И така, ретроградният Меркурий завърши както подобава - на събрание на блока, което тук се нарича асамблея. С викове, крясъци, взаимни заплахи за съд, призоваване на Христос, който предпочете да си остане смълчан на Корковадо и да ни гледа през прозореца, малко бисквитки с кола зеро за по-леко поемане на всичко и масова размяна на целувки накрая.
Отсъстваше само семейството фразнцузи, които, подозирам добре познават тукашните порядки и предпочитат да пребивават в сградата в дълбока нелегалност. Така де, за разлика от останалите съседи, които чувам да се секнат по време на сутрешния прочистващ и оглушителен ритуал в банята, пеят, карат, издават стонове и вопли, водят лични разговори по телефона на висок глас или свирят на пиано (това последното е много приятно за подслушване), тези не съм ги чула или видяла нито веднъж.
Все повече се убеждавам, че бразилците неслучайно си падат толкова по теленовелите - те ежедневно участват в поредния епизод и играят също толкова слабо, колкото и звездите им от малкия екран. Но детинските интриги, в които държат да се оплитат, се разразяват за секунди в бури, сякаш нарочно предизвикани само, за да се разсее някакво, натрупано другаде, напрежение. Докато наблюдавах целия епизод, за чиято дължина и Майкъл Бей би завидял (150 мин. точно), почти изцяло като страничен наблюдател, си дадох сметка, че цивилизованият човек е изключително беззащитен.
Ще го повторя, защото за мен това е важно откритие - цивилизованият човек е изключително беззащитен.
Така че, може би е време да се захвана с изучаването на още един език. Който се говори с малко по-оголени зъби.
П. С. Важното е, че вече имам официално разрешение да се грижа за цветята пред блока и категоричен повод да не си говоря с любопитната вещица от третия етаж, известна още като дона Домоуправителка. Като нищо, в сянката на папаята, която се е зародила от семка, донесена от вятъра, да поникне и здравец! Очаквайте снимки!
