Oбикновено пътуваме, за да видим нови места. Но освен това, какво искаме да видим е важно и с кого ще го споделим. Понякога споделянето е много по-важно и много по-силно от чисто туристическите впечатления от пътуването.
Имала съм пътувания, които са били само за мен, била съм сама на тях и съм ги използвала, за да се отдалеча от нещо или от някого и да подредя мислите и чувствата си. Понякога това проработва и след пътуването съм нов човек, всички чекмеджета в мен са надлежно подредени, а излишното от тях е изхвърлено на далеч.
Понякога не се получава точно така. Улавям се, че стоя в чужд град, разговарям с нови хора, разглеждам непознати места, но мислите ме затискат и изскачат в най-неподходящи моменти и тегнат над пътуването. Обвиват всичко в своята емоция, надделяват над откривателството и допълват "забележителностите" със своя оттенък. Случва се така, че освен онази катедрала, онзи стадион, онова симпатично кафене, си спомням и онези мисли, товара, който си нося от дома.
Имала съм пътувания, в които емоциите от споделянето на новото са били толкова силни и хубави, че се страхувам, че ако отида на същите места с друг човек, ще остана разочарована. И не говоря за пътуванията, които всеки прави с един или друг любим човек. Любимите се сменят, за жалост или не, а местата винаги крият още нещо от очарованието им, което все още не си видял. Говоря за пътувания, които съм предприемала с най-близките си хора, с родителите си, в които радостта от това да си заедно с тях, да можеш да си подариш такива прекрасни мигове във вълшебни места като Италия или Барселона, Индия или нейде из България така надделява над всичко, че спомените, които после остават, са топли, ярки и напълно незаменими. Тези пътувания са скътани в чекмеджетата с най-ценните ми спомени. Един ден хората, с които съм ги направила вече няма да са до мен, но топлината и обичта, с които сме стояли ръка за ръка пред кулата в Пиза, разхождали сме се в Каза "Батло" или сме се полюшвали на гърба на слон, ще останат с мен.
Пътуванията, които съм правила с любим мъж се запечатват с нюансите на взаимоотношенията ни. Слънчеви и опияняващи, като първите искрици на напъпилата обич. Морни, спокойни и търпеливи като сигурността на споделената любов. Тревожни и със спорадични превалявания, редувани с плахо слънце в моментите на съмнения и отдръпване. Задъхани, необуздани, еуфорични, но и съпътствани от дълбоко потискана тъга когато е ясно, че пътищата ни се разделят, защото световете ни са различни. И досадни, безконечни и вяли, когато вече съм си отишла с чувствата си, а все още съм любима на човека до мен.
А пътуванията с приятели - колко различна химия има във всяко едно от тях, защото с всеки един характерите ни забъркват уникални комбинации. Да се хвърлиш насред купона, или да поплачеш на нечие рамо, да изслушаш на свой ред поредната нещастна любовна история или надълго и нашироко да обсъждаш с горда мъдрост нещата от живота - има ли значение дали си на екскурзия в Перник (да, била съм на екскурзия там!) или пътуваш на стоп от Прага до Пилзен, и тези спомени остават да тлеят в едно от чекмеджетата на душата.
За някои отправянето на път е най-хубавата част от всяко пътуване. За други - края, когато си събрал куп преживявания в сърцето и ненужни сувенири в куфара и се прибираш по-различен у дома. За трети, пък, всеки един момент, всяка една стъпка от пътешествието, която правят сякаш поглъщат методично, но с кеф огромна сметанено-шоколадова-пловово-желирана торта.
За мен най-важно е с кого пътувам. Това прави пътешествието също толкова уникално, както и самото място, до което стигаме заедно.
actualno.com, 4.03.2009
четвъртък, 5 март 2009 г.
"Интернешънъл" – обичаен екшън-трилър, но не съвсем
Новият филм на Том Тиквер е малко изненадваща посока в кариерата му. След независимия европейски хит "Бягай, Лола", в който "изгря" Франка Потенте, странния, но тягостно красив "Небеса" с Джовани Рибизи и Кейт Бланшет и противоречиво приетата, стъписваща, но несъмнено стойностна суперпродукция "Парфюмът", немският режисьор получи предложение и от Холивуд за сравнително скъп екшън-трилър.
