У дома през седмицата

Нещата в живота не били нито добри, нито лоши, твърди една древна Източна мъдрост - те са такива, каквито са. Това е доста успокояващо за тези от нас, които реагират първо с емоциите си, а едва после, със закъснение от няколко присвивания на стомаха, с разума си.

Днес природата навън е в унисон с душевното състояние на главния ни герой - моя милост: сивеещо небе над тучно-зелени дървеса, но зад плътните облаци слънцето неумолимо напира да излезе и ще излезе в един момент, защото винаги намира начин за това, защото това си е в природата му, така да се каже. От това аз си вадя извода, че след ръмежа на хладния майски дъждец, отново ще пекне и стопли премръзналите ми ходила.

Тази седмица, в началото, открихме изложбата Сто дни в Китай, със снимки на мама и Ники от тримесечното им скиторене из трудно обятната азиатска страна, включително (провинция?) Тибет. Валеше, беше мразовито като през март, но почитатели не липсваха! Докато размишлявах защо климатичните условия се влошиха точно този ден, така че да принудят организаторите изложбата да бъде свалена в подлеза на НДК при фонтаните - топки, се сетих за друга мъдрост, май че чисто нашенска, че не можело всичко на този свят да ти се даде.

Мисля си обаче, че това е мъдростта на хората, които ги е страх да мечтаят по-мащабно и предпочитат уюта на по-малките, но по-сигурни радости. От друга страна, ако погледна рационално към събитието, вероятно няма пряка връзка между откриването на една изложба на открито и внезапното разваляне на времето. Просто така се е случило, а важното, все пак, е, че изложба има и вие можете да я видите до края на месеца. И също така, както каза едната половинка от фотографите на откриването, "от снимките се надяваме да усетите удоволствието, с което сме ги правили, защото вярваме, че нещата трябва да се правят с удоволствие." Амин. Децата си отбелязваме съвета и го споделяме.

Сега идва моментът и на сгъстяването на облаците. Зизунка, нашата сладка черна котчица, е много болна. Както се оказа, имала тумор. Странно е, когато се оказва, че животинките ни могат да страдат от същите болести, които покосяват хората. Жизнерадостна и красива, с независим и горд характер, Зитичка беше член на нашето семейство в продължение на десетина година и ни донесе толкова много радост! Ако отвориш сърцето си за едно малко четириного пухено същество, домът става много по-уютен. А сега ще трябва да я оставим да си отиде... със зелените си очи и ръждиво-черното си кожухче. Мъката да се разделиш с котаче е огромна и ние сме я преживявали неведнъж, уви, но щастието да го имаш около себе си е в пъти повече и по-значимо.

Така е то в живота. Можете ли сега да кажете тази седмица хубава ли бе, или бе лоша? И може ли да кажем, че в живота чувствата и събитията са рядко само чисто положителни или чисто отрицателни? Толкоз е смесено всичко, че просто сме принудени да настроим сетивата и емоционално-смилателната си система на по-сложни честоти, че да обемем и хладния дъждец и слънцето зад облаците скрито, на един път...

(тъжни) Размисли на една котка за нещата от живота

Мили мамо и татко,

Използвам, че кака си меси пица в кухнята да ви драсна някой ред и аз, вашата злощастна котка Зита. Аз съм добре, не се безпокойте, макар че не съм много добре. Кака ми е купила само 6 вида храни - за хубава козинка, против камъни в бъбреците, за котки живеещи в затворени помещения, на Уискас с агнешко, Пълноценна храна за котки с пиле, пуйка и зеленчуци и с телешко, риба и зеленчуци, от които на мен ми е много трудно да си избера кои най-много ми харесват. А както знаете, аз трябва да опитвам поне три вида през деня, за да бъда спокойна, красива и неотразимо котешка.

В началото ми даваше и пастет Gourmet, но то е било само, за да ме прилъже. А и не беше го купила тя, а един симпатичен чичко на име Серрррр-гей. Сега от него е останало едно бурканче, което кака държи затворено в хладилника, защото знае, че с моите деликатни котешки усилия няма да мога да проникна до него.

Прилъгах я на два пъти да ми купи пауч с агнешко, но според нея не било прилично да го излапвам за един ден. Ами, един ден = един пауч. Няма да го оставям да се развали, я! Знаете ми колко съм прилежна и загрижена.

