"Баба Зула" у нас с 2 танцьорки и без художничка

За трети път турската самобитна група "Баба Зула" гостуваше на София Филм Фест, където не само свири снощи пред публиката в зала 1 на НДК, дошла да гледа "Снимки в Палермо", но и се качи на сцената в Парти център 4 КМ.

Музиката на формацията сигурно може да се вкара в някакви жанрове, но за мен тя е просто много образна, огнена и завладяващо ритмична. Някои от композициите им ме захвърлят сред пясъците и скалите на Анадола, звуците в тях режат като жаркото слънце там. Други плавно се полюшват като морски вълни и от тях вее прохладен бриз и спокойствие. Трети са създадени специално, за да може фронтменът на групата Мурат Ертел енергично да вдига гюрултия, независимо дали с речитатив или със своя саз. Но на мен и това ми харесва.

Всъщност от албума им "Корени" насам композициите стават все по-къси и по-къси, сякаш композирани за фон, а не като самостоятелни парчета. Последният им албум е именно това - музика към пиеса. Но с образността, която притежават, мелодиите на "Баба Зула" едновременно повеждат на пътешествия и служат като подходящ фон за историите, които разказват. И така ми се иска да ги слушам, излегната на миндер пред чаша ябълков чай и наргиле или да танцувам като въртящ се дервиш в транс.
Снощи "Баба Зула" свириха в променен състав. Липсваше художничката Серен, която рисува картини на таблет по време на концертите, а публиката може едновременно с това да следи един след друг излизащите й изпод ръката образи. За сметка на това чухме речитативи, изпълнени от актрисата Сера Йълмаз, а към познатата ни от миналата година Дженет Шуук се е присъединила още една танцьорка. Освен че танцуват, те се включват с вокали в някои парчета. Но снощи спряха дъха на публиката с невероятно пластичния си танц, в който паун ухажва женската си. Кючекът, както се оказва, може да бъде красив, изящен и женствен, ако не се танцува на масата в "Биад".

А малко по-рано през деня в Дома на киното се е състоял специален международен турнир по табла - "Отборът на "Светът е голям" срещу "Отбора на гостите на фестивала". В "Отбора на останалия свят" са участвали Еко и Гюлшен от "Баба Зула", наред с капитана Вим Вендерс, Пупа и Кристоф от групата на Зигфрид, В отбора на "Светът е голям" са се включили традиционните играчи - тримата Стефановци - Китанов, Командарев и Вълдобрев, Ани Пападопулу и изненадващото "попълнение" Зигфрид. Резултатът е победа по точки за "Отбора на гостите на фестивала"...

actualno.com, 16 март 2009

Снимката е на Гео Колев, studiofo.net

"Баба Зула": Обичаме музиката на Ибряма, Лили Иванова и трио “Българка”

Четвърт час преди началото на 30-минутната си програма в зала 1 на НДК преди прожекцията на филма на Фатих Акин "На прага на рая", вокалистът Мурат Ертел, който свири и на саз и перкусионистът Левент Акман от "Баба Зула", отговориха на крак на въпросите ми. Веднага след това те излязоха на сцената, окичени с по един нарцис, който им подарих.
Разбира се, това е много малък жест за удоволствието, които те ми носят с изпълненията си. Накрая нарцисите полетяха към публиката. Кратката загрявка на "Баба Зула" в НДК и после концертът им във Военния клуб са едни от случаите, за които може да се каже, че разтърсиха залата, без това да звучи клиширано преувеличение.
По-рано днес на майсторския си клас казахте, че вашите концерти се различават много един от друг. Подготвяте ли сценарий за всеки от тях и съобразен ли е с публиката, пред която свирите?
Мурат Ертел: Разбира се.
Левент Акман: Най-простият пример е с това, че си избираме едно от нашите парчета и превеждаме думите на езика на страната, в която сме.
За България какво сте подготвили? Защото ние използваме доста турски думи в езика си.
Мурат: Преди време написахме песен със заглавие "Как бихте приели съседа си". Именно в нея ще използваме общи за нас и вас думи.
Къде извън Турция контактът с публиката е бил най-силен за вас?
Мурат: Има наистина много страни, в които сме усещали публиката силно - Италия, Белгия, Гърция, Япония, Франция. Всъщност има съвсем малко места, на които са ни посрещали студено. Спомням си един град в Италия, където не ни харесаха. Но там абсолютно всичко вървеше наопаки. С изключение на това обаче се радваме, че хората ни посрещат много топло.
Основното влияние в музиката ви е турският фолклор. Какви други музикални влияния има в нея?
Мурат: Използваме музика от цял свят - композирали сме парчета с реге, африкански звуци.
Левент: Има един африкански ритъм - ния бинги, който е много интересен и който използваме много. Той е познат най-вече от ритуалите на вуду магьосниците. Ритъмът е използван като протест срещу френското нашествие там. Много от изпълнителите на музиката, създадена с този ритъм, са убити от франзуците. Някои все пак са оцелели и са живи до днес.
Как работите с гост музикантите - композирате парче и откривате изпълнител, който може да е подходящ за него или каните изпълнител, с който искате да работите и след това заедно композирате?
Мурат: Малко е опасно да се канят гост музиканти. Харесваш музиката на някой, каниш го да работите заедно и откриваш, че той е голям идиот. Аз, например, се разочаровах много от Джон Зорт. Но има и много приятни изключения - Пати Смит беше страхотна и аз още я харесвам.
Познавате ли българския фолклор, въобще българската музика и използвали ли сте я в някоя от композициите си?
Мурат: Засега не сме се възползвали много от нея, но я познаваме добре. При предишното си идване тук отнесохме със себе си много плочи, предимно на Балкантон. Имаме изпълнения на трио "Българка", Женския радиохор, Лили Иванова и Иво Папазов. Тяхната музика познаваме и я обичаме.
Хрумвало ли ви е да поканите някой от тях да запишете нещо заедно?
Мурат: Да, разбира се. И ще поканим. Искаме да работим с хора, които правят съвременна, модерна музика, но въпреки това се интересуват от традиционна музика. А ако не открием такива , ще работим с изпълнители на фолклорна музика.
Вашият последен албум са казва "Корени". Доколко е важно човек да остава свързан с корените си в този все повече глобализиращ се свят?
Мурат: Става все по-важно човек да бъде свързан с корените си. Ако това стане, глобализацията може да има и добри страни. Тя не е чисто отрицателен процес. Добра е в смисъл, че е добре всички да осъзнаем, че светът, в който живеем е един за всички ни. Но ако има еднотипни хора, ако се опитаме да смажем индивидуалността, глобализацията не е добър процес.

actualno.com, 17 март 2008