"Интернешънъл" притежава необходимите за всеки такъв продукт елементи - високоплатени световни звезди като Клайв Оуен и Наоми Уотс, събрани за по-интересно с европейски звезди като Армин Мюлер Щал и Улрик Томсен, модерен сюжет, който изправя главния герой, шеф в Интерпол срещу могъща банка, която трупа дивиденти като финансира преврати в Третия свят и вечните конфликти между араби и евреи и действие, което се развива на бързи обороти в Ню Йорк, Лион, Берлин, Истанбул и Милано.
На пръв поглед може да ви се стори, че "Интернешънъл" се опитва да прилича на поредицата за Джейсън Борн. И донякъде това е така до там, докъдето ченгето от Интерпол Селинджър (Клайв Оуен), стига до логичния извод, че няма как да разбиеш престъпна организация, ако играеш по правилата и разчиташ на официалните институции, пък било то и международни. Само че за разлика от "Самоличността...", "Превъзходството..." или "Ултиматумът на Борн" в "Интернешънъл" има малко екшън.
Освен страхотното преследване, което се превръща в зрелищна касапница в музея Гугенхайм в Ню Йорк, тук няма много тичане напред-назад. Всъщност въпросната сцена е и една от най-добрите хрумки във филма, защото какъв по-добър декор за жестока касапница от световноизвестен символ на модерността! Все пак сцени, в които хора извън закона рискуват живота на невинни минувачи, за да разчистят сметките по между си, ежедневно се случват и в т.нар. реален живот.
Друго добро решение е сюжетът, макар и на високобюджетен холивудски хит, да се придържа доколкото е възможно по-близо до реалността. И като изключим Гугенхайм, успява. В крайна сметка частична справедливост на финала има, но макар и опашката на отровния скорпион да е отрязана, тя започва да се възстановява още при финалните надписи. Защото, както и най-големите оптимисти подозират, честните хора, дори по върха на призваните да търсят справедливост институции, като Интерпол, например, са безсилни да се справят със злото, освен ако не действат по неговите правила.
До момента от 50-те милиона долара бюджет, от зрителите в Америка филмът е спечелил едва 21. Ще бъде успех ако успее да събере и остатъка, за да си възвърне поне направените разходи.
actualno.com, 4.03.2009
петък, 27 февруари 2009 г.
"Беднякът-милионер" като жокер за пътуване из Индия
Филмът, който вчера спечели най-много отличия в надпреварата за най-бляскавите и престижни киноотличия в света "Оскар" - "Беднякът милионер" може в известен смисъл да ви подготви за едно бъдещо пътешествие из Индия. В случай, че планирате такова, хвърлете му един поглед.
Лентата, режисирана от Дани Бойл, съвсем безцеремонно ни захвърля сред мизерните джугита или коптори в Мумбай, най-космополитния индийски град, в който живеят 19 милиона души. Условията, при които милиони души в Индия са принудени да оцеляват, може да ви се сторят прекалено сурови, може би нереалистични, а и е доста вероятно да ви отвратят. Но те са факт, наред с разкоша на свръхбогатите и смайващо богатото културно-историческо наследство на субконтинента.
Не споделям това като пропаганда срещу индийската държава, която не може да се справи с големия процент мизерстващи хора, които буквално живеят на улицата. А за да ви помогна да сте подготвени за шока, който неминуемо ще изживеете, когато стъпите на индийска земя. Независимо дали сте в Делхи, Мумбай, Колката или другаде.
Джугита не можете да избегнете, дори да се движите само по туристически маршрути. За разлика от други страни, тук те не са скрити в края на градовете. Напротив. Дори в квартала в Делхи, където има най-много дипломатически мисии, между Американското училище и Руското търговско представителство мирно се е разположило населението на едно подобно джуги. Хората в него рядко имат повече от една риза на гърба си и нощуват всяка вечер под открито небе. Но за сметка на това парцелът земя, на който са се настанили е електифициран и от него по цял ден до късна нощ се носят жизнерадостните музикални хитове на Боливуд.
