Истанбул...

Истанбул, разхвърляният, занемареният, опушен и прашен. Истанбул с малките, криволичещи улички на "Султан Ахмед". Истанбул вечер, когато уталожената гюрултия от деня поляга леко по тротоарите и остава там заедно с боклука по уличките с магазинчетата и дюкяните около Капалъ чарши, докато не я сметат и натоварят боклуджиите и отнесат кой знае къде. Истанбул на веселите компании по гъсто подредените маси в ресторантчетата на Кум капъ или от двете страни на Истиклал caddesi. Истанбул на хилядите рибари по мостовете или по кейовете в онова китно кварталче към Музея на модерното изкуство. Истанбул на стоманеното море и сивия дъжд в началото на септември. Истанбул на августовските жеги, препечените гевреци със сусам, хотелската стая без климатик и жаждата за още една глътка вода. Истанбул с хладината на изрисуваните плочки в Топ Капъ, с обгръгащата влага в цистерната Йеребатан, с полепващия студ през ноември, когато нито климатикът в стаята сгрява, нито още една глътка от йени ракъ стопля. Истанбул с уличните търговци и лъскавите витрини на Пашабахче. Истанбул в ритъма на Баба Зула и Мерджан Деде. Истанбул на чаша чай, докато чаткат пуловете на таблата. Истанбул на една порция ципура и една - лаврак. Истанбул на мъничките черни маслини, многото порязаници бял хляб, агнешката яхния, потънала в мазнина. Истанбул на невероятната Света София, тихо обгръщаща с надежда. Истанбул на застиналия Долма бахче, където прахът от килимите запълва дробовете и прави дишането трудно, а над главите висят с тежка сила, като на магия, полилели от бохемско стъкло. Истанбул на площад Таксим, откъдето уличките се спускат по склона като ручейчета от върха на планина. Истанбул на героите и историите на Орхан Памук. Истанбул и на моята история. Истанбул на чехлите ми, които катерят сокаците към Таксим, докато от сгъвките зад колената ми се стичат вадички пот. Истанбул на един фенер, чието яркочервено стъкло светна предупредително отдавна, но никой не го видя. Истанбул на ферибота до азиатската част и обратно. Истанбул на две снимки. Истанбул преди... Прекрасно сладък, като турско кафе, макар и с лепкава, дълбока, мрачна утайка на дъното на чашата. Истанбул утре? Сигурно още по-прекрасен, не знам, трябва да погадая като се уталожи утайката. И после да я изхвърля.

"Интернешънъл" – обичаен екшън-трилър, но не съвсем

Новият филм на Том Тиквер е малко изненадваща посока в кариерата му. След независимия европейски хит "Бягай, Лола", в който "изгря" Франка Потенте, странния, но тягостно красив "Небеса" с Джовани Рибизи и Кейт Бланшет и противоречиво приетата, стъписваща, но несъмнено стойностна суперпродукция "Парфюмът", немският режисьор получи предложение и от Холивуд за сравнително скъп екшън-трилър.

"Интернешънъл" притежава необходимите за всеки такъв продукт елементи - високоплатени световни звезди като Клайв Оуен и Наоми Уотс, събрани за по-интересно с европейски звезди като Армин Мюлер Щал и Улрик Томсен, модерен сюжет, който изправя главния герой, шеф в Интерпол срещу могъща банка, която трупа дивиденти като финансира преврати в Третия свят и вечните конфликти между араби и евреи и действие, което се развива на бързи обороти в Ню Йорк, Лион, Берлин, Истанбул и Милано.

На пръв поглед може да ви се стори, че "Интернешънъл" се опитва да прилича на поредицата за Джейсън Борн. И донякъде това е така до там, докъдето ченгето от Интерпол Селинджър (Клайв Оуен), стига до логичния извод, че няма как да разбиеш престъпна организация, ако играеш по правилата и разчиташ на официалните институции, пък било то и международни. Само че за разлика от "Самоличността...", "Превъзходството..." или "Ултиматумът на Борн" в "Интернешънъл" има малко екшън.

Освен страхотното преследване, което се превръща в зрелищна касапница в музея Гугенхайм в Ню Йорк, тук няма много тичане напред-назад. Всъщност въпросната сцена е и една от най-добрите хрумки във филма, защото какъв по-добър декор за жестока касапница от световноизвестен символ на модерността! Все пак сцени, в които хора извън закона рискуват живота на невинни минувачи, за да разчистят сметките по между си, ежедневно се случват и в т.нар. реален живот.

Друго добро решение е сюжетът, макар и на високобюджетен холивудски хит, да се придържа доколкото е възможно по-близо до реалността. И като изключим Гугенхайм, успява. В крайна сметка частична справедливост на финала има, но макар и опашката на отровния скорпион да е отрязана, тя започва да се възстановява още при финалните надписи. Защото, както и най-големите оптимисти подозират, честните хора, дори по върха на призваните да търсят справедливост институции, като Интерпол, например, са безсилни да се справят със злото, освен ако не действат по неговите правила.

До момента от 50-те милиона долара бюджет, от зрителите в Америка филмът е спечелил едва 21. Ще бъде успех ако успее да събере и остатъка, за да си възвърне поне направените разходи.

actualno.com, 4.03.2009