Дори и да сте от поколението, което не е гледало нито един филм на Никита Михалков, фактът, че световно известният руски режисьор, актьор, а вече и депутат в родната си страна, прекъсна снимачния период на продължението на "Изпепелени от слънцето" за два дни, за да бъде гост на София Филм Фест, трябва да прикове вниманието ви. Нещо повече, той донесе със себе си 12 минутен откъс необработен материал от новата си лента, за да го представи пред българската публика.
За съжаление, технически проблем попречи на зрителите в кино Люмиер, дошли да се докоснат до Михалков, да го видят. Важното обаче е, че той отговаряше на техните въпроси внимателно, съсредоточено, замисляйки се, сериозно, но с чувство за хумор. С паузи между фразите, необходими му, за да засили внушението на думите си. От пресконференцията предишния ден и от тази среща усетих как Михалков умее да владее своята публика и на живо, той е един изключителен актьор, и режисьор на самия себе си.
Един единствен въпрос през двата дни видимо го затрудни, но и от него той излезе с чест. Случайно или не, той му бе зададен от руска журналистка на чист български език. Понятието България какъв отклик има във вашето сърце го, попита тя. Първото, което хрумна на Михалков бяха спомените от ваканциите на българското Черноморие, при които "си на място, подобно на Съветския съюз, но по-весело". След това обаче той се замисли, на няколко пъти започваше изречения и ги изоставяше, докато накрая сподели, че ако го поставят пред карта на Балканите, той трудно би разграничил страните по нея, те предизвикват единно чувство за славянство. Но чувството да е в България е сякаш е на познато, като у дома си е, защото тук няма нужда да довършва изреченията си, хората ще го разберат.
Най-точният отговор той даде, идвайки тук, подарявайки ни две срещи с него. Михалков поздрави и зрителите на прожекцията на номинирания му за "Оскар" филм "12", получи от кмета на столицата Бойко Борисов Наградата на София, а на другия ден и Почетния знак на Съюза на българските филмови дейци от неговия председател Иван Павлов.
Ето част от въпросите, на които Михалков отговори.
Ленин беше казал, че сега от всички изкуства за нас най-важно е киното. Какво се случи с този лозунг и защо се промениха нещата?
У нас сега има такава шега - от всички изкуства за нас най-важно е недвижимото. Ленин е имал предвид, че именно киното може да бъде реално въздействащо на огромни маси от хора. Изкуството е можело да бъде оръдие на пропагандата. Ленин наистина е бил гениален в това отношение, защото по онова време е било трудно да си представиш киното и като изкуство и като пропаганда, защото току-що е било родено. А то така е станало и в Съветския съюз и по света.
Днес човек може да си набави голямо количество информация от средствата за масова информация, които имат силно въздействие. В този смисъл киното е престанало да отговаря на този призив, но то не е престанало да бъде изкуство. Може би точно обратното - благодарение на това, че е престанало да бъде пропаганда, то се е превърнало в изкуство.
Какви съвети бихте дали на вашите млади колеги-режисьори?
За пет минути това не може да со обясни. Има няколко принципно важни неща обаче: огромно търпение, никога не казвай нищо, ако не си готов и никога не отивай на снимачната площадка с идеята там да търсиш творческото решение. По-добре не снимай ден, два, но после за четири часа ще наваксаш. Обичай актьорите много, това не значи, че с любовта си от лошия актьор ще направиш добър. Проблемът е в това, че актьорите, макар и да не го показват, изпитват страх един от друг и затова често външно се държат много освободено, докато душата им е свита.
И затова е много важно да създатете такава атмосфера на снимачната площадка, при който актьротие да забравят за страховете си и затова, че левият им профил, например, е по-красив от десния. Изключително важно е да не ги карате да вършат безмислена работа. Защото никой нищо няма да ви каже, но ще изгубите уважението на останалите. А да спечелите уважението на останалите и почти 40 % от успеха. Защото в театъра актьорите могат да получат от зрителите енергия, с която да се заредят. В киното това внимание и енегрия те трябва да получат от всички на снимачната площадка. И затова ако някой се разсейва, той просто няма да работи повече при мен. Това е жестоко, но е факт. Можете да слушате всички съвети, но трябва да сте наясно със себе си какво и как искате от тях.
Съвременното кино се финансира предимно от големи компании, които търсят бърза печалба. Как виждате бъдещето на независимите творци, като Чаплин, Ларс фон Трир и др.?
Ако се роди някой като Чарли Чаплин, то никой няма да го спре да бъде такъв. Наистина днес има проблем с финансирането. Затова аз мисля, че режисьорът е човек, който ежеминутно търси изход от създалата ситуация. Дори когато имам много подбробна режисьорска книга по сценария, не е имало случай, в който нещата от нея да се изпълнят така, както съм си ги преставял. Актьорът ще дойде някой ден пиян, друг дне ще вали, а на мен ще ми трябва слънце. И в търсенето на изход от ситуацията поставям и разговорите с продуцентите. А тези разговори са висш пилотаж в режисурата. Да накараш продуцента да даде пари, това е режисура.