И още - изобретателността, с която индийците са способни да ви преметнат, измамят, излъжат, надхитрят, за да ви вземат парите, е изумителна. При това те могат да бъдат изключително чаровни, ненатрапчиво галантни и услужливи или неотстъпчиво нахални, но при всички положения рядко се отттеглят от "жертвата си" преди да постигнат успех. И колкото и да ви е досадно и нетърпимо това, вървете мълчаливо докато ви оставят на мира, но не им се сърдете. За много от тях това е не само единствен начин за прехрана; както се виджда и в "Беднякът милионер", много от тях си имат жесток господар, който чака в края на деня да му донесат заработеното. Независимо от това колко пъти сте били в Индия, колко внимателни сте и колко добре знаете различните схеми, приемете, че поне веднъж ще бъдете преметнати.
Но това също е част от иначе заразяващото очарование на Индия.
И филмът на Дани Бойл това показва. Перипетиите и абсолютно невероятните приключения на двете хлапета от мумбайско джуги са като извадени от документален филм. И като казвам това, съвсем не искам да омаловажа художествените достойнства на филма.
А него можете да гледате вече както в кината у нас, така и в рамките на предстоящия София Филм Фест.
петък, 20 февруари 2009 г.
Посланик на лукса и качеството
Хавиер Монклус е посланик на алкохолните напитки и вина от групата на Luis Vuitton Moеt & Chandon от десет години насам. Присъединявайки се към LVMH, испанецът получава бойното си кръщение с марката-стълб в портфолиото - конякът Hennessy. Постепенно преминава през обучения за останалите марки и днес уверено се занимава с обучение, презентиране и провеждане на дегустации за всички марки на LVMH. Освен посланик на избата Moеt & Chandon, той е и експерт и посланик на Hennessy, съветник към избите Veuve Clicquot, Krug и Ruinart, както и мениджър по обученията за вина към LVMH - Европа.
Логично работата на Хавиер Монклус е свързана с многобройни пътувания из всички точки на света. У нас той пристигна, за да представи новата серия от уискито Glenmorangie, но също така и за да се върне към началото на кариерата си като посланик в LVMH - с коняка Hennessy. Но за това как е правилно да се наслаждаваме на коняка, ще ви разкажем някой друг път. Сега се запознайте с непринудения и общуващ с лекота Хавиер Монклус.Преди да се присъедините към Luis Vuitton Moet et Chandon сте работил на стоковата борса.
Защо потърсихте именно такава промяна?
Хавиер Монклус: Исках не само да постигна успех в професията си, но също така и да бъда щастлив с нея. Затова потърсих промяна. Моята страст винаги са били вината, харесва ми света на алкохолните напитки и лукса.
Промяната беше ли трудна?
Не, в никакъв случай. В новата си работа открих мир и спокойствие, които дотогава ми бяха непознати. На борсата изпитвах огромно напрежение, бях постоянно под стрес и мислех единствено и само за пари. Преди 10 години животът ми се промени изцяло и тази промяна беше страхотна!
Вие сте посланик на къща Moet et Chandon. Какви задължения се крият зад тази титла?
Посланикът представя марката във всеки един смисъл. Той носи и предава качествата на марката из целия свят. Обяснява на хората, с които се среща какви са предимствата й пред останалите марки. Това е най-важното.
Вие пътувате много и правите презентации из цял свят. Подготвяте ли са по различен начин за презентациите в зависимост от това в коя страна сте?
Да. Не може навсякъде да правиш едно и също. Във всяка страна се опитваш да се адаптираш към нуждите на тази страна и в същото време да реагираш, ако забележиш, че някъде употребяват някой вид алкохол погрешно. Например, ако си в страна, в която пият шампанското като го изстудяват прекалено, трябва да обясниш коя е подходящата температура за това питие. Ако видите, че пият коняка в чаша с формата на балон, трябва да им обясните, че най-подходяща е чашата с формата на лале, за да можете наистина да усетите качествата на коняка. Така че, по време на презентациите не се нагаждам към традициите на страната, а обяснявам как правилно да се употребяват нашите марки. Понякога, но рядко, няма нужда от подобни обяснения.
Какви качества трябва да притежава добрия презентатор, за да има успех?
За мен общуването е в основата на всичко. Много е важно да можеш да достигнеш сърцата на хората. Когато притежаваш голямо знание, но не знаеш как да го предадеш на друг, то е няма стойност. Хората не само трябва да разбират това, което искаш да им кажеш, но и да са съпричастни с теб. Много е важно да провокираш мнението им, да промениш убежденията им.
Нека поговорим и за целта на посещението Ви в България.
