Областта Южна Бохемия в Чешката република е земя на езера, гори и поля, осеяна от тихи селца и градчета, които в архитектурно отношение представляват колоритна смес от баварски и австрийски мотиви, изящно вплетени в чешките барокови фолклорни мотиви. Извънградският пейзаж е разнообразен от около 5 000 рибници (изкуствено създадени езера, в които се развъждат предимно шарани), най-старите от които са изкопани още през Средновековието. Областта е богата на забележителности - невероятно красиви са замъците в Хлубока (посторен по подобие на замъка Уиндзор в Англия), Рожмберк (разположен близо до границата с Австрия), Червена Лхота (кокетно запазила червения си цвят и до днес) и фотогеничната крепост, построена от хуситите в Табор. С изключение на регионалната столица Чешке Будейовице и няколко градчета в северната част, Южна Бохемия не се слави като развит индустриален център.
Не само чуждестранните туристи, които “наводняват” Чехия целогодишно, но и местните любители на архитектурни забележителности, се тълпят предимно в едно от най-малките градчета на Южна Бохемия - Чешки Крумлов.
Чешки Крумлов има население от около 15 000 жители, но едва ли има ден през годината, в който в града да няма поне още хиляда туристи. Със своя добре запазен исторически център Крумлов си е спечелил името на един от най-красивите градове, не само в Чехия, но и в цяла Европа и не случайно през 1992г. е добавен към списъка на ЮНЕСКО “Световно наследство”. Замъкът на града е втори по големина в Чехия след Пражката крепост и също като нея е величествено разположен на хълм над река Вълтава.
Чешки Крумлов е и изключително романтичен град. Тесните му, криволичещи улички подтикват към дълги разходки под надвесените над калдъръма, залепени една за друга къщички, живописно боядисани във всички цветове на дъгата. Местните бояджии са открили повече от основните цветове сякаш специално, за да превърнат градчето в една празнична симфония от усмихващи се и приветливи фасади. През пролетта слънцето ласкаво грее сякаш безспир над това малко бижу, птичките изнасят постоянно безплатни концерти по стрехите, а местните търговци, занаятчии или “обикновени” ресторантьори успяват да накарат всеки да се почувства най-важният гост на Чешки Крумлов.
През нощта градчето заспива късно. То има още много какво да предложи на своите гости. Невероятно красива и магична гледка представлява замъкът, окъпан в мека, жълта светлина от хиляди прожектори, извисяващ се над оставащите в сянка малки улички в подножието на хълма.
Чешки Крумлов е разположен на две полуостровчета около бряговете на река Вълтава, която тече през града, извивайки се като латинската буква S. Центърът на града е разположен на полуостров във формата на капка.
Доминантата на градчето е замъкът, разположен на втория полуостров. Днес той принадлежи на държавата и е превърнат в доходоносна туристическа атракция.
За пръв път Крумлов се споменава в историческа хроника през 1253г., когато бароните от рода Витковец, управляващи по онова време областта, построяват своя замък тук. През 1302г. той преминава в ръцете на благородническия род Рожмберк, който е най-богатия земевладелчески род в Бохемия. В края на XIVв. Вилем Рожмберк построява отново замъка в ренесансов стил. Поради липсата на пряк наследник на Рожмберк обаче през 1622г. великолепният замък преминава във владение на рода Егенберг. Последните владетели на замъка са Шварценбергите, които го притежават от 1719г. до национализирането му през 1945г.
Сигурна съм, че според повечето хора, имали щастието да посетят Чешки Крумлов, замъкът е най-фотогеничната гледка в Южна Бохемия. А моето скромно мнение е, че замъкът и градът са най-романтичното място, на което съм била някога. Като не броим Тадж Махал.
След приятна разходка из уличките на града, преминах единият от двата моста над Вълтава в Крумлов на път към замъка. Моят спътник ме забави на моста, който не блести с някаква оригинална архитектура, повече от четвърт час. Докато се оглеждах, за да открия скрита ценност по него, осъзнах, че най-голямата “забележителност” плува във водите под мен. Няколко дъгови пъстърви кротко изчакваха течението да им донесе вкусен обед. Покрай тях любопитно се оглеждаха три патици, гледайки с надежда към туристите някой да им подхвърли парченце хляб или кифла. Наблизо измършавял лебед с поовехтели пера, гордо бе изправил шия, не защото бе уверен в красотата си, а поради простата причина, че беше единственият лебед в околността.
От моста започнахме да се изкачваме по стълбите, водещи към замъка. Едва на петото стъпало направих още една кратка почивка. В ниша на нивото на втория етаж в отстрещната сграда милозливо се бе сгушила статуя на светица. Под нея на първия етаж весело и безгрижно висяха две марионетки пред табела с надпис “Музей на марионетките”. Контрастът беше поразителен и определено в полза на марионетките.
Без повече зазяпване стигнах до малкия мост пред входа на замъка. Там обаче ме чакаше нова изненада - в рова под моста закусваха с ябълки две огромни кафяви мечки - както научих по-късно - традиционни “обитатели” на замъка от XIVв. насам.
През пасаж навлязох в първия вътрешен двор на замъка, където вляво се извисява Кръглата кула, всеки етаж на която е боядисен в различен цвят още през 1590г. от Бартоломей Беранек за скромната сума от 30 крони.
