Разговаряме с Луис О'Съливан, регионален мениджър на "Перно Рикар", чиято най-голяма марка е Jameson. Той беше тук за конкурса за български късометражни филми за наградата на Jameson в рамките на София Филм Фест. Той твърди, че ирландците се отличават с добро чувство за хумор, желание за общуване и споделяне. Това е и основното послание на Jameson, да се съберете с приятели на по питие да споделяте това, което ви вълнува.
Защо сте толкова обвързани с киното? Спонсорирате не само конкурса за късометражен филм в рамките на София Филм Фест, но и фестивали като Трайбека в Ню Йорк, испанските наградите "Гоя", Дъблинския кинофестивал.
Вместо да правим директен маркетинг, ние предпочитаме да достигаме до хората чрез филмите, чрез историите, които те разказват. Доколкото разбирам, конкурсът Jameson е доста важен за България. С участието си в него ние имаме възможност да се отблагодарим на хората за това, че са наши клиенти. Но това е насочено не само към нашите клиенти.
Много е хубаво, че можем да подпомагаме местните таланти, да им дадем първоначален тласък да развиват таланта си с нашата награда. От друга страна филмите подтикват хората да общуват. Независимо дали са гледали добър или лош филм, хората имат желание да поговорят за него. Като им представяме различни филми, ние им създаваме и тази възможност.
Подкрепяте ли по подобен начин и други изкуства?
Киното е основното изкуство, което подкрепяме. И то независимото кино, не масовото, и това на младите таланти. Ирландия е малка страна, но с големи идеи. Една от тези страхотни идеи е да подадем ръка на млади таланти от България. Радвам се когато хората свързват това с Ирландия, а от там и с Jameson.
Защо избрахте точно София Филм Фест, за да връчвате подобна награда? Това е единственият конкурс в света за късометражно кино, който подкрепяте.
Това е инициатива на местния екип на "Перно Рикар", който е много активен в откриването на нови начини за достигане до хората по много личен начин. Това обаче е в съзвучие и с глобалната ни политика по отношение на обвързаността ни с киното.
Гледал ли сте някои от филмите?
Да, току що обсъждахме победителя от миналата година. Студент, който тепърва завършва. Надяваме се, че с нашата награда той би могъл да започне да постига мечтите си, да гради кариерата си. Тази година имаме и онлайн издание на конкурса, което е много хубаво, защото в интернет хората могат да гледат кандидатите за наградата и именно зрителите ще изберат най-добрия филм.
Това е добре и за младите кинотворци, защото така филмите им ще достигнат до по-широк кръг зрители. Вече шест години продължава конркурсът тук, той се развива и ние с удоволствие го подкрепяме. Но в крайна сметка, искам да подчертая, че важни са творците, а не ние.
Разкажете ми повече за обвързаността си с другите фестивали по света.
В Дъблин, родния ми град, ние сме основният спонсор на Международния кинофестивал. Тази година, например, на фестивала присъстваха актьори като Колин Фарел и Брендан Глийсън. Откакто държавата ни подкрепя сериозно киноиндустрията, имаме доста добри филми. Стюарт Таунсенд представи своя режисьорски проект в компанията на приятелката си Чарлийз Терон.
Имаше и доста независими и млади кинотворци от Ирландия. От пет години подкрепяме фестивала и той се превърна в доста сериозен и важен форум на ирландското кино. Тази година галата беше с филма за концерта на U2 в Южна Америка "U2 3D" и за щастие групата присъства на премиерата. Ние сме един от спонсорите на наградите "Гоя" в Испания. А "Трайбека" спосорираме в смисъл, че благодарение на нас хора пътуват до фестивала и се включват в него.
actualno.com, 17 март 2008
понеделник, 17 март 2008 г.
неделя, 16 март 2008 г.
3 български филма с награди от София Филм Фест
Снощи в зала 1 на НДК се състоя церемонията по връчването на наградите на 12-ия София Филм Фест.
Три български ленти бяха отличени - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев получи признанието на публиката и наградата на Кодак за български филм, придружена от филмов негатив на стойност 2 000 долара и лабораторни услуги отново за 2 000 долара, "Шивачки" на Людмил Тодоров бе отличен от журито на международните кинокритици ФИПРЕССИ, а "Семейна терапия" на Петър Вълчанов победи в конкурса за български късометражен филм за наградата Jameson, като с нея получи и чек за 6000 евро за следващия си проект. Филмът му е премиран заради особената комбинация на черния хумор и драматичната наситеност.
Победителят в онлайн конкурса на Jameson (който се провежда за първи път у нас) е филмът "История" на Горан Гънчев, събрал най-висок рейтинг и общо 361 точки от гласуването на онлайн публиката.
Голямата награда на журито бе връчена на руския филм "Русалка" на режисьорката Анна Меликян. Наградата (диплом, статуетка и чек за 5000 евро) се дава за постиженията на филма в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата. Специалната награда отиде при холандския "Птицата не може да лети" на Трийс Ана, за създаването на един уникален и магичен свят.
Наградата Ничия земя на Гилдията на българските кинокритици за най-добър балкански филм бе връчена на "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" на румънския режисьор Кристиан Мунджиу.
Стефан Арсениевич от Сърбия получи наградата Кадилак за поетиката в режисьорския си стил във филма си "Любов и други престъпления".
Специалните гости на фестивала Жан-Клод Кариер и Мики Манойлович бяха почетени с награда София на Столична община за цялостен принос в световното киноизкуство. В рамките на фестивала такава награда получиха и Никита Михалков, Милчо Левиев и Владислав Икономов.
Наградата Горчивата чаша на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет получи за своя принос в развитието на съвременната кинематография сценаристът, режисьор, оператор и копродуцент Спирос Статулопулос за неговия дебютен авторски филм "P.V.C.-1".
В своето слово в началото на церемонията директорът на фестивала Стефан Китанов каза, че вярата, надеждата и любовта са основните неща, които са били необходими за създаването и организирането на фестивала. Но те са и посланията, които фесивалът отправя към младите хора на България.
Вече 12 години ентусиазмът, с който се организира фестивалът, предоставя на зрителите възможност да се докоснат до най-доброто от световното киноизкуство. "В България можете да постигнете много - обърна се Китанов към младите българи. - Пътувайте, но се връщайте, защото тук ще можете да правите това, което искате, и то ще бъде оценено". И настина, развитието на София Филм Фест през годините и превръщането му в централен кинофорум на Балканите, е доказателство за това.
actualno.com, 16 март 2008
Три български ленти бяха отличени - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев получи признанието на публиката и наградата на Кодак за български филм, придружена от филмов негатив на стойност 2 000 долара и лабораторни услуги отново за 2 000 долара, "Шивачки" на Людмил Тодоров бе отличен от журито на международните кинокритици ФИПРЕССИ, а "Семейна терапия" на Петър Вълчанов победи в конкурса за български късометражен филм за наградата Jameson, като с нея получи и чек за 6000 евро за следващия си проект. Филмът му е премиран заради особената комбинация на черния хумор и драматичната наситеност.
Победителят в онлайн конкурса на Jameson (който се провежда за първи път у нас) е филмът "История" на Горан Гънчев, събрал най-висок рейтинг и общо 361 точки от гласуването на онлайн публиката.
Голямата награда на журито бе връчена на руския филм "Русалка" на режисьорката Анна Меликян. Наградата (диплом, статуетка и чек за 5000 евро) се дава за постиженията на филма в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата. Специалната награда отиде при холандския "Птицата не може да лети" на Трийс Ана, за създаването на един уникален и магичен свят.
Наградата Ничия земя на Гилдията на българските кинокритици за най-добър балкански филм бе връчена на "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" на румънския режисьор Кристиан Мунджиу.
Стефан Арсениевич от Сърбия получи наградата Кадилак за поетиката в режисьорския си стил във филма си "Любов и други престъпления".
Специалните гости на фестивала Жан-Клод Кариер и Мики Манойлович бяха почетени с награда София на Столична община за цялостен принос в световното киноизкуство. В рамките на фестивала такава награда получиха и Никита Михалков, Милчо Левиев и Владислав Икономов.
Наградата Горчивата чаша на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет получи за своя принос в развитието на съвременната кинематография сценаристът, режисьор, оператор и копродуцент Спирос Статулопулос за неговия дебютен авторски филм "P.V.C.-1".
В своето слово в началото на церемонията директорът на фестивала Стефан Китанов каза, че вярата, надеждата и любовта са основните неща, които са били необходими за създаването и организирането на фестивала. Но те са и посланията, които фесивалът отправя към младите хора на България.
Вече 12 години ентусиазмът, с който се организира фестивалът, предоставя на зрителите възможност да се докоснат до най-доброто от световното киноизкуство. "В България можете да постигнете много - обърна се Китанов към младите българи. - Пътувайте, но се връщайте, защото тук ще можете да правите това, което искате, и то ще бъде оценено". И настина, развитието на София Филм Фест през годините и превръщането му в централен кинофорум на Балканите, е доказателство за това.
actualno.com, 16 март 2008
петък, 14 март 2008 г.
Намереното поколение или история за шестима режисьори с щастливо начало и многообещаващо продължение
Нормално е на всеки фестивал да се срещат много хора с еднакви интереси. От една страна това е публиката, тази, които обича да гледат филми и без да се развлича с пуканки. От друга са кинаджиите.
Фестивалният живот е важен за всеки кинотворец, защото е съществена част от работата му - той търси нови партньори, представя проектите си, открива съмишленици, запознава се с потенциални продуценти, представя филма си на различни селекционери или пред публиката в залата, понякога печели награди и си сверява часовника с филмите на колегите си. А, да, и ходи по партита, за които публиката научава или не научава, в зависимост от мащабите на партито.
И още - среща се с приятелите си, които е открил пак благодарение на този фестивал. И накрая, участва в пресконференции или дава интервюта, което може и да не е толкова приятно, но пък е начинът, по който и ние, журналистите и вие читателите, да се докоснете до тях. А в някои случаи това е мното интересно и приятно.
Точно такава е историята на хората зад "Поколение: Изгубени и намерени". Хора, случайно или не, обединени от общ проект. Както един от тях, Стефан Арсениевич, каза, всички като творци са много различни. И въпреки това, оказало се, че заради подобния си произход, като хора си и приличат. И както той открил страните на всеки един от другите режисьори, така и те надникнали в неговата. Историята на екипа, събрал хора от Централна и Източна Европа е необикновена история на приятелство и подкрепа, заместила естественото съревнование между режисьори. Така я разказаха те вчера пред журналисти и фестивални гости.
Стефан Китанов: Преди пет години един млад човек каза: "Защо да не направим филм за нашето поколение?" на първото издание на София Мийтингс. И така се роди идеята за "Поколение: Изгубени и намерени". Неговото име е Николай Никитин.