Целта на посещението ми тук е да говоря за нашите марки. Да науча хората как да употребяват марките ни правилно и да дам нови идеи за консумацията им, например, да комбинират коняк с плодове. Да пият шампанско не само към десерт, но и към предястие. И да представя новия свят от продукти на Glenmorangie.
Има ли разлика между презентациите ви за журналисти и друга публика?
Общо взето си приличат. Разбира се, когато говорим с журналисти, спестяваме подробностите около това как да се съхраняват бутилките в ресторанта, например, с каква температура да се сервират и т.н. С професионалистите, търговците и ресторантьорите навлизаме в повече подробности. Избягваме дълбочината с журналистите просто, защото на тях не им е необходима.
Като посланик работите ли с голям екип от хора?
Не. Имам само асистент, който ми подготвя програмата.
Вие сте също така съветник към избите Veuve Clicquot, Krug и Ruinart. В какво се състоят съветите Ви?
Няколко човека опитваме вината и даваме оценката си, особено когато се създава ново вино или цяла нова серия. Разчитат на мнението ни за вкусовите качества на продуктите. Те обикновено са много добри, но понякога мнението ми е по-различно от това на технолозите и именно тогава трябва да обясня внимателно и подробно защо е така.
Как успявате да бъдете едновременно посланик, съветник, а и мениджър по обученията на вина към LVMH?
Това са различни занимания, но те не съвпадат по време. В определено време се занимавам с дегустации, разговарям с енолози как са създали напитката, за да мога след това да предам техните идеи на хората по време на презентациите ми. Аз съм посредник между винарите, които създават шампанското и любителите на напитката.
Чувствате се щастлив с работата си. Но можете ли да се сетите за трудни периоди?
Не, не си споням нито един лош период.
Това е работа - мечта, така ли?
Да, точно така! Още в началото се почувствах добре. Най-трудният период беше периодът на обученията, защото тогава трябваше да започна от А и да стигна до Я с всяка една от марките ни. В началото започнах с изучаването на коняка, например. Но като изключим това, работата ми е била изпълнена само с хубави мигове.
Какъв съвет бихте дали на човек, който тепърва започва да работи като посланик на марка?
Преди всичко да уважава философията на марката, за която работи. Да я приеме като своя и да я предава на останалите хора с искреност. В никакъв случай не работете за марки, в които не вярвате. Просто няма да имате успех! Необходимо е да вярвате в марката, която представлявате.
Какво от философията на марките на LVMC привлече Вас?
Това са любими марки на поколения хора. Те са били на върха не само за някакъв определен срок от време. Напротив, те все още са на върха. Да вземем, например, Moet et Chandon. Избата е лидер в пазара на шампанско от 1743 г. насам. През 2043 г ще честваме 300-годишнината на марката. Затова наричаме всички напитки от портфолиото на LVMC любими марки. Това са специални, луксозни марки, но зад високата цена и блясъка има и много високо качество. Това е основната философия на нашите марки.
actualno.com, 20.02.2009
Логично работата на Хавиер Монклус е свързана с многобройни пътувания из всички точки на света. У нас той пристигна, за да представи новата серия от уискито Glenmorangie, но също така и за да се върне към началото на кариерата си като посланик в LVMH - с коняка Hennessy. Но за това как е правилно да се наслаждаваме на коняка, ще ви разкажем някой друг път. Сега се запознайте с непринудения и общуващ с лекота Хавиер Монклус.Преди да се присъедините към Luis Vuitton Moet et Chandon сте работил на стоковата борса.
Защо потърсихте именно такава промяна?
Хавиер Монклус: Исках не само да постигна успех в професията си, но също така и да бъда щастлив с нея. Затова потърсих промяна. Моята страст винаги са били вината, харесва ми света на алкохолните напитки и лукса.
Промяната беше ли трудна?
Не, в никакъв случай. В новата си работа открих мир и спокойствие, които дотогава ми бяха непознати. На борсата изпитвах огромно напрежение, бях постоянно под стрес и мислех единствено и само за пари. Преди 10 години животът ми се промени изцяло и тази промяна беше страхотна!
Вие сте посланик на къща Moet et Chandon. Какви задължения се крият зад тази титла?
Посланикът представя марката във всеки един смисъл. Той носи и предава качествата на марката из целия свят. Обяснява на хората, с които се среща какви са предимствата й пред останалите марки. Това е най-важното.