Отминах поредното “препятствие” по пътя си - уютно ресторантче вдясно, предлагащо най-вкусната бира на света - чешката, за да си купя билет за разходката из замъка. Следващата обиколка с екскурзовод обаче беше чак след час и аз бях принудена да приседна за малко в ресторантчето. Там, пред изстудена халба бира и облегната на рамото на любимия си човек, аз чух следния чешки виц:
“Немски, американски и чешки пивовар обядвали заедно по време на световен конгрес на пивоварите. Немският пивовар си поръчал бирата, която произвеждал, американският поръчал тази, която той произвежда, единствен чехът си поръчал Кока-Кола. Немецът и американецът го попитали няма ли и той да си поръча своята бира, на което чехът отговорил:
- След като вие няма да пиете бира и аз няма да пия.”
Час по-късно влязохме във втория вътрешен двор, откъдето се влиза за обиколката из замъка. Всъщност на туристите се предлагат три обиколки: първата го отвежда из бароковите и рококо залите на замъка, а също така му показва и изключителната Зала за маскаради, изрисувана през 1748г. с фигури в човешки ръст, които се забавляват по време на маскен бал. Художникът Йозеф Ледерер е изрисувал и свой автопортрет, с който се е увековечил. Втората обиколка отвежда туристите в най-стария ренесансов дворец, построен от Рожмберките през XIVв. Третата обиколка показва забележителния театър на замъка, построен по идея на принц Ян Кристиян от Егенберк в бароков стил. През 1767г. Йозеф Адам от рода Шварценберг го реконструирал в стил рококо. И до днес са запазени оригинални кулиси (над 250 части), 570 костюма, реквизит, машини за различни ефекти, сред които и осветлителна техника. Запазени са оркестрина и залата с местата за публика.
Единствената обиколка, която се предлагаше в момента, бе първата. Изкачихме се по стръмни дървени стълби, върху които бе опъната червена пътека до параклиса на замъка. Владетелите на замъка милостиво приютявали в него и обикновени миряни, но само на пейките в малката галерия. Усмихнатата млада екскурзоводка ни приветства с добре дошли и ни обясни, че целта на обиколката е да запознае туристите с всекидневния живот на благородниците. След това ни поведе през няколко стаи обзаведени в ренесансов стил от втората половина на XIVв., когато тук са живеели Вилем и Петер Вок от рода Рожмберк. Тези няколко стаи и до ден днешен са запазили първоначалния си изглед, дървените тавани, рисунките по стените, вместо тапети, оригинална дървена мебелировка, сред която изпъкваха невероятно богато орнаментирани резбовани маси и наглед по-малки от стандартните легла. Както обаче научихме, хората през Средновековието вярвали, че ако спят по гръб ще се задушат в съня си и ще умрат и затова спяли полуседнали. Дамите пък имали и друго притеснение - да не развалят сложните си фризури, които трябвало да издържат три месеца и за чиято направа отивали повече от 6 часа.
Стаите в бароков стил са били обитавани от Шварценбергите и представляват интериори от XVIIIв. - встъпително антре, огромната зала на Егенбергите, в която се намира интересна златна колесница, трапезария (в нея сред посудата изпъкват три стъклени гарафи, всяка от които побира три литра течност. В тях било наливано вино на всеки, който искал да преговаря по някакъв въпрос с владетеля на замъка. Условието да бъде допуснат който и да е до преговори, било да изпие на един дъх цялата кана.), балдахиинов салон, спалня с ориенталски кабинет и малко параклисче, будоар и галерия, в която можем да се запознаем и с много представители на родовете, обитавали замъка през вековете. Екскурзоводката ни разказва любопитна история, сочейки към един от портретите. Той принадлежи на дама на средна възраст, която ни порази с изключително непривлекателния си външен вид. В нея бил влюбен един от чешките владетели, който случайно застрелял по време на лов съпруга на дамата. Нещастният случай бил обяснен с лошото зрение на монарха. Всички туристи обаче бяхме убедени в нещо друго - лошото зрение на монарха обяснява и защо е бил влюбен в тази дама.
На излизане разглеждаме и роводите гербове на благородническите фамилии, стопанисвали замъка.
Обиколката свършва в четвъртия вътрешен двор, от който се излиза към градината на замъка. Вдясно на стената се намира слънчев часовник, който показва времето с един час напред, тъй като когато е бил поставен, не е имало още лятно и зимно часово време.
Навлизам в най-голямата част от ареала на замъка - градината, която датира от XVIIв. Тя е разположена на високо и започва с хълм, който е залепен към последния вътрешен двор на замъка. Вдясно, току преди градината, се намира и бившата конюшна, превърната в ресторант. Доминантата на градината е каскаден фонтан, украсен с фигури на водни божества, дело на архитекта А. Алтомонте и скулптора М. Гайслер.
В края на градината се намира и тихо, заспало, квадратно езеро. Водните лилии в него все още не са цъфнали, но сред тях плуват патици и крякат жаби.
Оттук се връщам назад и отново се спускам по малките, симпатични улички - чака ме обиколка по дюкянчетата, предлагащи изделия на чешките занаятчии (ръчно изработени билкови сапуни, кристал и порцелан, например) и туристически сувенири. Но преди това спирам отново на моста. Не търся рибките, нито лебеда. Имам много по-сериозна задача. Вадя две крони и с отработен жест ги хвърлям във водата. За да се върна отново в този прекрасен, приказен град. Едната крона ще гарантира моето завръщане, а другата - това на любимия ми. Убедена съм, че ще ми помогнат за това - колко монети съм нахвърляла навсякъде, където съм била и е течала река, и честно казано, няколко пъти късметът ми проработи!
2002