Николай Никитин: Първо искам да благодаря на Стефан Китанов, не само, че ни покани за трети път в София - за проекта, за премиерата и сега за повторното събиране. Аз, лично, му дължа много, защото благодарение на него открих големия талант на Надежда Косева. За останалите пет страни знаех с кого искам да направим филма. Но за България, предложих на Стефан да направим състезание за сценарий и чрез него да изберем режисьор. Спряхме се на три сценраия, срещнахме се с режисьорите им. За щастие една от тях беше Надя и заради нейната любов и енергия, решихме, че е най-подходяща за проекта. За мен Надя е най-голямото отркитие на този проект, зашото това беше първата й работа след дипломирането й. Много хора считат, че именно нейният епизод е най-силният във филма. Забележителното в случая е, че за една година успяхме да снимаме на шест места, да направим постпродукцията и да представим филма за първи филм в Берлин. Много съм горд с успеха на всеки режисьор от него след това.
Стефан Китанов: Искам да представя хората на тази маса. Стефан Арсениевич, Сърбия. Неговият филм "Любов и други престъпления" е не само в нашия конкурс, но той беше представен и в Кан. Кристиан Мунджиу, Румъния, за когото това не беше първи филм. Ние представихме тук, на София Филм Фест дебюта му "Occident". С втория си филм "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" той спечели "Златна палма" в Кан и наградите на Европейската филмова академия за филм на годината и режисьор. Филмът му и включен и в нашата програма.
Надежда Косева, България. Тя основа с приятелката си Светла Цоцоркова успешната вече продуцентска компания "Front Film". Сега развиваме заедно втория й късометражен и първия й пълнометражен филм. Утре ще представим игралния й проект на София Мийтингс. Николай Никитин, селекционерът на Берлинале за Източна Европа, вдъхновителят и душата на "Поколение: Изгубени и намерени" и редактор на списанието на монтаж "Schnit". Майт Лаас, Естония, режисьор на анимационни филми и документалния "Кралете на времето", който вчера показаме при нас. Франк Алберс от фондацията Роберт Бош, една от финансовите институции, които продкрепиха филма ни. Но не само - той е главната причина ние да имаме финансовата възможност сега пред вас да са всички тези хора.
Кристоф Терхехте, Германия, директорът на програмата Форум на младото кино на Берлинале. На премиерата на филма, която беше именно в рамките на този Форум, ние изпълнихме цялата сцена. Освен нас там бяха и музикантите от Банска къща, които свириха сватбено хоро. Виктория Петрани от Унгария, продуцент и съсценарист на Корнел Мундруцо за новелата му в "Поколение: Изгубени и намерени", на представения в Кан "Йохана". Сега от тях очакваме проекта, който за първи път беше представен на София Мийтингс, "Делта". Липсва Корнел, който трябва да завършва филма и Ясмила Збанич от Босна и Херцеговина, която днес не може да е с нас. С "Гърбавица" тя спечели "Златна мечка" в Берлин. Можете да го гледате и на нашия фестивал.
И така, какво беше за вас "Поколение: Изгубени и намерени" и как той повлия на съдбата на вашата кариера?
Стефан Арсениевич: Сякаш съм отново в училище, където винаги трябваше да говоря първи, защото името ми започва с А. Лично за мен създаването на филма беше много важно събитие. Преди това късометражният ми филм "Торсио" спечели "Златна мечка" и беше номиниран за "Оскар". Всички ми казваха, че това е моментът да направя пълнометражен филм. Но аз не се чувствах готов. Тогава Ники дойде с идеята да заснема късометражен филм, но той пък влезе в пълнометражен. Режисьорът обикновено е единственият такъв в проекта, сам е. А това беше една чудесна възможност да работя с още 5 колеги. И това беше много специално, тъй като преди това не се познавахме. А накрая на проекта станахме добри приятели. И затова когато правих първия си пълнометражен филм, се почувствах готов, защото знаех, че всичките ми приятели в техните си страни ще бъдат с мен мислено. И усещането, че не съм сам за мен е много специално и ми помогна в следващия ми проект. И понеже поддържахме връзка, те ми помогнаха със сценария.
Кристиян Мунджиу: Запознанството ми с тези хора се оказа за мен по-важно от самия проект. Това не означава, че не харесвам филма и не го оценявам. Мисля, че имам повече приятели на тази маса, отколкото в Букурещ. Доверих им се с втория си филм - изпратих им сценария и благодарение на техните реакции реших кои сцени да включа в него.
Стефан Китанов: Във всеки един от филмите след "Поколение: Изгубени и намерени" ще откриете имената на останалите хора в благодарностите. Такъв беше механизмът, по който работехме и при самия филм - събирахме се на всеки два месеца и обсъждахме докъде сме стигнали и страшно разчитахме на мнението на другите.
Надежда Косева: За мен преживяването беше по-различно, тъй като ми беше първи филм. Но той много ми повлия, както и на работа ми. Не мога да кажа нещо по-важно от това, което не е никак малко, а то е, че станахме приятели и че този филм ни повлия и като общност. За мен е много важно да знаеш, че имаш до себе си приятел, независимо дали си в прекрасен период от живота си или си в дупка.
Стефан Китанов: Мисля, че "Поколение: Изгубени и намерени" е един от филмите, посетили най-много фестивали по света, а Николай Никитин е човекът, посетил най-много фестивали с филм, защото той си го постави за цел.
Николай Никитин: Бюджетът е такъв, че е трудно шестима режисьори да пътуват по всички фестивали. Не можех да избера един, защото останалите щяха да се разсърдят и затова само аз пътувах!
Майт Лаас: За мен като аниматор, който работи цял ден, за да направи 1 секунда от филма си, беше много интересно да работя с режисьори, които за 7 дни заснемат цял игрален филм. Така че те научиха костенурката да бяга като заек.Това ми повлия също да заснема свой пълнометражен филм, е той не е съвсем пълнометражен, но поне е достатъчно дълъг. Така че искам да благодаря на моите учители, които ме научиха как да тичам. Кой знае, може би някой ден ще ме научат и да говоря!
Франк Алберс: Макар да не съм режисьор, за мен, като представител на голяма фондация, този филм повлия така, че промени малко и фондацията. Благодарение на успеха на филма ние създадохме програма, която да подпомага снимането на коопродукции между млади немски и източноевропейски режисьрои. И вече имаме 9 проекта. Между тях има и 2 българо-немски - единият е на Борис Десподов, който ще е готов през май и другият - на Ана Блум.
Кристоф Терхехте: Кино „Делфин", в което беше премиерата на филма в Берлин е много специално за мен, защото в него съм открил много стойностни филми, още като обикновен зрител. От друга страна, да видя тогава как тези прекрасни режисьори си общуват с публиката в същия този салон беше невероятно. Но понеже Ясмила тогава я нямаше, снимаше филма, който спечели "Златна мечка", а сега също я няма, може би мога да разкажа нейната история от спечелването й на нарадата.
Още тогава тя ми разказа как я убедили да остане и за церемонията, макар че тя смятала да си тръгва. И тя седи там и вижда как наградите отиват една по една при други режисьори. Най-накрая остава една и тогава Ясмила си казва: "Е, да, те не ми казаха, че ще спечеля, все пак, а че ще се радват да остана за церемонията." Но в крайна сметка последното име, което произнасят е нейното. Наградите всъщност нямат такова голямо значение. Те могат да окуражат твореца, да помогнат за кариерата му, но за самите режисьори това не е най-важното.
Стефан Китанов: Едно допълнение. След премиерата на филма имаше парти и се бяхме разбрали всеки да донесе своя национален алкохол. Представете си как бяхме събрали българска и сръбска ракия, водки, уникум... Музикантите от Банска къща също свириха от маса на маса, като на сватба.
Виктория Петрани: Освен, че станахме приятели, за мен хората тук са специални и защото с тях винаги мога да си поговоря за кино, а вие знаете колко рядко можете да откриете такива хора. И когато на някой фестивал се почувствам безкрайно уморена от всичките професионални разговори, знам, че мога да се обърна към някой от тях.
Николай Никитин: Освен приятелството, което споменахме многократно, едно от важните последствия от този проект беше именно тази международна общност, която се създаде. Създаде се международна разпространителска компания, която да помага на филмите на тези режисьори да пътуват. И ако някой от тях реши да направи филм, всички го подкрепят.
На въпроса на Актуално, след самостоятелните проекти след "Поколение: Изгубени и намерени" и след зародилото се приятелство между вас, бихте ли работили отново по общ проект, какъв би бил той и кой ще е главният режисьор в него, отговори румънският режисьор.
Кристиан Мунджиу: Ние бяхме много ентусиазирани след като свършихме проекта. Понеже много се бяхме забавлявали, решихме, че трябва да направим и втора част. Но просто не сме решили дали продължението ще се състои десет или двайсет години по-късно. Тогава най-вероятно пак всеки един от нас ще бъде режисьор на своята си част, няма да има един водещ.
Стефан Китанов: Но със сигурност ще има един главен художествен директор и това ще е Николай Никитин.
Кристиан Мунджиу: Но със сигурност процесът е по-важен от крайния резултат, така че през този период ще се срещаме често, ще обсъждаме и ще видим какво ще се случи.
Виктория Петрани: А може би следващото поколение ще заснеме продължението, не ние.
На въпроса на друга медия към Мунджиу, как възприе румънската публика преди и след наградата филма ви "4 месеца, 3 седмици и 2 дни"?, той отговори: "Не само зрителите, но и пресата вече са свикнали толкова с това да има румънски филм в селекцията на Кан, че моят филм там не предизвика голям отзвук в пресата. Нямаше реакция на моята публика, понеже световната премиера беше в Кан.
Разбира се, след Кан реакцията беше много различна. Получих много поздравления, чакаха ме непознати хора на летището, получих специален медал за култура от президента, ключа от родния си град и всичко това от хора, които не бяха гледали филма! И нещо, което е много характерно за Румъния - оказа се, че наградата стана доста по-важна от самия филм.
actualno.com, 14 март 2008
Фестивалният живот е важен за всеки кинотворец, защото е съществена част от работата му - той търси нови партньори, представя проектите си, открива съмишленици, запознава се с потенциални продуценти, представя филма си на различни селекционери или пред публиката в залата, понякога печели награди и си сверява часовника с филмите на колегите си. А, да, и ходи по партита, за които публиката научава или не научава, в зависимост от мащабите на партито.
И още - среща се с приятелите си, които е открил пак благодарение на този фестивал. И накрая, участва в пресконференции или дава интервюта, което може и да не е толкова приятно, но пък е начинът, по който и ние, журналистите и вие читателите, да се докоснете до тях. А в някои случаи това е мното интересно и приятно.
