Ужасно е случилото се в Париж. Ужасяващо и трагично. Мъчно ми е за жертвите, мъчно ми е за семействата и близките им, мъчно ми е за извършителите, които са стигнали до там в (не)мисленето си, че да си позволят да отнемат човешки животи. Аз обаче няма да си сменя профилната снимка във фейсбук в знак на солидарност с Франция, защото тази кампания ми се вижда като доказателство за егоцентризма на Европа, която страда и изисква повсеместно съчувствие първо за своите загуби, а после и за всички останали. Животът на всеки един европеец струва толкова, колкото и животът на всеки един африканец, азиатец, северно- или южноамериканец, или австралиец, т.е. - безценен е.
През 2012 г. в Делхи е изнасилена от шестима мъже в автобус и убита 23-годишната Джоти Сингх. Сменихме ли си профилните снимки в солидарност с нея или стотиците жени, които умират всяка година от подобна на нейната насилствена смърт по света?
През 2014 г. 43 студенти от мексиканското градче Айотцинапа изченаха безследно, като по-късно се установи, че са били отвлечени по разпореждане на кмета на града Хосе Луис Абарка Веласкес, който се притеснявал, че ще използват местно събитие за протести срещу него. Сменихме ли си профилините снимки в солидарност с тях и със семействата им, които всеки ден трябва да живеят с мисълта как децата им са били убити, а труповете им - изгорени от нарко групировката Герерос унидос?
Дo 23.08.2015 от ебола са починали 11 302 души, предимно африканци. Сменихме ли се профилните снимки в солидарност с ужасяващата мизерия в тази част на света, която продължава да преобладава, макар че други части живеят в материално излишество?
През първите 4 месеца на 2015 в Рио де Жанейро жертвите на заблудени куршуми са 60 на брой. Проучванията на ООН сочат, че Бразилия е на второ място по жертви на заблудени куршуми, изоставаща само от Венецуела. Сменихме ли си профилните снимки в солидарност с жертвите на световната война срещу наркотиците, която се води предимно в т. нар. трети свят, и от която никой не е с имунитет? Или когато гледаме "Сикарио" ще се впечатлим само от филмовите му качества?
От началото на Арабската пролет до днес само в Сирия са загинали 210 000 души според Сирийската обсерватория за човешките права. Миналата година ме потресе този филм - We Are The Giant за съдбите на трима души, участвали в Арабската пролет в своите страни - Сирия, Либия и Бахрейн. Замисляли ли сме се понякога колко сме щастливи и привилегировани от това, че вместо да усещаме заплаха за живота си всеки ден, можем да сменяме профилните си снимки в знак на гражданска позиция?
Не е ли явно и след атентатът в Париж колко сме обвързани помежду си, независимо къде и как живеем и как потрепването на пеперудата с крилца на един континент отнася глави в друг? Какво бихме могли реално да направим, за да има наистина положителен ефект върху днешния хаос и да засади зрънце за мир, разбирателство и благоденствие в бъдеще, вместо да си сменяме профилните снимки и "да се молим"?