Вие пътувате много и правите презентации из цял свят. Подготвяте ли са по различен начин за презентациите в зависимост от това в коя страна сте?
Да. Не може навсякъде да правиш едно и също. Във всяка страна се опитваш да се адаптираш към нуждите на тази страна и в същото време да реагираш, ако забележиш, че някъде употребяват някой вид алкохол погрешно. Например, ако си в страна, в която пият шампанското като го изстудяват прекалено, трябва да обясниш коя е подходящата температура за това питие. Ако видите, че пият коняка в чаша с формата на балон, трябва да им обясните, че най-подходяща е чашата с формата на лале, за да можете наистина да усетите качествата на коняка. Така че, по време на презентациите не се нагаждам към традициите на страната, а обяснявам как правилно да се употребяват нашите марки. Понякога, но рядко, няма нужда от подобни обяснения.
Какви качества трябва да притежава добрия презентатор, за да има успех?
За мен общуването е в основата на всичко. Много е важно да можеш да достигнеш сърцата на хората. Когато притежаваш голямо знание, но не знаеш как да го предадеш на друг, то е няма стойност. Хората не само трябва да разбират това, което искаш да им кажеш, но и да са съпричастни с теб. Много е важно да провокираш мнението им, да промениш убежденията им.
Нека поговорим и за целта на посещението Ви в България.
Целта на посещението ми тук е да говоря за нашите марки. Да науча хората как да употребяват марките ни правилно и да дам нови идеи за консумацията им, например, да комбинират коняк с плодове. Да пият шампанско не само към десерт, но и към предястие. И да представя новия свят от продукти на Glenmorangie.
Има ли разлика между презентациите ви за журналисти и друга публика?
Общо взето си приличат. Разбира се, когато говорим с журналисти, спестяваме подробностите около това как да се съхраняват бутилките в ресторанта, например, с каква температура да се сервират и т.н. С професионалистите, търговците и ресторантьорите навлизаме в повече подробности. Избягваме дълбочината с журналистите просто, защото на тях не им е необходима.
Като посланик работите ли с голям екип от хора?
Не. Имам само асистент, който ми подготвя програмата.
Вие сте също така съветник към избите Veuve Clicquot, Krug и Ruinart. В какво се състоят съветите Ви?
Няколко човека опитваме вината и даваме оценката си, особено когато се създава ново вино или цяла нова серия. Разчитат на мнението ни за вкусовите качества на продуктите. Те обикновено са много добри, но понякога мнението ми е по-различно от това на технолозите и именно тогава трябва да обясня внимателно и подробно защо е така.
Как успявате да бъдете едновременно посланик, съветник, а и мениджър по обученията на вина към LVMH?
Това са различни занимания, но те не съвпадат по време. В определено време се занимавам с дегустации, разговарям с енолози как са създали напитката, за да мога след това да предам техните идеи на хората по време на презентациите ми. Аз съм посредник между винарите, които създават шампанското и любителите на напитката.
Чувствате се щастлив с работата си. Но можете ли да се сетите за трудни периоди?
Не, не си споням нито един лош период.
Това е работа - мечта, така ли?
Да, точно така! Още в началото се почувствах добре. Най-трудният период беше периодът на обученията, защото тогава трябваше да започна от А и да стигна до Я с всяка една от марките ни. В началото започнах с изучаването на коняка, например. Но като изключим това, работата ми е била изпълнена само с хубави мигове.
Какъв съвет бихте дали на човек, който тепърва започва да работи като посланик на марка?
Преди всичко да уважава философията на марката, за която работи. Да я приеме като своя и да я предава на останалите хора с искреност. В никакъв случай не работете за марки, в които не вярвате. Просто няма да имате успех! Необходимо е да вярвате в марката, която представлявате.
Какво от философията на марките на LVMC привлече Вас?
Това са любими марки на поколения хора. Те са били на върха не само за някакъв определен срок от време. Напротив, те все още са на върха. Да вземем, например, Moet et Chandon. Избата е лидер в пазара на шампанско от 1743 г. насам. През 2043 г ще честваме 300-годишнината на марката. Затова наричаме всички напитки от портфолиото на LVMC любими марки. Това са специални, луксозни марки, но зад високата цена и блясъка има и много високо качество. Това е основната философия на нашите марки.
actualno.com, 20.02.2009
петък, 6 февруари 2009 г.