Точно такава е историята на хората зад "Поколение: Изгубени и намерени". Хора, случайно или не, обединени от общ проект. Както един от тях, Стефан Арсениевич, каза, всички като творци са много различни. И въпреки това, оказало се, че заради подобния си произход, като хора си и приличат. И както той открил страните на всеки един от другите режисьори, така и те надникнали в неговата. Историята на екипа, събрал хора от Централна и Източна Европа е необикновена история на приятелство и подкрепа, заместила естественото съревнование между режисьори. Така я разказаха те вчера пред журналисти и фестивални гости.
Стефан Китанов: Преди пет години един млад човек каза: "Защо да не направим филм за нашето поколение?" на първото издание на София Мийтингс. И така се роди идеята за "Поколение: Изгубени и намерени". Неговото име е Николай Никитин.
Николай Никитин: Първо искам да благодаря на Стефан Китанов, не само, че ни покани за трети път в София - за проекта, за премиерата и сега за повторното събиране. Аз, лично, му дължа много, защото благодарение на него открих големия талант на Надежда Косева. За останалите пет страни знаех с кого искам да направим филма. Но за България, предложих на Стефан да направим състезание за сценарий и чрез него да изберем режисьор. Спряхме се на три сценраия, срещнахме се с режисьорите им. За щастие една от тях беше Надя и заради нейната любов и енергия, решихме, че е най-подходяща за проекта. За мен Надя е най-голямото отркитие на този проект, зашото това беше първата й работа след дипломирането й. Много хора считат, че именно нейният епизод е най-силният във филма. Забележителното в случая е, че за една година успяхме да снимаме на шест места, да направим постпродукцията и да представим филма за първи филм в Берлин. Много съм горд с успеха на всеки режисьор от него след това.
Стефан Китанов: Искам да представя хората на тази маса. Стефан Арсениевич, Сърбия. Неговият филм "Любов и други престъпления" е не само в нашия конкурс, но той беше представен и в Кан. Кристиан Мунджиу, Румъния, за когото това не беше първи филм. Ние представихме тук, на София Филм Фест дебюта му "Occident". С втория си филм "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" той спечели "Златна палма" в Кан и наградите на Европейската филмова академия за филм на годината и режисьор. Филмът му и включен и в нашата програма.
Надежда Косева, България. Тя основа с приятелката си Светла Цоцоркова успешната вече продуцентска компания "Front Film". Сега развиваме заедно втория й късометражен и първия й пълнометражен филм. Утре ще представим игралния й проект на София Мийтингс. Николай Никитин, селекционерът на Берлинале за Източна Европа, вдъхновителят и душата на "Поколение: Изгубени и намерени" и редактор на списанието на монтаж "Schnit". Майт Лаас, Естония, режисьор на анимационни филми и документалния "Кралете на времето", който вчера показаме при нас. Франк Алберс от фондацията Роберт Бош, една от финансовите институции, които продкрепиха филма ни. Но не само - той е главната причина ние да имаме финансовата възможност сега пред вас да са всички тези хора.
Кристоф Терхехте, Германия, директорът на програмата Форум на младото кино на Берлинале. На премиерата на филма, която беше именно в рамките на този Форум, ние изпълнихме цялата сцена. Освен нас там бяха и музикантите от Банска къща, които свириха сватбено хоро. Виктория Петрани от Унгария, продуцент и съсценарист на Корнел Мундруцо за новелата му в "Поколение: Изгубени и намерени", на представения в Кан "Йохана". Сега от тях очакваме проекта, който за първи път беше представен на София Мийтингс, "Делта". Липсва Корнел, който трябва да завършва филма и Ясмила Збанич от Босна и Херцеговина, която днес не може да е с нас. С "Гърбавица" тя спечели "Златна мечка" в Берлин. Можете да го гледате и на нашия фестивал.
И така, какво беше за вас "Поколение: Изгубени и намерени" и как той повлия на съдбата на вашата кариера?
Стефан Арсениевич: Сякаш съм отново в училище, където винаги трябваше да говоря първи, защото името ми започва с А. Лично за мен създаването на филма беше много важно събитие. Преди това късометражният ми филм "Торсио" спечели "Златна мечка" и беше номиниран за "Оскар". Всички ми казваха, че това е моментът да направя пълнометражен филм. Но аз не се чувствах готов. Тогава Ники дойде с идеята да заснема късометражен филм, но той пък влезе в пълнометражен. Режисьорът обикновено е единственият такъв в проекта, сам е. А това беше една чудесна възможност да работя с още 5 колеги. И това беше много специално, тъй като преди това не се познавахме. А накрая на проекта станахме добри приятели. И затова когато правих първия си пълнометражен филм, се почувствах готов, защото знаех, че всичките ми приятели в техните си страни ще бъдат с мен мислено. И усещането, че не съм сам за мен е много специално и ми помогна в следващия ми проект. И понеже поддържахме връзка, те ми помогнаха със сценария.
Кристиян Мунджиу: Запознанството ми с тези хора се оказа за мен по-важно от самия проект. Това не означава, че не харесвам филма и не го оценявам. Мисля, че имам повече приятели на тази маса, отколкото в Букурещ. Доверих им се с втория си филм - изпратих им сценария и благодарение на техните реакции реших кои сцени да включа в него.
Стефан Китанов: Във всеки един от филмите след "Поколение: Изгубени и намерени" ще откриете имената на останалите хора в благодарностите. Такъв беше механизмът, по който работехме и при самия филм - събирахме се на всеки два месеца и обсъждахме докъде сме стигнали и страшно разчитахме на мнението на другите.
Надежда Косева: За мен преживяването беше по-различно, тъй като ми беше първи филм. Но той много ми повлия, както и на работа ми. Не мога да кажа нещо по-важно от това, което не е никак малко, а то е, че станахме приятели и че този филм ни повлия и като общност. За мен е много важно да знаеш, че имаш до себе си приятел, независимо дали си в прекрасен период от живота си или си в дупка.
Стефан Китанов: Мисля, че "Поколение: Изгубени и намерени" е един от филмите, посетили най-много фестивали по света, а Николай Никитин е човекът, посетил най-много фестивали с филм, защото той си го постави за цел.
Николай Никитин: Бюджетът е такъв, че е трудно шестима режисьори да пътуват по всички фестивали. Не можех да избера един, защото останалите щяха да се разсърдят и затова само аз пътувах!
Майт Лаас: За мен като аниматор, който работи цял ден, за да направи 1 секунда от филма си, беше много интересно да работя с режисьори, които за 7 дни заснемат цял игрален филм. Така че те научиха костенурката да бяга като заек.Това ми повлия също да заснема свой пълнометражен филм, е той не е съвсем пълнометражен, но поне е достатъчно дълъг. Така че искам да благодаря на моите учители, които ме научиха как да тичам. Кой знае, може би някой ден ще ме научат и да говоря!
Франк Алберс: Макар да не съм режисьор, за мен, като представител на голяма фондация, този филм повлия така, че промени малко и фондацията. Благодарение на успеха на филма ние създадохме програма, която да подпомага снимането на коопродукции между млади немски и източноевропейски режисьрои. И вече имаме 9 проекта. Между тях има и 2 българо-немски - единият е на Борис Десподов, който ще е готов през май и другият - на Ана Блум.
Кристоф Терхехте: Кино „Делфин", в което беше премиерата на филма в Берлин е много специално за мен, защото в него съм открил много стойностни филми, още като обикновен зрител. От друга страна, да видя тогава как тези прекрасни режисьори си общуват с публиката в същия този салон беше невероятно. Но понеже Ясмила тогава я нямаше, снимаше филма, който спечели "Златна мечка", а сега също я няма, може би мога да разкажа нейната история от спечелването й на нарадата.
Още тогава тя ми разказа как я убедили да остане и за церемонията, макар че тя смятала да си тръгва. И тя седи там и вижда как наградите отиват една по една при други режисьори. Най-накрая остава една и тогава Ясмила си казва: "Е, да, те не ми казаха, че ще спечеля, все пак, а че ще се радват да остана за церемонията." Но в крайна сметка последното име, което произнасят е нейното. Наградите всъщност нямат такова голямо значение. Те могат да окуражат твореца, да помогнат за кариерата му, но за самите режисьори това не е най-важното.
Стефан Китанов: Едно допълнение. След премиерата на филма имаше парти и се бяхме разбрали всеки да донесе своя национален алкохол. Представете си как бяхме събрали българска и сръбска ракия, водки, уникум... Музикантите от Банска къща също свириха от маса на маса, като на сватба.
Виктория Петрани: Освен, че станахме приятели, за мен хората тук са специални и защото с тях винаги мога да си поговоря за кино, а вие знаете колко рядко можете да откриете такива хора. И когато на някой фестивал се почувствам безкрайно уморена от всичките професионални разговори, знам, че мога да се обърна към някой от тях.
Николай Никитин: Освен приятелството, което споменахме многократно, едно от важните последствия от този проект беше именно тази международна общност, която се създаде. Създаде се международна разпространителска компания, която да помага на филмите на тези режисьори да пътуват. И ако някой от тях реши да направи филм, всички го подкрепят.
На въпроса на Актуално, след самостоятелните проекти след "Поколение: Изгубени и намерени" и след зародилото се приятелство между вас, бихте ли работили отново по общ проект, какъв би бил той и кой ще е главният режисьор в него, отговори румънският режисьор.
Кристиан Мунджиу: Ние бяхме много ентусиазирани след като свършихме проекта. Понеже много се бяхме забавлявали, решихме, че трябва да направим и втора част. Но просто не сме решили дали продължението ще се състои десет или двайсет години по-късно. Тогава най-вероятно пак всеки един от нас ще бъде режисьор на своята си част, няма да има един водещ.
Стефан Китанов: Но със сигурност ще има един главен художествен директор и това ще е Николай Никитин.
Кристиан Мунджиу: Но със сигурност процесът е по-важен от крайния резултат, така че през този период ще се срещаме често, ще обсъждаме и ще видим какво ще се случи.
Виктория Петрани: А може би следващото поколение ще заснеме продължението, не ние.
На въпроса на друга медия към Мунджиу, как възприе румънската публика преди и след наградата филма ви "4 месеца, 3 седмици и 2 дни"?, той отговори: "Не само зрителите, но и пресата вече са свикнали толкова с това да има румънски филм в селекцията на Кан, че моят филм там не предизвика голям отзвук в пресата. Нямаше реакция на моята публика, понеже световната премиера беше в Кан.
Разбира се, след Кан реакцията беше много различна. Получих много поздравления, чакаха ме непознати хора на летището, получих специален медал за култура от президента, ключа от родния си град и всичко това от хора, които не бяха гледали филма! И нещо, което е много характерно за Румъния - оказа се, че наградата стана доста по-важна от самия филм.
actualno.com, 14 март 2008
сряда, 12 март 2008 г.
Намерете време за "Поколение: Изгубени и намерени"
Ако някой е останал с впечатлението, че София Филм Фест е просто една безконечна върволица от филмови прожекции, сега е времето да разбере, че е грешал. Да, върволицата от филми наистина е внушителна, но голяма част от тях са обвързани с други събития, които ги правят уникални.
Като това, което се случи снощи в Дома на киното. Преди прожекцията на филма "Поколение: Изгубени и намерени" директорът на фестивала Стефан Китанов в своя непринуден стил покани пред публиката част от режисьорите с новели в проекта. Първа излезе Надежда Косева, която трябваше да извика някой от колегите си. Под режисурата на Китанов до нея се наредиха режисьорите Стефан Арсениевич от Сърбия и Майт Лаас от Естония, артистичният директор на филма Николай Никитин, директорът на Форума в Берлинале Кристоф Терхехте и представителят на фондация "Роберт Бош" Франк Алберс.
От всички тях научихме, че филмът е бил представен за пръв път като проект на София Мийтингс в рамките на София Филм Фест през 2004 г. Година по-късно е бил готов и е бил показан за пръв път в Берлин. Неслучайно Стефан Китанов нарече филма уникален. Той е обединил новелите на шестима млади кинематографисти от Централна и Източна Европа. Освен тримата на сцената, те включват Кристиан Мунджиу от Румъния, Корнел Мундруцо от Унгария и Ясмила Збанич от Босна и Херцеговина.
Освен това филмът е платформата, от която всеки от тях стартира и то успешно в киното. Збанич засне "Грбавица" и спечели "Златна мечка" в Берлин. Кристиан Мунджиу направи "4 месеца, 3 седмици и 2 дни", с който стана първият румънски режисьор - носител на "Златна палма" от фестивала в Кан. Корнел Мундруцо спечели 6 награди, сред които една от Котбус за "Йохана". "Кралете на времето" на Майт Лаас има днес световна премиера снощи в рамките на фестивала. "Любов и други престъпления" на Стефан Арсениевич е включен в конкурсната програма на Феста. А Надя Косева ще участва с цели два проекта на тазгодишното издание на София Мийтингс.
Според анотацията на "Поколение: Изгубени и намерени" във фестивалната програма, филмът представя личните гледни точки по темата за "първото посткомунистическо поколение"на режисьорите и многото промени, които понякога ги отделят от поколението на родителите им. Аз бях развълнувана от абсурдността на новелата на Надежда Косева и автобиографичността в тази на Ясмила Збанич. Бях впечатлена от разказваческото умение на Кристиан Мунджиу и Стефан Арсениевич, в чиито новели тъжното върви за ръка с комичното, реалното се размива сюрреалното и въпреки всичко има приятен, топъл, хепиенд. Морбидната история на Мунджиу ме озадачи, а анимацията на Майт Лаас ме подтикна днес да изгледам документалния му филм.
Имате на разположение още 6 дати, на които да изгледате "Поколение: Изгубени и намерени" - все в Дома на киното, на 16 март от 14 ч., на 21 от 14.30 ч., на 23 от 12 ч., на 25 и 26 от 17 ч. И на 27 от 21 ч. Е, няма да можете да се насладите на топлата атмосфера, провокирана от приятелството между гостите на първата прожекция и от умението на Кита да прави шоу. Нито пък ще имате шанс да изпеете заедно с всички честит рожден ден на Стефан Арсениевич, както ние направихме снощи. Но филмът има с какво да ви заинтригува и без допълнителните екстри.
actualno.com, 12 март 2008
Като това, което се случи снощи в Дома на киното. Преди прожекцията на филма "Поколение: Изгубени и намерени" директорът на фестивала Стефан Китанов в своя непринуден стил покани пред публиката част от режисьорите с новели в проекта. Първа излезе Надежда Косева, която трябваше да извика някой от колегите си. Под режисурата на Китанов до нея се наредиха режисьорите Стефан Арсениевич от Сърбия и Майт Лаас от Естония, артистичният директор на филма Николай Никитин, директорът на Форума в Берлинале Кристоф Терхехте и представителят на фондация "Роберт Бош" Франк Алберс.
От всички тях научихме, че филмът е бил представен за пръв път като проект на София Мийтингс в рамките на София Филм Фест през 2004 г. Година по-късно е бил готов и е бил показан за пръв път в Берлин. Неслучайно Стефан Китанов нарече филма уникален. Той е обединил новелите на шестима млади кинематографисти от Централна и Източна Европа. Освен тримата на сцената, те включват Кристиан Мунджиу от Румъния, Корнел Мундруцо от Унгария и Ясмила Збанич от Босна и Херцеговина.
Освен това филмът е платформата, от която всеки от тях стартира и то успешно в киното. Збанич засне "Грбавица" и спечели "Златна мечка" в Берлин. Кристиан Мунджиу направи "4 месеца, 3 седмици и 2 дни", с който стана първият румънски режисьор - носител на "Златна палма" от фестивала в Кан. Корнел Мундруцо спечели 6 награди, сред които една от Котбус за "Йохана". "Кралете на времето" на Майт Лаас има днес световна премиера снощи в рамките на фестивала. "Любов и други престъпления" на Стефан Арсениевич е включен в конкурсната програма на Феста. А Надя Косева ще участва с цели два проекта на тазгодишното издание на София Мийтингс.
Според анотацията на "Поколение: Изгубени и намерени" във фестивалната програма, филмът представя личните гледни точки по темата за "първото посткомунистическо поколение"на режисьорите и многото промени, които понякога ги отделят от поколението на родителите им. Аз бях развълнувана от абсурдността на новелата на Надежда Косева и автобиографичността в тази на Ясмила Збанич. Бях впечатлена от разказваческото умение на Кристиан Мунджиу и Стефан Арсениевич, в чиито новели тъжното върви за ръка с комичното, реалното се размива сюрреалното и въпреки всичко има приятен, топъл, хепиенд. Морбидната история на Мунджиу ме озадачи, а анимацията на Майт Лаас ме подтикна днес да изгледам документалния му филм.
Имате на разположение още 6 дати, на които да изгледате "Поколение: Изгубени и намерени" - все в Дома на киното, на 16 март от 14 ч., на 21 от 14.30 ч., на 23 от 12 ч., на 25 и 26 от 17 ч. И на 27 от 21 ч. Е, няма да можете да се насладите на топлата атмосфера, провокирана от приятелството между гостите на първата прожекция и от умението на Кита да прави шоу. Нито пък ще имате шанс да изпеете заедно с всички честит рожден ден на Стефан Арсениевич, както ние направихме снощи. Но филмът има с какво да ви заинтригува и без допълнителните екстри.
actualno.com, 12 март 2008
понеделник, 10 март 2008 г.
Ако някой е останал с впечатлението, че София Филм Фест е просто една безконечна върволица от филмови прожекции, сега е времето да разбере, че
Дори и да сте от поколението, което не е гледало нито един филм на Никита Михалков, фактът, че световно известният руски режисьор, актьор, а вече и депутат в родната си страна, прекъсна снимачния период на продължението на "Изпепелени от слънцето" за два дни, за да бъде гост на София Филм Фест, трябва да прикове вниманието ви. Нещо повече, той донесе със себе си 12 минутен откъс необработен материал от новата си лента, за да го представи пред българската публика.
За съжаление, технически проблем попречи на зрителите в кино Люмиер, дошли да се докоснат до Михалков, да го видят. Важното обаче е, че той отговаряше на техните въпроси внимателно, съсредоточено, замисляйки се, сериозно, но с чувство за хумор. С паузи между фразите, необходими му, за да засили внушението на думите си. От пресконференцията предишния ден и от тази среща усетих как Михалков умее да владее своята публика и на живо, той е един изключителен актьор, и режисьор на самия себе си.
Един единствен въпрос през двата дни видимо го затрудни, но и от него той излезе с чест. Случайно или не, той му бе зададен от руска журналистка на чист български език. Понятието България какъв отклик има във вашето сърце го, попита тя. Първото, което хрумна на Михалков бяха спомените от ваканциите на българското Черноморие, при които "си на място, подобно на Съветския съюз, но по-весело". След това обаче той се замисли, на няколко пъти започваше изречения и ги изоставяше, докато накрая сподели, че ако го поставят пред карта на Балканите, той трудно би разграничил страните по нея, те предизвикват единно чувство за славянство. Но чувството да е в България е сякаш е на познато, като у дома си е, защото тук няма нужда да довършва изреченията си, хората ще го разберат.
Най-точният отговор той даде, идвайки тук, подарявайки ни две срещи с него. Михалков поздрави и зрителите на прожекцията на номинирания му за "Оскар" филм "12", получи от кмета на столицата Бойко Борисов Наградата на София, а на другия ден и Почетния знак на Съюза на българските филмови дейци от неговия председател Иван Павлов.
Ето част от въпросите, на които Михалков отговори.
Ленин беше казал, че сега от всички изкуства за нас най-важно е киното. Какво се случи с този лозунг и защо се промениха нещата?
У нас сега има такава шега - от всички изкуства за нас най-важно е недвижимото. Ленин е имал предвид, че именно киното може да бъде реално въздействащо на огромни маси от хора. Изкуството е можело да бъде оръдие на пропагандата. Ленин наистина е бил гениален в това отношение, защото по онова време е било трудно да си представиш киното и като изкуство и като пропаганда, защото току-що е било родено. А то така е станало и в Съветския съюз и по света.
Днес човек може да си набави голямо количество информация от средствата за масова информация, които имат силно въздействие. В този смисъл киното е престанало да отговаря на този призив, но то не е престанало да бъде изкуство. Може би точно обратното - благодарение на това, че е престанало да бъде пропаганда, то се е превърнало в изкуство.
Какви съвети бихте дали на вашите млади колеги-режисьори?
За пет минути това не може да со обясни. Има няколко принципно важни неща обаче: огромно търпение, никога не казвай нищо, ако не си готов и никога не отивай на снимачната площадка с идеята там да търсиш творческото решение. По-добре не снимай ден, два, но после за четири часа ще наваксаш. Обичай актьорите много, това не значи, че с любовта си от лошия актьор ще направиш добър. Проблемът е в това, че актьорите, макар и да не го показват, изпитват страх един от друг и затова често външно се държат много освободено, докато душата им е свита.
И затова е много важно да създатете такава атмосфера на снимачната площадка, при който актьротие да забравят за страховете си и затова, че левият им профил, например, е по-красив от десния. Изключително важно е да не ги карате да вършат безмислена работа. Защото никой нищо няма да ви каже, но ще изгубите уважението на останалите. А да спечелите уважението на останалите и почти 40 % от успеха. Защото в театъра актьорите могат да получат от зрителите енергия, с която да се заредят. В киното това внимание и енегрия те трябва да получат от всички на снимачната площадка. И затова ако някой се разсейва, той просто няма да работи повече при мен. Това е жестоко, но е факт. Можете да слушате всички съвети, но трябва да сте наясно със себе си какво и как искате от тях.
Съвременното кино се финансира предимно от големи компании, които търсят бърза печалба. Как виждате бъдещето на независимите творци, като Чаплин, Ларс фон Трир и др.?
Ако се роди някой като Чарли Чаплин, то никой няма да го спре да бъде такъв. Наистина днес има проблем с финансирането. Затова аз мисля, че режисьорът е човек, който ежеминутно търси изход от създалата ситуация. Дори когато имам много подбробна режисьорска книга по сценария, не е имало случай, в който нещата от нея да се изпълнят така, както съм си ги преставял. Актьорът ще дойде някой ден пиян, друг дне ще вали, а на мен ще ми трябва слънце. И в търсенето на изход от ситуацията поставям и разговорите с продуцентите. А тези разговори са висш пилотаж в режисурата. Да накараш продуцента да даде пари, това е режисура.
Необходимо е да имаш и парадоксално, нестандартно мислене, както и една лекота, с която да излизаш от ситуациите и да работиш. Уважавам режисьорите, които правят сериозни, дълги философски филми. Но никога не могат да ме накарат да гледам филм на някой, от който си личи как на режисьора му е било тежко да го снима. И затова за мен велик композитор е Моцарт, а не Бетовен - да поднесеш с лекота и най-сериозния сюжет. Вярвам в това, което Бергман е казал, че изкуството трябва да разтърсва, да докосва сърцето и съвсем мимолетно да достига и до мозъка.
Какво място във вашето творчество заема "Сибирският бръснар"?
Ако съдя по това колко много го руга руската преса, това е много важен филм за мен. Той важен за мен и поради факта, че зрителите се стекоха да го гледат когато в Русия следразпадането на СССР имаше все още само 36 киносалона. И тогава филмът имаше само 30 копия, а събра 2 600 000 долара. Сега имаме около 1 500 м кина. Това ме наведена мисълта, че той беше изключително важен за моя народ.
Дали с вашия брат Андрей Кончаловски ще ни зарадвате със съвместен филм?
Не виждам необходимост за това - на двама мечока ще им е тясно в една бърлога. С удоволствие бих се снимал с него, снимал съм се под негова режисура, безкрайно го обичам като брат и режисьор, но на снимачната площадка аз като режисьор трябва да съм сам.
Ако си представим Владимир Путин като режисьор, как режисира той Русия и с кого от известните режисьори бихте го оприличили?
Ако приема вашата терминология, той е първокласен политически режисьор на Русия. Категорично не съм съгласен с постулата, че интелигенцията трябва винаги да е против властта. А истинският руски интелигент трябва да пиянства, да е беден и да живее под мостовете на Петербург. Истинска идиотия е да гласуваш за някого, да му даваш власт, за да можеш след това да го ненавиждаш. Трагедия е да изберете някого, а той да се окаже недостоен за вашия избор. Не съм снимал нито един филм, възхваляващ съветската власт. Мисля, че ако уважаваме нашите управници, то те ще бъдат уважавани и по света. Но трябва да ги уважаваме не от страх или не заради това, че ще получим нещо в замяна. Моята съвест е чиста в това отношение и според мен Путин е един от големите световни лидери днес. Никога не са ме уличавали в това, че флиртувам с всяка власт.
Гледаха ли вашите актьори "Двайнасет разгневени мъже", който ви вдъхнови за вашия филм, преди снимките?
Някои - да, някои - не. Това не беше толкова важно, защото има една основна разлика между двата филма. Американският филм е за тържеството на закона. А нашият е за това, че в Русия прилагането на закона без състрадание е пагубно и грешно. Живеем във време, в което все по-голямо място заема интелектуалният културен Макдоналдс.
Днес можем да разкажем с пет изречения сюжета на романа на Толстой "Анна Каренина". Но сюжетът не е основното. Важното е това, което се случва между отделните събития, това, което се случва с духа на човека. Достоевски е написал 500 страници за това как един млад човек убил така и така умираща бабичка. Днес това, което ни интересува в изкуството, е не защо някой някого е убил, а как.
Изгубили сме уважението към живота и смъртта. А без това уважение на духовния свят материалният няма смисъл. Днес, ако на въпроса ни "Как си?" някой започне да ни занимава с проблемите си, ние ще го помислим за ненормален. Свикнали сме да отговаряме механично "Добре.", дори това да не така. Заменили сме понятието "чувам" със "слушам". Вече не разговаряме, а просто приказваме. За мен е по-важно не какво усеща зрителят докато гледа филма ми, а колко и какво остава в него след края на прожекцията.
Според мен, основната идея на филма е за свободата. Доколко опасна може да бъде свободата в съвременността?
Въпросът е в това как разбирате свободата. В Русия свободата може да се превърне в своеволие, а то води до хаос. Свободата избора е нещо изключително важно. Ма мун образът на Русия се отъждествява с кръста. Кръстът представлява вертикалата на властта и хоризонталът на културата и икономиката. Но без вертикала на властта в Русия всичко останало е безмислено. Това се определя от огромните мащаби на страната.
Струва ми се, че ние сме заменили състраданието с любезност, човечността - с цивилизацията, способността да чувстваме - с върховността на мозъка, на рационалността. Когато животът е заменен с виртуална реалност, колкото и тя да се доближава да истинската, тя е без душа, без дух, без сърце. На европейската цивилизация ние можем да противпоставим само славянската душа, колкото и да ме упрекват в панславянство. И трябва да съхраним точно тази наша идентичност.
Западняците искат от нас да бъдем разбираеми, ние искаме от тях да си направаят труда да ни разберат. Събудите ли се в който и да е хотел от веригата Шератон, ако предишната нощ сте прекалили с пиенето, може и да не разберете къде се намирате. Защото когато липсва уникалността, идентичността, това е страшно. Но за да разбереш идентичността, трябва да внимаваш, трябва да й отделиш време.
И макар, че отговори на толкова много въпроси, Никита Михалков подчерта, че понякога е много по-важно да зададеш правилния въпрос, отколкото да даваш отговори.
actualno.com, 10 март 2008
За съжаление, технически проблем попречи на зрителите в кино Люмиер, дошли да се докоснат до Михалков, да го видят. Важното обаче е, че той отговаряше на техните въпроси внимателно, съсредоточено, замисляйки се, сериозно, но с чувство за хумор. С паузи между фразите, необходими му, за да засили внушението на думите си. От пресконференцията предишния ден и от тази среща усетих как Михалков умее да владее своята публика и на живо, той е един изключителен актьор, и режисьор на самия себе си.
Един единствен въпрос през двата дни видимо го затрудни, но и от него той излезе с чест. Случайно или не, той му бе зададен от руска журналистка на чист български език. Понятието България какъв отклик има във вашето сърце го, попита тя. Първото, което хрумна на Михалков бяха спомените от ваканциите на българското Черноморие, при които "си на място, подобно на Съветския съюз, но по-весело". След това обаче той се замисли, на няколко пъти започваше изречения и ги изоставяше, докато накрая сподели, че ако го поставят пред карта на Балканите, той трудно би разграничил страните по нея, те предизвикват единно чувство за славянство. Но чувството да е в България е сякаш е на познато, като у дома си е, защото тук няма нужда да довършва изреченията си, хората ще го разберат.
Най-точният отговор той даде, идвайки тук, подарявайки ни две срещи с него. Михалков поздрави и зрителите на прожекцията на номинирания му за "Оскар" филм "12", получи от кмета на столицата Бойко Борисов Наградата на София, а на другия ден и Почетния знак на Съюза на българските филмови дейци от неговия председател Иван Павлов.
Ето част от въпросите, на които Михалков отговори.
Ленин беше казал, че сега от всички изкуства за нас най-важно е киното. Какво се случи с този лозунг и защо се промениха нещата?
У нас сега има такава шега - от всички изкуства за нас най-важно е недвижимото. Ленин е имал предвид, че именно киното може да бъде реално въздействащо на огромни маси от хора. Изкуството е можело да бъде оръдие на пропагандата. Ленин наистина е бил гениален в това отношение, защото по онова време е било трудно да си представиш киното и като изкуство и като пропаганда, защото току-що е било родено. А то така е станало и в Съветския съюз и по света.
Днес човек може да си набави голямо количество информация от средствата за масова информация, които имат силно въздействие. В този смисъл киното е престанало да отговаря на този призив, но то не е престанало да бъде изкуство. Може би точно обратното - благодарение на това, че е престанало да бъде пропаганда, то се е превърнало в изкуство.
Какви съвети бихте дали на вашите млади колеги-режисьори?
За пет минути това не може да со обясни. Има няколко принципно важни неща обаче: огромно търпение, никога не казвай нищо, ако не си готов и никога не отивай на снимачната площадка с идеята там да търсиш творческото решение. По-добре не снимай ден, два, но после за четири часа ще наваксаш. Обичай актьорите много, това не значи, че с любовта си от лошия актьор ще направиш добър. Проблемът е в това, че актьорите, макар и да не го показват, изпитват страх един от друг и затова често външно се държат много освободено, докато душата им е свита.
И затова е много важно да създатете такава атмосфера на снимачната площадка, при който актьротие да забравят за страховете си и затова, че левият им профил, например, е по-красив от десния. Изключително важно е да не ги карате да вършат безмислена работа. Защото никой нищо няма да ви каже, но ще изгубите уважението на останалите. А да спечелите уважението на останалите и почти 40 % от успеха. Защото в театъра актьорите могат да получат от зрителите енергия, с която да се заредят. В киното това внимание и енегрия те трябва да получат от всички на снимачната площадка. И затова ако някой се разсейва, той просто няма да работи повече при мен. Това е жестоко, но е факт. Можете да слушате всички съвети, но трябва да сте наясно със себе си какво и как искате от тях.
Съвременното кино се финансира предимно от големи компании, които търсят бърза печалба. Как виждате бъдещето на независимите творци, като Чаплин, Ларс фон Трир и др.?
Ако се роди някой като Чарли Чаплин, то никой няма да го спре да бъде такъв. Наистина днес има проблем с финансирането. Затова аз мисля, че режисьорът е човек, който ежеминутно търси изход от създалата ситуация. Дори когато имам много подбробна режисьорска книга по сценария, не е имало случай, в който нещата от нея да се изпълнят така, както съм си ги преставял. Актьорът ще дойде някой ден пиян, друг дне ще вали, а на мен ще ми трябва слънце. И в търсенето на изход от ситуацията поставям и разговорите с продуцентите. А тези разговори са висш пилотаж в режисурата. Да накараш продуцента да даде пари, това е режисура.
Необходимо е да имаш и парадоксално, нестандартно мислене, както и една лекота, с която да излизаш от ситуациите и да работиш. Уважавам режисьорите, които правят сериозни, дълги философски филми. Но никога не могат да ме накарат да гледам филм на някой, от който си личи как на режисьора му е било тежко да го снима. И затова за мен велик композитор е Моцарт, а не Бетовен - да поднесеш с лекота и най-сериозния сюжет. Вярвам в това, което Бергман е казал, че изкуството трябва да разтърсва, да докосва сърцето и съвсем мимолетно да достига и до мозъка.
Какво място във вашето творчество заема "Сибирският бръснар"?
Ако съдя по това колко много го руга руската преса, това е много важен филм за мен. Той важен за мен и поради факта, че зрителите се стекоха да го гледат когато в Русия следразпадането на СССР имаше все още само 36 киносалона. И тогава филмът имаше само 30 копия, а събра 2 600 000 долара. Сега имаме около 1 500 м кина. Това ме наведена мисълта, че той беше изключително важен за моя народ.
Дали с вашия брат Андрей Кончаловски ще ни зарадвате със съвместен филм?
Не виждам необходимост за това - на двама мечока ще им е тясно в една бърлога. С удоволствие бих се снимал с него, снимал съм се под негова режисура, безкрайно го обичам като брат и режисьор, но на снимачната площадка аз като режисьор трябва да съм сам.
Ако си представим Владимир Путин като режисьор, как режисира той Русия и с кого от известните режисьори бихте го оприличили?
Ако приема вашата терминология, той е първокласен политически режисьор на Русия. Категорично не съм съгласен с постулата, че интелигенцията трябва винаги да е против властта. А истинският руски интелигент трябва да пиянства, да е беден и да живее под мостовете на Петербург. Истинска идиотия е да гласуваш за някого, да му даваш власт, за да можеш след това да го ненавиждаш. Трагедия е да изберете някого, а той да се окаже недостоен за вашия избор. Не съм снимал нито един филм, възхваляващ съветската власт. Мисля, че ако уважаваме нашите управници, то те ще бъдат уважавани и по света. Но трябва да ги уважаваме не от страх или не заради това, че ще получим нещо в замяна. Моята съвест е чиста в това отношение и според мен Путин е един от големите световни лидери днес. Никога не са ме уличавали в това, че флиртувам с всяка власт.
Гледаха ли вашите актьори "Двайнасет разгневени мъже", който ви вдъхнови за вашия филм, преди снимките?
Някои - да, някои - не. Това не беше толкова важно, защото има една основна разлика между двата филма. Американският филм е за тържеството на закона. А нашият е за това, че в Русия прилагането на закона без състрадание е пагубно и грешно. Живеем във време, в което все по-голямо място заема интелектуалният културен Макдоналдс.
Днес можем да разкажем с пет изречения сюжета на романа на Толстой "Анна Каренина". Но сюжетът не е основното. Важното е това, което се случва между отделните събития, това, което се случва с духа на човека. Достоевски е написал 500 страници за това как един млад човек убил така и така умираща бабичка. Днес това, което ни интересува в изкуството, е не защо някой някого е убил, а как.
Изгубили сме уважението към живота и смъртта. А без това уважение на духовния свят материалният няма смисъл. Днес, ако на въпроса ни "Как си?" някой започне да ни занимава с проблемите си, ние ще го помислим за ненормален. Свикнали сме да отговаряме механично "Добре.", дори това да не така. Заменили сме понятието "чувам" със "слушам". Вече не разговаряме, а просто приказваме. За мен е по-важно не какво усеща зрителят докато гледа филма ми, а колко и какво остава в него след края на прожекцията.
Според мен, основната идея на филма е за свободата. Доколко опасна може да бъде свободата в съвременността?
Въпросът е в това как разбирате свободата. В Русия свободата може да се превърне в своеволие, а то води до хаос. Свободата избора е нещо изключително важно. Ма мун образът на Русия се отъждествява с кръста. Кръстът представлява вертикалата на властта и хоризонталът на културата и икономиката. Но без вертикала на властта в Русия всичко останало е безмислено. Това се определя от огромните мащаби на страната.
Струва ми се, че ние сме заменили състраданието с любезност, човечността - с цивилизацията, способността да чувстваме - с върховността на мозъка, на рационалността. Когато животът е заменен с виртуална реалност, колкото и тя да се доближава да истинската, тя е без душа, без дух, без сърце. На европейската цивилизация ние можем да противпоставим само славянската душа, колкото и да ме упрекват в панславянство. И трябва да съхраним точно тази наша идентичност.
Западняците искат от нас да бъдем разбираеми, ние искаме от тях да си направаят труда да ни разберат. Събудите ли се в който и да е хотел от веригата Шератон, ако предишната нощ сте прекалили с пиенето, може и да не разберете къде се намирате. Защото когато липсва уникалността, идентичността, това е страшно. Но за да разбереш идентичността, трябва да внимаваш, трябва да й отделиш време.
И макар, че отговори на толкова много въпроси, Никита Михалков подчерта, че понякога е много по-важно да зададеш правилния въпрос, отколкото да даваш отговори.
actualno.com, 10 март 2008
сряда, 27 февруари 2008 г.
233-ма гости на София Филм Фест
233-ма гости ще посрещне 12-то издание на София Филм Фест според списъка на организаторите. Сред имената безспорно се открояват режисьорите Никита Михалков, Фатих Акин, Фолкер Шльондорф и Милчо Манчевски, сценаристът Жан-Клод Кариер, актьорите Мики Манойлович и Самуел Финци, музикантите от "Баба Зула" и нашият виртуоз Милчо Левиев, фестивални селекционери от световни кинофоруми като Кан, Берлин, Карлови Вари и Москва, представители на национални и международни киноорганизации като Ирландския филмов борд, Федералната агенция на култура и кинематография на Русия или Европа Синема, национални фондове, разпространители, продуценти, журналисти.
В традиционното си добро настроение директорът на фестивала Стефан Китанов за пореден път успя да убеди журналистите в зала МатиД на днешната пресконференция, че купонът на годината отново ще бъде фестивалът, който всяка година не пропуска да пораства по малко и да се превръща във все по-мащабно и качествено събитие. Новото издание на фестивала си има и нов рекламен клип, заснет от Драгомир Шолев. Зрителите ще имат възможността да се насладят на всяка една от трите кратки версии и на официалната дълга, "за ценители", със субтитри на български език. Защо със субтитри ли? Почакайте и сами ще видите защо.
Както вече сме ви информирали, 12-ият София Филм Фест ще се състои от 6 до 16 март 2007 в столицата с допълнителна програма от 17 до 23 март в София. Пловдивското издание на фестивала е от 6 до 16 март, а "София Филм Фест на брега" в Бургас - от 13 до 21 март. Благодарение на нюха си на киноман, който не само, че не загуби с превръщането си в истински фестивален професионалист, но и обостри за наша радост още повече и с помощта и на добрите си партньори от културните институти на Великобритания, Франция, САЩ, Холадния, Полша, Чехия и Ирландия, Стефан Китанов е успял да включи в програмата на фестивала около 100 игрални, 30 документални и 60 късометражни филма.
Те ще бъдат представени в следните традиционни за фестивала рубрики: Международен конкурс (голямата награда за първи или втори филм), Специални премиери, Европейски екран, Ново българско игрално кино (награда КОДАК), Българско късометражно кино (награда JAMESON за късометражен филм), Фокус Руско кино, Фокус Холандия, Балкански филмови срещи, Световен екран, Документална програма, Ретроспективи. За шести път ще бъде присъдена Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс (първи или втори игрален филм на режисьори от целия свят). 12 филма от Македония, Германия, Канада, Полша, Великобритания, Латвия, Русия и България ще се борят за Голямата награда на 12-ия София Филм Фест.
Сред акцентите на фестивала, за които още не сме писали, са 10-те български игрални филми, завършени след март 2007, които ще съставят панорамата на новото българско кино. Сред филмите са прекрасният "Шивачки" на Людмил Тодоров, забавното недоразумение "Летете с Росинант" на Джеки Стоев, "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков (със софийска премиера), "Малки разговори" на Владимир Краев. Очаква се за първи път да бъдат представени пред публика окончателно завършените "Хиндемит" на Андрей Слабаков и "Авантюрата Хамлет" на Грег Роуч и Ивайло Дикански.
Великият майстор на думите в световното кино французинът Жан-Клод Кариер ще пристигне специално на София Филм Фест, за да бъде удостоен с Наградата на София за цялостно творчество. Кариер ще бъде представен с два филма в програмата на фестивала - "Улжан", който ще представят заедно с режисьора Фолкер Шльондорф (гост на София Филм Фест за втори път) и "Призраците на Гоя" на Милош Форман.
Наградата на София ще получи и проф. Владислав Икономов, в навечерието на неговата 70-годишнина. Българският творец има около 30 заглавия в режисьорската си филмография, а сред учениците му са водещи режисьори на съвременното българско кино като Дочо Боджаков, Илиян Симеонов и Андрей Паунов. Във фестивалната програма е включен един от най-успешните филми на Владислав Икономов, вдъхновен от българската литература - "24 часа дъжд".
Новият филм на Златина Русева "Срещу течението" ще има своята специална премиера на 12 март от 20,30 часа в кино Люмиер. Лентата е заснета по време на създадения по нейна идея първи Дунавски музикален фестивал "Срещу течението" (31 март - 10 април 2007 г.). и представлява музикално пътуване, което започва в България и завършва в Германия, там, където са изворите на Дунав. В продължение на десет дни круизният кораб "София" се превръща в дом и сцена на музиканти-виртуози от 9 крайдунавски страни. Сред тях са Иво Папазов, Теодоси Спасов, "Виртуозите", Жил Апап, Стунджи и Елица, Квартет "Ева" и други. Повечето от музикантите ще свирят на живо на премиерата на филма.
Любопитно е и, че актрисата Весела Казакова се представя с дебют като режисьор на документален филм заедно със сестра си Биляна. Премиерата на техния "Заради леля Снеже" е на 19 март от 18.00 ч в Дом на киното.
В рубриката Европейски ще видим абослютния фестивален хит на 2007-ма "4 месеца, 3 седмици, 2 дни" на румънеца Кристиан Мунджиу, "Амбалаж" на Ян Сверак, "Ирина Палм" на Сам Гарбаск, "Импорт-експорт" на Улрих Зайдел, "Мъжът от Лондон" на Бела Тар, "Вие, живите" на Рой Андершон, "Посещението на оркестъра" на Еран Колирин.
Сред гала прожекциите и предпремиерите се очакват с особен интерес "Катин" на режисьора Анджей Вайда, "Ще се лее кръв" на Пол Томас Андерсън (с 2 награди "Оскар" за главна мъжка роля на Даниъл Дей-Луис и за операторско майсторство), "Невидими" (гала премиера на Фонда за развитие на ООН), сред режисьорите на който са Вим Вендерс и Изабел Коаксе, "Няма ме" (I'm Not There) на Тод Хейнс за легендата Боб Дилън.