Също така, кака затваря вратите на две от стаите, когато излиза и аз се чувствам изолирана и некомфортно да се разхождам само в един коридор, една спалня, една кухня, една баня, една тоалетна и един балкон, при това малък и остъклен. Какво като се изпишках в две от стаите - в едната открих много симпатична саксия с кротон, който имаше нужда от торене, а в другата - един напълно ненужен стар матрак, на който са му избили пружините - малко ми се вижда тесногръдо да не ме допуска повече до тях, освен ако не ме надзирава строго и с подвиквания: "Зита, слез от канапето, Зита не рови в саксията, Зита, защо си пишкала на леглото?" За назидание й се изпишках още два пъти, току до тоалетната си. За да разбере кака кой комадва в нейната къща.

Добре поне, че докато е тук я издебвам и си лягам върху изпраните й дрехи на мекичко и чистичко. Да ви кажа, тя май не си пада много-много чистница и къщовница, защото не глади веднага като изпере. Също така кака не ме пуска когато аз си поискам на терасата, а когато тя си поиска. Това е нечувано! Да не говорим, че до момента не ми е осигурила повече от една пеперуда. Губя формата си на ловец! Освен това изчисти праха от покрива на гардероба, на който така сладко си спях и се криех от враговете няколко дни, след като пристигнах тук.

След като спря да ми бие сърчицето от страх когато ме захвърлихте в този огромен и непознат апартамент, аз тръгнах на разузнаване. Отворих всички шкафове, които можах и преподредих някои неща. В шкафа за обувки, например, успях да постигна много приятна хармония и въздух посредством изхвърлянето на някои непотребни вещи от него, сред които и обувки. Чичкото Серррррр-гей обаче, който има вкус за котешки храни, но никакъв усет за вътрешен дизайн и подредба, ги върна отново вътре.

Опитах се и да пренаредя някои саксии. Една специално съборих на пода, за да види кака, че я е поставила на пътя ми към гардероба. Тя обаче така и не ме разбра и съвсем скоро я постави отново така, че да ми пречи.

Хммм.

Не всичко е изгубено обаче. Когато кака се изкупе, аз гледам да се намърдам в банята и после да се разходя с мокри лапички из цялата къща. Много е забавно, а и какво друго ми остава, след като кака избърса старателно праха навсякъде и не мога повече да оставям следи по стените и по белите й первази.

Също така много обичам са си точа ноктите по двата фотьойла, тапицирани с някакви стари покривки, плетени на една кука. През нощта активно спортувам и тренирам скокове от по-височко, така че да падам като малко, но тежко гюле, топуркам по-силно по пода, докато гоня въорбажаеми врагове и изнасям концерти в коридора, защото там акустиката е най-добра. От време на време нагъвам успешно китеника на пода в хола.

През денч се стремя да се разнообразявам като си подремвам в различните стаи или зяпам през някой от четирите прозореца. Още не съм се овъргаляла на терсата като магаренце, но за сметка на това пък чевръсто помагах на кака да измие подовете и за десерт се овъргалях на прясно измития мокър под. После веднага се метнах върху дантелите за ужас на кака. Предизвикателство за мен са и няколкото лавици на холната гарнитура, по-високоте имам предвид, до които, колкото и да проточвам врат и да се протягам на задни лапички, не успявам да достигна.

Вчера кака се гънеше много смешно в разни пози на земята и се кокореше в една точка докато от очите й шурнаха сълзи, а аз ходех и я гъделичках по стъпалата. О, да, изядох й всичките теменужки - онези, които така трудно се захващат, и преминах към някакво друго много вкусно цвете. После успешно повърнах на пода в хола.

Оставям косъмчета навсякъде за по-сигурно, ако от някъде се зададе мишка да е наясно чия територия е това.

Иначе се правя на много миличка, мъркам на кака и й се умилквам при всеки удобен случай, та белким ми сипе още нещо в купичката. Днес дори успях да си открадна малко пилешка пържолка от нея.

Това е засега. Още не съм успяла да надникна навсякъде, но поне нощно време отварям двете крила на гардероба и се завирам върху най-шумолящите пликове.

Изпратете ми подарък. Може и да е лястовиче гнездо, без гнездото, но с лястовичките.

И вижте, моля ви се този клип. Кака каза, че ще ме учи така да си пийвам водичка. Пратила й го една друга кака, моята бивша сватя Лалка, която пък замислила най-голямото притеснение на моя бивш възлюбен, сър Боби - ще го гони от леглото му, моля ви се, защото щяла да име бебе. Нечувано! Но, както виждам и се успокоявам, има по-зле и от мен.

http://www.youtube.com/watch?v=gMxGvam5Ros

А уж ме бяхте пратили на курорт!