"Беулф" тръгва у нас със страховита 3d версия
Фентъзи приключението "Беулф" тръгва днес по екраните на кината "Арена" в София в нова и много по-впечатляваща версия - 3d формат. След като преди година киноразпространителите от "Александра филмс" ни показаха филма, заснет с революционната кинотехнология "performance capture", сега можем да изживеем приключенията на митичния герой Беулф и битките му с водните чудовища така, че да ни настръхнат косите. Причина за това от една страна са очилата, които приближават зашеметяващите екшън сцени опасно близко, а от друга - самите кадри от филма, които в някои моменти силно напомнят за епизод от безпокоящия във визуално отношение сериал "От местопрестъплението".
Сюжетът, за тези, които са пропуснали "нормалната" версия на филма, ни среща с героя, чието име и слава се носят на шир и длъж - Беулф, убиецът на чудовища и пазител на земята. Призован от викингите, той убива ненаситния звяр Грендел, опустошаващ земите им. Неговата нестихваща амбиция обаче го подтиква да продаде душата си за злато и царство. Но както става ясно, греховете на бащите не могат така лесно да бъдат загърбени.
Рей Уинстоун в ролята на Беулф, Анджелина Джоли в позната ни от действителността роля на майка, с чудовищен фентъзи нюанс обаче, Антъни Хопкинс като стария владетел с млада и красива жена и Джон Малкович като верния съветник, са главните действащи лица в това приключение с елемент на антична трагедия.
actualno.com, 6.02.2009
Чарли Чаплин проговаря в "Модерни времена"
Седем години след появата на първия филм със звук, "Джазовият певец", Чарли Чаплин заснема своя последен ням филм, "Модерни времена". Той излиза на екраните в САЩ на 5 февруари 1936 г. Упоритото нежелание на Чаплин да премине в ерата на говорещото кино се дължи на опасението му, че ореолът на чаровна романтичност около Скитника ще избледнее, ако той проговори. Затова с „Модерни времена" той едновременно се сбогува с най-обичания си герой и плахо навлиза в новата ера в киното.
Две години по-рано той започва работата по проектирания за първи негов "говорещ" филм, като пише диалог и експериментира с някои звукови сцени. Но скоро се отказва от този вариант и се връща към немия формат със синхронизирани звукови ефекти. Едва към края на филма чуваме за пръв и последен път гласа на Скитника докато той импровизира на фона на песента на Лео Данидерф "Je cherche après Titine". "Модерни времена" дори е заснет на „"яма скорост" с 18 вместо 24 кадъра в секунда. Но въпреки техническата си изостаналост, той си остава един от най-добрите филми на британския гений.
И както Чаплин се опитва да се пребори с новата технология - говорещото кино - с филма си, така и неговият герой Скитника се опитва да се пригоди към модерния, автоматизиращ се свят. Идеята на актьора, композитор, сценарист и режисьор на филма с известни леви убеждения била да покаже условията, при които са принудени на оцеляват хората във времето на Голямата депресия, които според него са пряко следствие на индустриализацията.
Неслучайно Скитника изпада в умопомрачение от напрегнатата и еднообразна работа на поточната линия в голямата фабрика. Разбира се, при Чаплин всичко е изопачено до гротеска, но много находчива, оригинална и изпълнена с гегове гротеска. След нервния срив сюжетът изпраща Скитника в болница, оттам погрешка на комунистическа демонстрация, където е арестуван. А след освобождаването си той установява, че сигурен подслон и храна може да получи само в затвора и затова се опитва всячески да попадне там. Разбира се, повявява се и неизменното момиче, в ролята спътницата за известно време в живота на комика Полет Годар, което се опитва да го вкара в правия път. Финалът на филма, в който двамата се отправят устремени към несигурното бъдеще, но заредени с оптимизъм, е един от класическите моменти в световното кино.
С течение на времето "Модерни времена" се превръща в един от любимите на поколения зрители Чаплинови филми с характерното за британския гений топло отношение към малкия, обикновен човек и неговите перипетии във вечно недружелюбния свят. С този филм Чаплин прави важен извод и предупреждение - безспорно модерната епоха носи технически достижения, които улесняват работата на човека. Но прекалената автоматизация би могла да превърне човека в поредното винтче в голямата машина. И както винаги във филмите му, всичко това, поднесено с усмивка и намигване.
А ето и няколко любопитни факти около филма:
- От основната мелодия към филма, която Чаплин написва с помощта на Алфред Нюман, се появава известната песен "Smile". За пръв път тя е записана от Нат Кинг Коул, а до днес има версии от певци като Джуди Гарланд, Даяна Рос, Майкъл Джаксън и други.
- Известната сцена, в която Скитника върти гаечните ключове в несвяст, за да не изостава от поточната линия, на която работи, е използвана за вдъхновение в няколко филма, сред които "Der Fuehrer s Face" на Дисни, в епизоди от сериалите "I Love Lucy" и "Drake & Josh".
- Това е първият открито политически ангажиран филм и критиката му към индустриализираното общество е приета с противоречиви реакции след премиерата.
- Филмът напомня в много отношения на френския "A Nous la Liberté" от 1931 г. на режисьора Рене Клер, който бил поласкан от взаимстванията на Чаплин. Не така обаче мислела компанията, разпространителка на филма, която неуспешно се опитала да съди Чаплин.
atualno.com, 5.02.2009
понеделник, 12 януари 2009 г.
Испанското село в Барселона показва архитектура от цялата страна
Барселона е град, който може да предложи много атракции на своите посетители. Градът се гордее с архитектурните си богатства, оставени от модернистите, както и с богатите музеи на двама от великите майстори на четката Пабло Пикасо и Хуан Миро (или Жоан, както е на каталонски). В Барселона чувате предимно каталонска реч, когато не сте заобиколени от туристи и цялата смесица от други чужденци, които обитават града. Той е горда столица на областта Каталуня и освен, че надписите в града са първо на каталонски, а после на испански, всичко от културата на каталонците, което може да ги отличи от останалата част на страната, е изкарано на преден план.
Има едно място в Барселона обаче, в което можете да се разходите из цяла Испания. Това е Побле Испаньол или в превод Испанското село - архитектурен музей на открито, който се намира на хълма Монтжуик. Построено през 1929 г. за Световното изложение, провело се в града, то остава единствената атракция оттогава, запазена и до днес. И тя си струва да бъде посетена и разгледана. На 49 хил. кв. м. са разположени 117 къщи, носещи характерни белези на всички испански провинции. Комплексът е оформен като истинско село с улици, площади, църкви и алеи. Не става дума за макети, а за сгради в реални размери, подредени една до друга така, че стиловете им да бъдат в хармония един с друг.
Трима архитекти, сред които Пуиг и Кадафалч, художник и критик са автори на проекта. Те обиколили 1 600 градове и села из цяла Испания, за да събират образци от селата. Самият строеж продължил само за 13 месеца и било решено, че Селото ще бъде разрушено след края на Световното изложение, което продължило 6 месеца. Интересът към него обаче бил толкова голям, че го запазили и до днес.
За да разгледаде комплекса най-пълно е добре да си вземете и аудиогид към билета (билетът е 8, 50 евро, а гидът - 3 евро). Снабдени с карта в ръка и слушалката до ухото си, можете да прекарате спокойно два часа, бавно разглеждай къща след къща, докато вървите по тесни улички, изкачвате стълби, преминавате през площадчета и стигате накрая и до истински манастир. Китното село, разбира се, е снабдено с магазини, от които можете да си купите сувенири. Те са изработени от "обитателите" му - занаятчии, които в 40 работилници правят бижута, предмети от стъкло и керамика, марионетки, музикални инструменти, еспадрили, маски, скулптури и т.н. Посетителите могат да видят и как точно се изработват тези предмети.
Друга атракция в Селото са колекциите от модерно изкуство - най-богата е на Фондация Фран Даурел, сред чиито 300 експоната има творби на Пикасо, Дали и Миро.
До Испанското село на Монтжуик можете да стигнете като вземете метро до Площад "Испания". Оттам към хълма тръгват 3 автобуса - на спирката при двете венециански кули можете да се ориентирате за разписанието им, а билети, разбира се, можете да си купите от шофьорите. Но ако ще разглеждате само Селото, тогава тръгнете пеша нагоре и свийте вдясно по главния път. Ще минете покрай красивата фабрика Касарамона, едно от бижутата на модернизма от архитекта Пуиг и Кадафалч и след още 5 минути ще стигнете и до Испанското село.
actualno.com, 12.01.2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)