Необходимо е да имаш и парадоксално, нестандартно мислене, както и една лекота, с която да излизаш от ситуациите и да работиш. Уважавам режисьорите, които правят сериозни, дълги философски филми. Но никога не могат да ме накарат да гледам филм на някой, от който си личи как на режисьора му е било тежко да го снима. И затова за мен велик композитор е Моцарт, а не Бетовен - да поднесеш с лекота и най-сериозния сюжет. Вярвам в това, което Бергман е казал, че изкуството трябва да разтърсва, да докосва сърцето и съвсем мимолетно да достига и до мозъка.
Какво място във вашето творчество заема "Сибирският бръснар"?
Ако съдя по това колко много го руга руската преса, това е много важен филм за мен. Той важен за мен и поради факта, че зрителите се стекоха да го гледат когато в Русия следразпадането на СССР имаше все още само 36 киносалона. И тогава филмът имаше само 30 копия, а събра 2 600 000 долара. Сега имаме около 1 500 м кина. Това ме наведена мисълта, че той беше изключително важен за моя народ.
Дали с вашия брат Андрей Кончаловски ще ни зарадвате със съвместен филм?
Не виждам необходимост за това - на двама мечока ще им е тясно в една бърлога. С удоволствие бих се снимал с него, снимал съм се под негова режисура, безкрайно го обичам като брат и режисьор, но на снимачната площадка аз като режисьор трябва да съм сам.
Ако си представим Владимир Путин като режисьор, как режисира той Русия и с кого от известните режисьори бихте го оприличили?
Ако приема вашата терминология, той е първокласен политически режисьор на Русия. Категорично не съм съгласен с постулата, че интелигенцията трябва винаги да е против властта. А истинският руски интелигент трябва да пиянства, да е беден и да живее под мостовете на Петербург. Истинска идиотия е да гласуваш за някого, да му даваш власт, за да можеш след това да го ненавиждаш. Трагедия е да изберете някого, а той да се окаже недостоен за вашия избор. Не съм снимал нито един филм, възхваляващ съветската власт. Мисля, че ако уважаваме нашите управници, то те ще бъдат уважавани и по света. Но трябва да ги уважаваме не от страх или не заради това, че ще получим нещо в замяна. Моята съвест е чиста в това отношение и според мен Путин е един от големите световни лидери днес. Никога не са ме уличавали в това, че флиртувам с всяка власт.
Гледаха ли вашите актьори "Двайнасет разгневени мъже", който ви вдъхнови за вашия филм, преди снимките?
Някои - да, някои - не. Това не беше толкова важно, защото има една основна разлика между двата филма. Американският филм е за тържеството на закона. А нашият е за това, че в Русия прилагането на закона без състрадание е пагубно и грешно. Живеем във време, в което все по-голямо място заема интелектуалният културен Макдоналдс.
Днес можем да разкажем с пет изречения сюжета на романа на Толстой "Анна Каренина". Но сюжетът не е основното. Важното е това, което се случва между отделните събития, това, което се случва с духа на човека. Достоевски е написал 500 страници за това как един млад човек убил така и така умираща бабичка. Днес това, което ни интересува в изкуството, е не защо някой някого е убил, а как.
Изгубили сме уважението към живота и смъртта. А без това уважение на духовния свят материалният няма смисъл. Днес, ако на въпроса ни "Как си?" някой започне да ни занимава с проблемите си, ние ще го помислим за ненормален. Свикнали сме да отговаряме механично "Добре.", дори това да не така. Заменили сме понятието "чувам" със "слушам". Вече не разговаряме, а просто приказваме. За мен е по-важно не какво усеща зрителят докато гледа филма ми, а колко и какво остава в него след края на прожекцията.
Според мен, основната идея на филма е за свободата. Доколко опасна може да бъде свободата в съвременността?
Въпросът е в това как разбирате свободата. В Русия свободата може да се превърне в своеволие, а то води до хаос. Свободата избора е нещо изключително важно. Ма мун образът на Русия се отъждествява с кръста. Кръстът представлява вертикалата на властта и хоризонталът на културата и икономиката. Но без вертикала на властта в Русия всичко останало е безмислено. Това се определя от огромните мащаби на страната.
Струва ми се, че ние сме заменили състраданието с любезност, човечността - с цивилизацията, способността да чувстваме - с върховността на мозъка, на рационалността. Когато животът е заменен с виртуална реалност, колкото и тя да се доближава да истинската, тя е без душа, без дух, без сърце. На европейската цивилизация ние можем да противпоставим само славянската душа, колкото и да ме упрекват в панславянство. И трябва да съхраним точно тази наша идентичност.
Западняците искат от нас да бъдем разбираеми, ние искаме от тях да си направаят труда да ни разберат. Събудите ли се в който и да е хотел от веригата Шератон, ако предишната нощ сте прекалили с пиенето, може и да не разберете къде се намирате. Защото когато липсва уникалността, идентичността, това е страшно. Но за да разбереш идентичността, трябва да внимаваш, трябва да й отделиш време.
И макар, че отговори на толкова много въпроси, Никита Михалков подчерта, че понякога е много по-важно да зададеш правилния въпрос, отколкото да даваш отговори.
actualno.com, 10 март 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар