"Беднякът-милионер" като жокер за пътуване из Индия

Филмът, който вчера спечели най-много отличия в надпреварата за най-бляскавите и престижни киноотличия в света "Оскар" - "Беднякът милионер" може в известен смисъл да ви подготви за едно бъдещо пътешествие из Индия. В случай, че планирате такова, хвърлете му един поглед.

Лентата, режисирана от Дани Бойл, съвсем безцеремонно ни захвърля сред мизерните джугита или коптори в Мумбай, най-космополитния индийски град, в който живеят 19 милиона души. Условията, при които милиони души в Индия са принудени да оцеляват, може да ви се сторят прекалено сурови, може би нереалистични, а и е доста вероятно да ви отвратят. Но те са факт, наред с разкоша на свръхбогатите и смайващо богатото културно-историческо наследство на субконтинента.

Не споделям това като пропаганда срещу индийската държава, която не може да се справи с големия процент мизерстващи хора, които буквално живеят на улицата. А за да ви помогна да сте подготвени за шока, който неминуемо ще изживеете, когато стъпите на индийска земя. Независимо дали сте в Делхи, Мумбай, Колката или другаде.

Джугита не можете да избегнете, дори да се движите само по туристически маршрути. За разлика от други страни, тук те не са скрити в края на градовете. Напротив. Дори в квартала в Делхи, където има най-много дипломатически мисии, между Американското училище и Руското търговско представителство мирно се е разположило населението на едно подобно джуги. Хората в него рядко имат повече от една риза на гърба си и нощуват всяка вечер под открито небе. Но за сметка на това парцелът земя, на който са се настанили е електифициран и от него по цял ден до късна нощ се носят жизнерадостните музикални хитове на Боливуд.

И още - изобретателността, с която индийците са способни да ви преметнат, измамят, излъжат, надхитрят, за да ви вземат парите, е изумителна. При това те могат да бъдат изключително чаровни, ненатрапчиво галантни и услужливи или неотстъпчиво нахални, но при всички положения рядко се отттеглят от "жертвата си" преди да постигнат успех. И колкото и да ви е досадно и нетърпимо това, вървете мълчаливо докато ви оставят на мира, но не им се сърдете. За много от тях това е не само единствен начин за прехрана; както се виджда и в "Беднякът милионер", много от тях си имат жесток господар, който чака в края на деня да му донесат заработеното. Независимо от това колко пъти сте били в Индия, колко внимателни сте и колко добре знаете различните схеми, приемете, че поне веднъж ще бъдете преметнати.

Но това също е част от иначе заразяващото очарование на Индия.

И филмът на Дани Бойл това показва. Перипетиите и абсолютно невероятните приключения на двете хлапета от мумбайско джуги са като извадени от документален филм. И като казвам това, съвсем не искам да омаловажа художествените достойнства на филма.

А него можете да гледате вече както в кината у нас, така и в рамките на предстоящия София Филм Фест.

Посланик на лукса и качеството

Хавиер Монклус е посланик на алкохолните напитки и вина от групата на Luis Vuitton Moеt & Chandon от десет години насам. Присъединявайки се към LVMH, испанецът получава бойното си кръщение с марката-стълб в портфолиото - конякът Hennessy. Постепенно преминава през обучения за останалите марки и днес уверено се занимава с обучение, презентиране и провеждане на дегустации за всички марки на LVMH. Освен посланик на избата Moеt & Chandon, той е и експерт и посланик на Hennessy, съветник към избите Veuve Clicquot, Krug и Ruinart, както и мениджър по обученията за вина към LVMH - Европа.
Логично работата на Хавиер Монклус е свързана с многобройни пътувания из всички точки на света. У нас той пристигна, за да представи новата серия от уискито Glenmorangie, но също така и за да се върне към началото на кариерата си като посланик в LVMH - с коняка Hennessy. Но за това как е правилно да се наслаждаваме на коняка, ще ви разкажем някой друг път. Сега се запознайте с непринудения и общуващ с лекота Хавиер Монклус.Преди да се присъедините към Luis Vuitton Moet et Chandon сте работил на стоковата борса.

Защо потърсихте именно такава промяна?

Хавиер Монклус: Исках не само да постигна успех в професията си, но също така и да бъда щастлив с нея. Затова потърсих промяна. Моята страст винаги са били вината, харесва ми света на алкохолните напитки и лукса.

Промяната беше ли трудна?

Не, в никакъв случай. В новата си работа открих мир и спокойствие, които дотогава ми бяха непознати. На борсата изпитвах огромно напрежение, бях постоянно под стрес и мислех единствено и само за пари. Преди 10 години животът ми се промени изцяло и тази промяна беше страхотна!

Вие сте посланик на къща Moet et Chandon. Какви задължения се крият зад тази титла?

Посланикът представя марката във всеки един смисъл. Той носи и предава качествата на марката из целия свят. Обяснява на хората, с които се среща какви са предимствата й пред останалите марки. Това е най-важното.

Вие пътувате много и правите презентации из цял свят. Подготвяте ли са по различен начин за презентациите в зависимост от това в коя страна сте?

Да. Не може навсякъде да правиш едно и също. Във всяка страна се опитваш да се адаптираш към нуждите на тази страна и в същото време да реагираш, ако забележиш, че някъде употребяват някой вид алкохол погрешно. Например, ако си в страна, в която пият шампанското като го изстудяват прекалено, трябва да обясниш коя е подходящата температура за това питие. Ако видите, че пият коняка в чаша с формата на балон, трябва да им обясните, че най-подходяща е чашата с формата на лале, за да можете наистина да усетите качествата на коняка. Така че, по време на презентациите не се нагаждам към традициите на страната, а обяснявам как правилно да се употребяват нашите марки. Понякога, но рядко, няма нужда от подобни обяснения.

Какви качества трябва да притежава добрия презентатор, за да има успех?

За мен общуването е в основата на всичко. Много е важно да можеш да достигнеш сърцата на хората. Когато притежаваш голямо знание, но не знаеш как да го предадеш на друг, то е няма стойност. Хората не само трябва да разбират това, което искаш да им кажеш, но и да са съпричастни с теб. Много е важно да провокираш мнението им, да промениш убежденията им.

Нека поговорим и за целта на посещението Ви в България.

Целта на посещението ми тук е да говоря за нашите марки. Да науча хората как да употребяват марките ни правилно и да дам нови идеи за консумацията им, например, да комбинират коняк с плодове. Да пият шампанско не само към десерт, но и към предястие. И да представя новия свят от продукти на Glenmorangie.

Има ли разлика между презентациите ви за журналисти и друга публика?

Общо взето си приличат. Разбира се, когато говорим с журналисти, спестяваме подробностите около това как да се съхраняват бутилките в ресторанта, например, с каква температура да се сервират и т.н. С професионалистите, търговците и ресторантьорите навлизаме в повече подробности. Избягваме дълбочината с журналистите просто, защото на тях не им е необходима.

Като посланик работите ли с голям екип от хора?

Не. Имам само асистент, който ми подготвя програмата.

Вие сте също така съветник към избите Veuve Clicquot, Krug и Ruinart. В какво се състоят съветите Ви?

Няколко човека опитваме вината и даваме оценката си, особено когато се създава ново вино или цяла нова серия. Разчитат на мнението ни за вкусовите качества на продуктите. Те обикновено са много добри, но понякога мнението ми е по-различно от това на технолозите и именно тогава трябва да обясня внимателно и подробно защо е така.

Как успявате да бъдете едновременно посланик, съветник, а и мениджър по обученията на вина към LVMH?

Това са различни занимания, но те не съвпадат по време. В определено време се занимавам с дегустации, разговарям с енолози как са създали напитката, за да мога след това да предам техните идеи на хората по време на презентациите ми. Аз съм посредник между винарите, които създават шампанското и любителите на напитката.

Чувствате се щастлив с работата си. Но можете ли да се сетите за трудни периоди?

Не, не си споням нито един лош период.

Това е работа - мечта, така ли?

Да, точно така! Още в началото се почувствах добре. Най-трудният период беше периодът на обученията, защото тогава трябваше да започна от А и да стигна до Я с всяка една от марките ни. В началото започнах с изучаването на коняка, например. Но като изключим това, работата ми е била изпълнена само с хубави мигове.

Какъв съвет бихте дали на човек, който тепърва започва да работи като посланик на марка?

Преди всичко да уважава философията на марката, за която работи. Да я приеме като своя и да я предава на останалите хора с искреност. В никакъв случай не работете за марки, в които не вярвате. Просто няма да имате успех! Необходимо е да вярвате в марката, която представлявате.

Какво от философията на марките на LVMC привлече Вас?

Това са любими марки на поколения хора. Те са били на върха не само за някакъв определен срок от време. Напротив, те все още са на върха. Да вземем, например, Moet et Chandon. Избата е лидер в пазара на шампанско от 1743 г. насам. През 2043 г ще честваме 300-годишнината на марката. Затова наричаме всички напитки от портфолиото на LVMC любими марки. Това са специални, луксозни марки, но зад високата цена и блясъка има и много високо качество. Това е основната философия на нашите марки.

actualno.com, 20.02.2009

"Беулф" тръгва у нас със страховита 3d версия

Фентъзи приключението "Беулф" тръгва днес по екраните на кината "Арена" в София в нова и много по-впечатляваща версия - 3d формат. След като преди година киноразпространителите от "Александра филмс" ни показаха филма, заснет с революционната кинотехнология "performance capture", сега можем да изживеем приключенията на митичния герой Беулф и битките му с водните чудовища така, че да ни настръхнат косите. Причина за това от една страна са очилата, които приближават зашеметяващите екшън сцени опасно близко, а от друга - самите кадри от филма, които в някои моменти силно напомнят за епизод от безпокоящия във визуално отношение сериал "От местопрестъплението".

Сюжетът, за тези, които са пропуснали "нормалната" версия на филма, ни среща с героя, чието име и слава се носят на шир и длъж - Беулф, убиецът на чудовища и пазител на земята. Призован от викингите, той убива ненаситния звяр Грендел, опустошаващ земите им. Неговата нестихваща амбиция обаче го подтиква да продаде душата си за злато и царство. Но както става ясно, греховете на бащите не могат така лесно да бъдат загърбени.

Рей Уинстоун в ролята на Беулф, Анджелина Джоли в позната ни от действителността роля на майка, с чудовищен фентъзи нюанс обаче, Антъни Хопкинс като стария владетел с млада и красива жена и Джон Малкович като верния съветник, са главните действащи лица в това приключение с елемент на антична трагедия.

Безспорно "Беулф" приковава вниманието, макар и да е дълъг около 2 часа. Единствената въпросителна за мен е защо комисията му е дала сертификат за показ с толкова ниска граница - децата над 12 години могат спокойно да го гледат и без придружител. Очевидно се предполага, че те са свикнали с подобни страхотии.

actualno.com, 6.02.2009

Чарли Чаплин проговаря в "Модерни времена"

Седем години след появата на първия филм със звук, "Джазовият певец", Чарли Чаплин заснема своя последен ням филм, "Модерни времена". Той излиза на екраните в САЩ на 5 февруари 1936 г. Упоритото нежелание на Чаплин да премине в ерата на говорещото кино се дължи на опасението му, че ореолът на чаровна романтичност около Скитника ще избледнее, ако той проговори. Затова с „Модерни времена" той едновременно се сбогува с най-обичания си герой и плахо навлиза в новата ера в киното.

Две години по-рано той започва работата по проектирания за първи негов "говорещ" филм, като пише диалог и експериментира с някои звукови сцени. Но скоро се отказва от този вариант и се връща към немия формат със синхронизирани звукови ефекти. Едва към края на филма чуваме за пръв и последен път гласа на Скитника докато той импровизира на фона на песента на Лео Данидерф "Je cherche après Titine". "Модерни времена" дори е заснет на „"яма скорост" с 18 вместо 24 кадъра в секунда. Но въпреки техническата си изостаналост, той си остава един от най-добрите филми на британския гений.

И както Чаплин се опитва да се пребори с новата технология - говорещото кино - с филма си, така и неговият герой Скитника се опитва да се пригоди към модерния, автоматизиращ се свят. Идеята на актьора, композитор, сценарист и режисьор на филма с известни леви убеждения била да покаже условията, при които са принудени на оцеляват хората във времето на Голямата депресия, които според него са пряко следствие на индустриализацията.

Неслучайно Скитника изпада в умопомрачение от напрегнатата и еднообразна работа на поточната линия в голямата фабрика. Разбира се, при Чаплин всичко е изопачено до гротеска, но много находчива, оригинална и изпълнена с гегове гротеска. След нервния срив сюжетът изпраща Скитника в болница, оттам погрешка на комунистическа демонстрация, където е арестуван. А след освобождаването си той установява, че сигурен подслон и храна може да получи само в затвора и затова се опитва всячески да попадне там. Разбира се, повявява се и неизменното момиче, в ролята спътницата за известно време в живота на комика Полет Годар, което се опитва да го вкара в правия път. Финалът на филма, в който двамата се отправят устремени към несигурното бъдеще, но заредени с оптимизъм, е един от класическите моменти в световното кино.

С течение на времето "Модерни времена" се превръща в един от любимите на поколения зрители Чаплинови филми с характерното за британския гений топло отношение към малкия, обикновен човек и неговите перипетии във вечно недружелюбния свят. С този филм Чаплин прави важен извод и предупреждение - безспорно модерната епоха носи технически достижения, които улесняват работата на човека. Но прекалената автоматизация би могла да превърне човека в поредното винтче в голямата машина. И както винаги във филмите му, всичко това, поднесено с усмивка и намигване.

А ето и няколко любопитни факти около филма:

- От основната мелодия към филма, която Чаплин написва с помощта на Алфред Нюман, се появава известната песен "Smile". За пръв път тя е записана от Нат Кинг Коул, а до днес има версии от певци като Джуди Гарланд, Даяна Рос, Майкъл Джаксън и други.

- Известната сцена, в която Скитника върти гаечните ключове в несвяст, за да не изостава от поточната линия, на която работи, е използвана за вдъхновение в няколко филма, сред които "Der Fuehrer s Face" на Дисни, в епизоди от сериалите "I Love Lucy" и "Drake & Josh".

- Това е първият открито политически ангажиран филм и критиката му към индустриализираното общество е приета с противоречиви реакции след премиерата.

- Филмът напомня в много отношения на френския "A Nous la Liberté" от 1931 г. на режисьора Рене Клер, който бил поласкан от взаимстванията на Чаплин. Не така обаче мислела компанията, разпространителка на филма, която неуспешно се опитала да съди Чаплин.

atualno.com, 5.02.2009

Испанското село в Барселона показва архитектура от цялата страна

Барселона е град, който може да предложи много атракции на своите посетители. Градът се гордее с архитектурните си богатства, оставени от модернистите, както и с богатите музеи на двама от великите майстори на четката Пабло Пикасо и Хуан Миро (или Жоан, както е на каталонски). В Барселона чувате предимно каталонска реч, когато не сте заобиколени от туристи и цялата смесица от други чужденци, които обитават града. Той е горда столица на областта Каталуня и освен, че надписите в града са първо на каталонски, а после на испански, всичко от културата на каталонците, което може да ги отличи от останалата част на страната, е изкарано на преден план.

Има едно място в Барселона обаче, в което можете да се разходите из цяла Испания. Това е Побле Испаньол или в превод Испанското село - архитектурен музей на открито, който се намира на хълма Монтжуик. Построено през 1929 г. за Световното изложение, провело се в града, то остава единствената атракция оттогава, запазена и до днес. И тя си струва да бъде посетена и разгледана. На 49 хил. кв. м. са разположени 117 къщи, носещи характерни белези на всички испански провинции. Комплексът е оформен като истинско село с улици, площади, църкви и алеи. Не става дума за макети, а за сгради в реални размери, подредени една до друга така, че стиловете им да бъдат в хармония един с друг.

Трима архитекти, сред които Пуиг и Кадафалч, художник и критик са автори на проекта. Те обиколили 1 600 градове и села из цяла Испания, за да събират образци от селата. Самият строеж продължил само за 13 месеца и било решено, че Селото ще бъде разрушено след края на Световното изложение, което продължило 6 месеца. Интересът към него обаче бил толкова голям, че го запазили и до днес.

За да разгледаде комплекса най-пълно е добре да си вземете и аудиогид към билета (билетът е 8, 50 евро, а гидът - 3 евро). Снабдени с карта в ръка и слушалката до ухото си, можете да прекарате спокойно два часа, бавно разглеждай къща след къща, докато вървите по тесни улички, изкачвате стълби, преминавате през площадчета и стигате накрая и до истински манастир. Китното село, разбира се, е снабдено с магазини, от които можете да си купите сувенири. Те са изработени от "обитателите" му - занаятчии, които в 40 работилници правят бижута, предмети от стъкло и керамика, марионетки, музикални инструменти, еспадрили, маски, скулптури и т.н. Посетителите могат да видят и как точно се изработват тези предмети.

Друга атракция в Селото са колекциите от модерно изкуство - най-богата е на Фондация Фран Даурел, сред чиито 300 експоната има творби на Пикасо, Дали и Миро.

До Испанското село на Монтжуик можете да стигнете като вземете метро до Площад "Испания". Оттам към хълма тръгват 3 автобуса - на спирката при двете венециански кули можете да се ориентирате за разписанието им, а билети, разбира се, можете да си купите от шофьорите. Но ако ще разглеждате само Селото, тогава тръгнете пеша нагоре и свийте вдясно по главния път. Ще минете покрай красивата фабрика Касарамона, едно от бижутата на модернизма от архитекта Пуиг и Кадафалч и след още 5 минути ще стигнете и до Испанското село.

actualno.com, 12.01.2009

Емигрант или българин - изберете сами

Наскоро пътувах до Испания и на връщане, на летището в Жирона, попаднах до оживено разговаряща група български емигранти, тръгнали към родината. Младо момиче сподели, че не се е връщало от две години в България и сега е любопитно да види дали "страната се е оправила". На което мъж на средна възраст и с доста смугла кожа, който сподели, че е от Каварна, отговори: "И миналата година си ходих, и тази - все същата мизерия, дори става все по-лошо. Да вземат да я оправят тая България, че иначе няма да се върнем в нея!" Компанията взе да му приглася в същия дух и да прави паралели между България и Испания, разбира се, в полза на Испания. И всичко това на силен диалект.

Когато чух коментара на мъжа, побеснях. Защо ли? Ами аз не живея и работя в България, за да я "оправям", така че да могат да се върнат в нея тези, които доброволно са я напуснали. Аз живея и работя за себе си и за семейството си, а като правя нещата за себе си добри, така, надявам се, допринасям и за общото благо. И също така се надявам, че повечето българи осъзнават факта, че колкото повече се грижат за собственото си благо с честни средства, толкова повече нашата държава ще върви напред.

Но нямам никакво намерение да работя и заради тези, които предпочитат да бъдат строители, камериерки, сервитьорки или домашни прислужници в чужбина. У нас има достатъчно работа за тези професии. Има работа и за други професии.

Така че, вместо да идеализираме страните, които определено ни превъзхождат в икономическо положение и все да чакаме някой друг да ни свърши мръсната работа, да запретнем ръкави и да направим страната си такава, в каквато да искаме да живеем всички ние, българите.

Който е решил да опита късмета си в чужбина, моля, нека пробва - има и доста българи, които са ценени специалисти извън страната ни. Но нека никой не очаква останалите в България българи да подобряват живота тук, за да могат после гурбетчиите да се върнат на чисто, топло, уютно и по-богато. В крайна сметка, те в търсене на това са напуснали България. И едва ли много страдат от носталгия.

Нека си стоят в Испания и във всяка друга страна, която е по-достойна за тях и да чистят тамошните тоалетни. Ние нашите ще си ги изчистим сами. Защото ние, които сме останали тук, търсим решение на много проблеми всеки ден, а не сме решили просто да избягаме от тях, защото така е по-лесно.

Имам приятели, които след години в чужбина, се върнаха в България и започнаха собствен бизнес. Имам и такива, които живеят в чужбина, заради работата си, но търсят начини да се върнат у дома. Имам и такива, разбира се, които предпочитат да живеят извън пределите на страната ни. Но всеки, който направи избор, трябва да го отстоява.

Сещам се и за още един пример от преди година-две, който ме ядоса. Позната на моя приятелка се беше върнала от Америка и разказваше за нея като за страната на чудесата, в която едва ли не те носят на ръце. Тя сравняваше отношението в тамошните болници с това в нашите (в наша се бяха отнесли грубо с нея), а после говори дълго за това колко дисциплинирани хора са американците, как образцово карат и спазват всякакви инструкции и правила. И как и тя се е научила и колко лесен и чудесен бил животът когато хората следват правилата. И в същото време, докато ни изнасяше тази поучителна лекция в Борисовата градина, девойката съвсем без да се замисля мина напряко през утъпкания ъгъл на едно тревно пространство, вместо да направи две крачки повече и да го заобиколи.

Разбира се, тя въобще не се усети. Но така не се усещат много хора, които в чужбина, или както имаме един много хубав синоним на думата - навън, се държат по-европейски от европейците, а у нас - по-байганьовски и от Бай Ганьо. Те са големи привърженици на правилата и на уредения начин на живот, но само ако той вече е създаден и поддържан, само когато правилата са установени и от тях измъкване няма, само когато от тях се изисква единствено да се впишат в обстановката, а не да я създават всеки ден. А това, първото, е много лесно. Всеки обича хубавото и може да се научи бързо да живее в него.

Така че, повече не ща да чувам квалификации от емигранти за България, освен ако не са си направили труда да се върнат в нея с опита си от "уредените страни" и желанието им малко по малко да го реализират тук, не е довело до пълен крах. Не искам в страната ми да идват и такива, които правят своята инспекция, държат се като първи в града, а като си заминат за новите си родини, се връщат към амплоато си на последни на село.

Който иска да работи за вдигането на България на крака, моля, да заповяда. Работа в тази посока има много, адски много и за дълго време. Ще използвам изречение от плакат, който видях преди години в Еврейския културен дом в София. На фона на снимка от пустинята с една цъфнала червена роза, плакатът канеше евреите по света да се съберат в новооснованата им държава с изречението: "Никога не сме ви обещавали райската градина".

И ние май не сме. Но можем да си я култивираме сами.

7.01.2009, actualno.com

За Коледен подарък обич вместо предмет

В навечерието на Коледа все повече хора изнервени маршируват от магазин на магазин, от мол в мол и от базар на базар в търсене на най-големите, лъскави и понякога съвсем ненужни подаръци за своите близки и роднини. Ръцете им натежават от тежките торби с покупки, а очите им трескаво шарят по щандовете и искат и още и още... Неведнъж и аз съм се поддавала на тази треска. Каквото и да съм купувала все ми се е струвало недостатъчно, скърцала съм със зъби при запознаването с цените по етикетите, но храбро съм се разделяла с парите си в отчаяната си надежда да не пренебрегна някой или да му подаря обидно малък или само един подарък. Тази година обаче твърдо реших да си спестя предколедния маратон и да подаря на обичните си хора вместо купища предмети своята обич и уважение.

Веднага обаче пред мен възникна въпросът – как да го направя, така че да го оценят без да ме заподозрат в обикновено скъперничество? И ако аз толкова съм свикнала с олелията и многотията в подаръците по Коледа, сигурно толкова са свикнали и те и съвсем разбираемо ще си очакват поредните козметики, пуловери, пластмасови колички и коледни покривки.

Спомних си обаче как едно време когато бях малка баба и дядо ми подаряваха за Нова година, когато идваше и Дядо Мраз, една торбичка с портокали, банани, шоколад „Кума Лиса”, банкнота за джобни пари и всичко това декорирано с елхово клонче. Разбира се, тогава портокалите и бананите бяха скъпо екзотично лакомство, но не за това го разказвам. Неизменно получавах това пликче всяка година и то символизираше за мен едно ненатруфено внимание и обич, което моите мили баби и дядовци можеха да си позволят.

Бих искала и аз така да успея да подаря внимание и обич с тазгодишните ми подаръци за Коледа. Затова се спрях на два основни елемента – нещо купено и нещо направено от мен.

Обиколих няколко магазинчета за подаръци и галерии, които в момента са пълни с коледни джунджурии. Смело ги подминах и се спрях на различни ангелски разновидности. Оказа се, че има ангели от филц, изработени от самотни майки, ангели от хартия, керамични фигури, както и такива от плат. Избрах няколко и ги купих - бих искала всеки от моите близки да бъде закрилян от божествената милост, ако на нея е малко съмнително да се разчита, защото не всеки е вярващ, поне да чувстват моята подкрепа и загриженост.

За да изразя по-добре пожеланията си, купих и картички. Ако бях по-сръчна и умеех да рисувам, сама щях да ги подготвя. Но, уви, справям се по-добре в редица други сфери, така че се доверих на професионалисти. Малки цветни картички с ръчно изрисувани ангели (на червен фон те имат закачливо и не съвсем хрисимо излъчване), снежни човеци и елхички.

Втората част от моя подарък ще е нещо, направено от мен. Задава се голямото предколедно печене на дребни сладки, върху които, ако ми стигне майсторлъкът, ще изпиша инициалите на всеки близък.

В крайна сметка на Бъдни вечер и на Коледа семейството би трябвало да се събира, не за да отрупа с манджи на килограм масата, а за да бъде заедно. Да се замисли за всеки един от членовете на семейството, да му отдели внимание в сърцето и молитвите си. Да се замислим за символа на Рождеството, за надеждата, която то носи. Смело да вземем метлата и да изметем с нея ненужните елементи. Нека просто бъдем заедно и се обичаме и бъдем сплотени като семейство – родители и баби и дядовци, деца и внуци, лели, вуйчовци, братовчеди, племенници.

club.bg, 19.12.2008