Германският режисьор, почитател на нестадартните решения в киното - Файт Хелмер, пристига у нас, за да покаже на публиката новото си кинопредизвикателство "Абсурдистан". Филмът събра овациите на наскоро завършилия Сънданс Филм Фестивал, където на почит са независимите в киното. Зрителите на София Филм Фест познават и предишните два филма на Файт Хелмер - "Тувалу" (заснет в България с оператор Емил Христов) и "Порта към небето" (представен от режисьора на 10-ия София Филм Фест през 2005 г.).
Едно от специалните събития, което не може да бъде пропуснато, е премиерата на "Новата Европа според Майкъл Пейлин: Източна наслада". Събитието е съвместна инициатива на вестник Капитал и София Филм Фест и ще бъде представено от режисьора и продуцента на документалната поредица Дж. П. Дейвидсън - на 9 март, от 16.30 часа в кино Люмиер.
Специален акцент в програмата на 12-ия София Филм Фест представляват документалните филми на HBO Полша, предоставени от HBO България (заглавията са включени в стартиращата през февруари рубрика "Без цензура"), които ще бъдат излъчени еднократно в рамките на фестивала (Френски културен институт, 11 и 12 март, от 19:00 ч.). Първите два филма "Смърт с човешко лице" и "Йежи Новак: живот след смъртта" с режисьор и сценарист Марчин Кошалка хвърлят реалистичен и смел поглед върху неизбежността на смъртта, стареенето и безмилостния ход на времето. "Стриптизьорки в Силезия" на Михал Рогалски разкриват безумието, в което живеят младите жени в една индустриална област в Полша, а "Войник" е биографичен филм на режисьора Яцек Блавут, който представя необикновената история на легендарния полски кикбоксьор Марек Пьотровски.
Официално гостите на фестивала са 233-ма. Аз обаче включвам и себе си в този списък, макар и да съм обикновен зрител - с богатата си програма и с разнообразните си събития, не на последно място от които паметните закривания, София филм фест е лично моят купон на годината. Предполагам, че много от вас ще се включат в него.
actualno.com, 27 февруари 2008
В традиционното си добро настроение директорът на фестивала Стефан Китанов за пореден път успя да убеди журналистите в зала МатиД на днешната пресконференция, че купонът на годината отново ще бъде фестивалът, който всяка година не пропуска да пораства по малко и да се превръща във все по-мащабно и качествено събитие. Новото издание на фестивала си има и нов рекламен клип, заснет от Драгомир Шолев. Зрителите ще имат възможността да се насладят на всяка една от трите кратки версии и на официалната дълга, "за ценители", със субтитри на български език. Защо със субтитри ли? Почакайте и сами ще видите защо.
Както вече сме ви информирали, 12-ият София Филм Фест ще се състои от 6 до 16 март 2007 в столицата с допълнителна програма от 17 до 23 март в София. Пловдивското издание на фестивала е от 6 до 16 март, а "София Филм Фест на брега" в Бургас - от 13 до 21 март. Благодарение на нюха си на киноман, който не само, че не загуби с превръщането си в истински фестивален професионалист, но и обостри за наша радост още повече и с помощта и на добрите си партньори от културните институти на Великобритания, Франция, САЩ, Холадния, Полша, Чехия и Ирландия, Стефан Китанов е успял да включи в програмата на фестивала около 100 игрални, 30 документални и 60 късометражни филма.
Те ще бъдат представени в следните традиционни за фестивала рубрики: Международен конкурс (голямата награда за първи или втори филм), Специални премиери, Европейски екран, Ново българско игрално кино (награда КОДАК), Българско късометражно кино (награда JAMESON за късометражен филм), Фокус Руско кино, Фокус Холандия, Балкански филмови срещи, Световен екран, Документална програма, Ретроспективи. За шести път ще бъде присъдена Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс (първи или втори игрален филм на режисьори от целия свят). 12 филма от Македония, Германия, Канада, Полша, Великобритания, Латвия, Русия и България ще се борят за Голямата награда на 12-ия София Филм Фест.
Сред акцентите на фестивала, за които още не сме писали, са 10-те български игрални филми, завършени след март 2007, които ще съставят панорамата на новото българско кино. Сред филмите са прекрасният "Шивачки" на Людмил Тодоров, забавното недоразумение "Летете с Росинант" на Джеки Стоев, "Моето мъничко нищо" на Дочо Боджаков (със софийска премиера), "Малки разговори" на Владимир Краев. Очаква се за първи път да бъдат представени пред публика окончателно завършените "Хиндемит" на Андрей Слабаков и "Авантюрата Хамлет" на Грег Роуч и Ивайло Дикански.
Великият майстор на думите в световното кино французинът Жан-Клод Кариер ще пристигне специално на София Филм Фест, за да бъде удостоен с Наградата на София за цялостно творчество. Кариер ще бъде представен с два филма в програмата на фестивала - "Улжан", който ще представят заедно с режисьора Фолкер Шльондорф (гост на София Филм Фест за втори път) и "Призраците на Гоя" на Милош Форман.
Наградата на София ще получи и проф. Владислав Икономов, в навечерието на неговата 70-годишнина. Българският творец има около 30 заглавия в режисьорската си филмография, а сред учениците му са водещи режисьори на съвременното българско кино като Дочо Боджаков, Илиян Симеонов и Андрей Паунов. Във фестивалната програма е включен един от най-успешните филми на Владислав Икономов, вдъхновен от българската литература - "24 часа дъжд".
Новият филм на Златина Русева "Срещу течението" ще има своята специална премиера на 12 март от 20,30 часа в кино Люмиер. Лентата е заснета по време на създадения по нейна идея първи Дунавски музикален фестивал "Срещу течението" (31 март - 10 април 2007 г.). и представлява музикално пътуване, което започва в България и завършва в Германия, там, където са изворите на Дунав. В продължение на десет дни круизният кораб "София" се превръща в дом и сцена на музиканти-виртуози от 9 крайдунавски страни. Сред тях са Иво Папазов, Теодоси Спасов, "Виртуозите", Жил Апап, Стунджи и Елица, Квартет "Ева" и други. Повечето от музикантите ще свирят на живо на премиерата на филма.
Любопитно е и, че актрисата Весела Казакова се представя с дебют като режисьор на документален филм заедно със сестра си Биляна. Премиерата на техния "Заради леля Снеже" е на 19 март от 18.00 ч в Дом на киното.
В рубриката Европейски ще видим абослютния фестивален хит на 2007-ма "4 месеца, 3 седмици, 2 дни" на румънеца Кристиан Мунджиу, "Амбалаж" на Ян Сверак, "Ирина Палм" на Сам Гарбаск, "Импорт-експорт" на Улрих Зайдел, "Мъжът от Лондон" на Бела Тар, "Вие, живите" на Рой Андершон, "Посещението на оркестъра" на Еран Колирин.
Сред гала прожекциите и предпремиерите се очакват с особен интерес "Катин" на режисьора Анджей Вайда, "Ще се лее кръв" на Пол Томас Андерсън (с 2 награди "Оскар" за главна мъжка роля на Даниъл Дей-Луис и за операторско майсторство), "Невидими" (гала премиера на Фонда за развитие на ООН), сред режисьорите на който са Вим Вендерс и Изабел Коаксе, "Няма ме" (I'm Not There) на Тод Хейнс за легендата Боб Дилън.
Германският режисьор, почитател на нестадартните решения в киното - Файт Хелмер, пристига у нас, за да покаже на публиката новото си кинопредизвикателство "Абсурдистан". Филмът събра овациите на наскоро завършилия Сънданс Филм Фестивал, където на почит са независимите в киното. Зрителите на София Филм Фест познават и предишните два филма на Файт Хелмер - "Тувалу" (заснет в България с оператор Емил Христов) и "Порта към небето" (представен от режисьора на 10-ия София Филм Фест през 2005 г.).
Едно от специалните събития, което не може да бъде пропуснато, е премиерата на "Новата Европа според Майкъл Пейлин: Източна наслада". Събитието е съвместна инициатива на вестник Капитал и София Филм Фест и ще бъде представено от режисьора и продуцента на документалната поредица Дж. П. Дейвидсън - на 9 март, от 16.30 часа в кино Люмиер.
Специален акцент в програмата на 12-ия София Филм Фест представляват документалните филми на HBO Полша, предоставени от HBO България (заглавията са включени в стартиращата през февруари рубрика "Без цензура"), които ще бъдат излъчени еднократно в рамките на фестивала (Френски културен институт, 11 и 12 март, от 19:00 ч.). Първите два филма "Смърт с човешко лице" и "Йежи Новак: живот след смъртта" с режисьор и сценарист Марчин Кошалка хвърлят реалистичен и смел поглед върху неизбежността на смъртта, стареенето и безмилостния ход на времето. "Стриптизьорки в Силезия" на Михал Рогалски разкриват безумието, в което живеят младите жени в една индустриална област в Полша, а "Войник" е биографичен филм на режисьора Яцек Блавут, който представя необикновената история на легендарния полски кикбоксьор Марек Пьотровски.
Официално гостите на фестивала са 233-ма. Аз обаче включвам и себе си в този списък, макар и да съм обикновен зрител - с богатата си програма и с разнообразните си събития, не на последно място от които паметните закривания, София филм фест е лично моят купон на годината. Предполагам, че много от вас ще се включат в него.
actualno.com, 27 февруари 2008
неделя, 1 май 2005 г.
Ян Хржебейк пътува във времето с филмите си
Чешкият режисьор бе в София, за да представи филма си “Пупендо” (носител на 2 чешки лъва и наградата на читателите на списание “Cinema”) в рамките на “София Филм Фест”. Филмите му редовно печелят награди по фестивали в Чехия и в Европа, а “Трябва да си помагаме” през 2001г. бе номиниран за “Оскар”.
Как възприемате многобройните си награди?
Ян Хржебейк: Разбира се, когато човек получи признание, каквото е номинацията за “Оскар”, той е много доволен. По този начин успяхме да се сдобием с дистрибутори на филма по света. За мен е по-добре да получа награда, отколкото да не я получа. Иначе аз имах късмет, че “Пупендо” и “Гнезденца” имаха толкова зрители в Чехия , че в крайна сметка си възвърнахме вложените в тях разходи. Те имат повече зрители от “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”, това е изключение. Ценя истински много малко от наградите си.
Посещавате ли много фестивали с филмите си?
Я. Х.: По-скоро не. Стремя се да посещавам тези фестивали, които са важни за филмите ми или тези, които ме привличат по друга причина. Когато “Гнезденца” бе награден във Варна, г-н Бенда от Чешкия център в София ме покани да посетя България някой път и ето сега съм тук. С изключение на “Сънданс” в Америка, не съм бил на друг наистина значителен фестивал, а не съм и продуцент и не умея да омайвам потенциални купувачи.
Мислите ли, че чешката комедия е специфичен жанр, който би могъл да бъде разбран трудно извън пределите на Чехия?
Я. Х.: Но това е съвсем нормално. Ако съдя по себе си - аз харесвам специфичните неща. Харесвам Аки Каурисмаки, а той е специфичен финландски оригинал. През 60-те години по света пробиха филмите на Иржи Менцел и Милош Форман. Става дума за комедии и трагикомедии като “Любовта на русокосата” и “Hori ma panenko”, те са специфично чешки. С тях не смея да се сравнявам. Когато са гледали в Америка “Коля”, зрителите не са се смели както у нас, но въпреки това са разбрали историята. “Трябва да си помагаме” също е трагикомедия. Мисля си, че напротив, е предимство, че от нас никой не очаква да заснемем “Годзила”. У нас се снимат приказки и много комедии, просто защото имаме подходящи за тях актьори.
Вероятно това е именно заради спецификата.
Я. Х.: Все пак нещата са свързани и с това кой филм достига до вас. Аз, например, харесвам филмите на Лукас Мудисон. Неговият “Fucking Amal” сцечели наградата на публиката на фестивала в Карлови Вари, но това не напълни кината. Не знам как е в България, но в Чехия едва когато успеем да продадем филм в САЩ, намираме дистрибутори за него и другаде. “Коля” не е бил искан от нито един фестивал, но когато го купиха “Miramax”, той спечели всички тези награди като “Златен глобус” и “Оскар”.
Мюзикълът ви “Sakali leta” е за края на 50-те години на XX в., “Гнезденца” е за 60-те, а “Трява да си помагаме” за Втората световна война. Имате ли някакъв специален интерес към историята?
Я. Х.: По-скоро така излиза. Сътруднича си с писателя Петр Шабах, автор на сценария на “Sakali leta”, “Гнезденца” и “Пупендо”. С Петр Ярховски се запознахме с Шабах когато бяхме 18-годиши, той - на 30 г. Историите му проследяваха детството му през 50-те, съзряването му през 60-те и т.нар. “нормализация” или 70-те и 80-те години. Дори идеята за оригиналния сценарий на Петр Ярховски за “Трябва да си помагаме” се роди от Шабах. Да снимаш исторически филм е доста вълнуващо и приятно, макар и по-скъпо. Това е пътуване във времето. Сега приключвам “Horem Padem”, който разказва за съвременността и пак ми беше приятно да го снимам. Когато филмът е съвременен, човек трябва да намери интересна история. От великата история до теленовелата има много тънка граница. Както и от правдивата история до баналността. Великите творци като Форман с чешките му филми, или Каурисмаки снимат наглед банални истории, които обаче са гениални. Човек може да снима и велика драма като “21 грама”, която също е на границата на теленовелата, но режисьорът и актьорите в нея толкова добри, че в крайна сметка се е получило нещо страхотно.
Три пъти сте снимал с Болеслав Поливка. Как се режисира толкова известен актьор, вече почти легенда?
Я. Х.: Имате право, Болек наистина е почти легенда, но по-важното е, че той е интелигентен и невероятно талантлив творец. Той прие дори малката роля в “Гнезденца”, защото знаеше, че е добра и ще бъде запомнена. Когато му предлагах ролите в “Трябва да си помагаме” и “Пупендо” знаех, че това е материал, който ще му се стори невероятно привлекателен. Дори актьор като Болек Поливка не получава всеки ден интересни и нееднозначни роли - такива просто рядко се срещат.
Мислехте ли, че това е роля само за Поливка?
Я. Х.: Не. В сценария пишеше, че героят в “Трява да си помагаме” е нисък, оплешивяващ, очилат чичко като Уди Алън. Но когато се посъветвах с Иржи Менцел (бих му предложил ролята ако не минаваше вече 60-те години), той ми каза, че външният вид няма значение. Когато снимахме с Болек “Гнезденца”, аз му предложих да изиграе ролята, а той се засмя и каза: “А-ха, значи в момента съм на кастинг.” Що се отнася до “Пупендо”, снимахме филма вече 14 дни когато дойде ред на първата сцена с Болек - трудна сцена, тази в която четиримата актьори слушат “Гласа на Америка”. Аз обичам да снимам в дълги епизоди. Предложих да направим репетиция, но за всеки случай снимам репетициите, защото не се знае какво може да се получи. И тогава заснехме цялата сцена само в един дубъл, който беше страхотен. Мисля, че и самият Болек много добре разбра ролята си, защото е заобиколен от подобни хора - не само актьори, но и скулптори, художници. Така, че той просто дойде и засне всичко така, както исках. Вярвате ли ме?
Моля?
Я. Х.: Вярвате ли ми?
Тук звънна телефонът на Ян Хржебейк и от другата страна се оказа самият Болек Поливка. След като приключи разговора Хржебейк сподели, че вероятно ще снима и филм по новелата на Бохумил Храбал “Obsluhoval jsem anglickeho krale”.
Сп. "Екран", май 2004
Как възприемате многобройните си награди?
Ян Хржебейк: Разбира се, когато човек получи признание, каквото е номинацията за “Оскар”, той е много доволен. По този начин успяхме да се сдобием с дистрибутори на филма по света. За мен е по-добре да получа награда, отколкото да не я получа. Иначе аз имах късмет, че “Пупендо” и “Гнезденца” имаха толкова зрители в Чехия , че в крайна сметка си възвърнахме вложените в тях разходи. Те имат повече зрители от “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”, това е изключение. Ценя истински много малко от наградите си.
Посещавате ли много фестивали с филмите си?
Я. Х.: По-скоро не. Стремя се да посещавам тези фестивали, които са важни за филмите ми или тези, които ме привличат по друга причина. Когато “Гнезденца” бе награден във Варна, г-н Бенда от Чешкия център в София ме покани да посетя България някой път и ето сега съм тук. С изключение на “Сънданс” в Америка, не съм бил на друг наистина значителен фестивал, а не съм и продуцент и не умея да омайвам потенциални купувачи.
Мислите ли, че чешката комедия е специфичен жанр, който би могъл да бъде разбран трудно извън пределите на Чехия?
Я. Х.: Но това е съвсем нормално. Ако съдя по себе си - аз харесвам специфичните неща. Харесвам Аки Каурисмаки, а той е специфичен финландски оригинал. През 60-те години по света пробиха филмите на Иржи Менцел и Милош Форман. Става дума за комедии и трагикомедии като “Любовта на русокосата” и “Hori ma panenko”, те са специфично чешки. С тях не смея да се сравнявам. Когато са гледали в Америка “Коля”, зрителите не са се смели както у нас, но въпреки това са разбрали историята. “Трябва да си помагаме” също е трагикомедия. Мисля си, че напротив, е предимство, че от нас никой не очаква да заснемем “Годзила”. У нас се снимат приказки и много комедии, просто защото имаме подходящи за тях актьори.
Вероятно това е именно заради спецификата.
Я. Х.: Все пак нещата са свързани и с това кой филм достига до вас. Аз, например, харесвам филмите на Лукас Мудисон. Неговият “Fucking Amal” сцечели наградата на публиката на фестивала в Карлови Вари, но това не напълни кината. Не знам как е в България, но в Чехия едва когато успеем да продадем филм в САЩ, намираме дистрибутори за него и другаде. “Коля” не е бил искан от нито един фестивал, но когато го купиха “Miramax”, той спечели всички тези награди като “Златен глобус” и “Оскар”.
Мюзикълът ви “Sakali leta” е за края на 50-те години на XX в., “Гнезденца” е за 60-те, а “Трява да си помагаме” за Втората световна война. Имате ли някакъв специален интерес към историята?
Я. Х.: По-скоро така излиза. Сътруднича си с писателя Петр Шабах, автор на сценария на “Sakali leta”, “Гнезденца” и “Пупендо”. С Петр Ярховски се запознахме с Шабах когато бяхме 18-годиши, той - на 30 г. Историите му проследяваха детството му през 50-те, съзряването му през 60-те и т.нар. “нормализация” или 70-те и 80-те години. Дори идеята за оригиналния сценарий на Петр Ярховски за “Трябва да си помагаме” се роди от Шабах. Да снимаш исторически филм е доста вълнуващо и приятно, макар и по-скъпо. Това е пътуване във времето. Сега приключвам “Horem Padem”, който разказва за съвременността и пак ми беше приятно да го снимам. Когато филмът е съвременен, човек трябва да намери интересна история. От великата история до теленовелата има много тънка граница. Както и от правдивата история до баналността. Великите творци като Форман с чешките му филми, или Каурисмаки снимат наглед банални истории, които обаче са гениални. Човек може да снима и велика драма като “21 грама”, която също е на границата на теленовелата, но режисьорът и актьорите в нея толкова добри, че в крайна сметка се е получило нещо страхотно.
Три пъти сте снимал с Болеслав Поливка. Как се режисира толкова известен актьор, вече почти легенда?
Я. Х.: Имате право, Болек наистина е почти легенда, но по-важното е, че той е интелигентен и невероятно талантлив творец. Той прие дори малката роля в “Гнезденца”, защото знаеше, че е добра и ще бъде запомнена. Когато му предлагах ролите в “Трябва да си помагаме” и “Пупендо” знаех, че това е материал, който ще му се стори невероятно привлекателен. Дори актьор като Болек Поливка не получава всеки ден интересни и нееднозначни роли - такива просто рядко се срещат.
Мислехте ли, че това е роля само за Поливка?
Я. Х.: Не. В сценария пишеше, че героят в “Трява да си помагаме” е нисък, оплешивяващ, очилат чичко като Уди Алън. Но когато се посъветвах с Иржи Менцел (бих му предложил ролята ако не минаваше вече 60-те години), той ми каза, че външният вид няма значение. Когато снимахме с Болек “Гнезденца”, аз му предложих да изиграе ролята, а той се засмя и каза: “А-ха, значи в момента съм на кастинг.” Що се отнася до “Пупендо”, снимахме филма вече 14 дни когато дойде ред на първата сцена с Болек - трудна сцена, тази в която четиримата актьори слушат “Гласа на Америка”. Аз обичам да снимам в дълги епизоди. Предложих да направим репетиция, но за всеки случай снимам репетициите, защото не се знае какво може да се получи. И тогава заснехме цялата сцена само в един дубъл, който беше страхотен. Мисля, че и самият Болек много добре разбра ролята си, защото е заобиколен от подобни хора - не само актьори, но и скулптори, художници. Така, че той просто дойде и засне всичко така, както исках. Вярвате ли ме?
Моля?
Я. Х.: Вярвате ли ми?
Тук звънна телефонът на Ян Хржебейк и от другата страна се оказа самият Болек Поливка. След като приключи разговора Хржебейк сподели, че вероятно ще снима и филм по новелата на Бохумил Храбал “Obsluhoval jsem anglickeho krale”.
Сп. "Екран", май 2004
Абонамент за:
Публикации (Atom)