София, чистата и празната, най-хубавата

За всички софиянци, които са забравили, че обичат София, или са я намразили заради трафика, мръсотията и изнервените хора, споделям - останете си в София за празниците, за да се влюбите отново в нея.

София, изчистена и уханна след пролетните порои на Великден, захлупена под стоманеносиво небе, но блестяща от най-яркото зелено на пролетта, с малки вадички по алеите в парка и двама-трима заблудени, излезли на разходка софиянци, показваща несмело жълтото, розовото, бялото от новата дреха на храстите и дърветата, целуваща ме по бузите с меки капчици дъждовна вода, поздравяваща ме с размаханите опашки на кучета на каишки и без каишки, пееща ми с чуруликането на врабчетата и със стържещото гракане на свраките, промъркваща с котките, които внимателно редуват лапички в росната тревица... София на малките квартални улички, където днес никой не форсира, със заспалите прозорци на домовете, в които е тихо и пусто... София с плачещите върби, надвиснали над Ариана, галещи тюркоазенозелените му води... София, дишаща, освободила се от милионите крака, които ежедневно я тъпчат и хилядите колела, които издълбават още и още дупки в асфалта, свежа, неотровена от газовете на аспусите... София, забавила своя ход, почиваща си, отпусната и спокойна, даряваща спокойствие на своите жители...

Бихте ли пропуснали всичко това? Не бягайте от София, когато е най-прекрасна. Останете си у дома за празниците. И се разходете по алеята от БТА към Феята, успоредна на локалното, под истинска бяла арка от разцъфтели плодни дръвчета.

Професия независим продуцент: Джим Старк и Чедомир Колар (видео)

В рамките на София Филм Фест често има прелюбопитни срещи със световни имена в професиите, които създават киното. И тази година такива не липсваха. Една от най-интересните, може би, беше тази с двама мъже, които знаят много за това какво е необходимо да бъдеш успешен независим продуцент от тази и от другата страна на Атлантика.

Става дума за Чедомир Колар и Джим Старк.

Първият е роден в бивша Югославия, но от години живее и работи във Франция. В биографията си има филми като "Аризонска мечта", "Преди дъжда", "Небеса", новелата на Босна и Херцеговина от "11 септември 2001", "Ничия земя" и др.

Вторият е от Ню Йорк, което може да се познае и от акцента му, и в биографията си има заглавия като филмите на Джим Джармуш "Кафе и цигари", "Извън закона", "Мистериозният влак", но и заглавия като "Фактотум" на Бент Хамер.

Срещата с двамата се състоя в кино Люмиер. Учудващо е, че на нея не присъстваха повече български кинотворци, които професионално би трябвало да се интересуват най-много от това как можеш да си проправиш път в световното кино като независим.
Решихме вместо да ви преразказваме разговора, да го запишем и излъчим изцяло. За ваше улеснение разделихме цялата среща на три части, а ето и ориентирите какво можете да научите във всяка една от тях.

В първата част Джим Старк и Чедомир Колар разказват за това защо и как са станали продуценти. Ще разберете, че за първия навлизането в света на киното е станало случайно, след като на един купон харесал момиче, чието гадже било заснело филм и имало нужда от адвокат, който да води преговори за продаването му. При втория обаче нещата са били сериозно обмислени още при постъпването му в киноакадемията в Белград, където е завършил социалистическия еквивалент на продуценството - киноорганизация.

Освен това, ще научите, че най-важните качества, които продуцентът на независими филми трябва да притежава, са постоянство, смелост и способност да не се притеснява за собственото си бъдеще.

Да продуцираш филм в САЩ е нещо съвсем различно от това да продуцираш филм в Европа. Какви са начините за финансиране в Стария свят и в Новия и как влияят те върху създаването на един филм е последното нещо, което ще ви разкрият Джим Старк и Чедомир Колар в първата част на своя разговор, който беше воден с въпроси от кинокритика Александър Донев.

Във втората част продуцентите разсъждават за това колко е важен комерсиалният успех за независимото кино и защо разчитат много на рекламата "от уста на уста".

Също така ще научите за две особено успешни във Франция дългогодишни практики, които помагат за финансирането на френското кино. Едната е закон, според който, ако частен инвеститор иска да отвори мултиплекс, той може да го направи само ако се съгласи в една от своите зали да прожектира единствено френско кино. Втората задължава телевизиите да не излъчват филми в сряда вечер, когато по принцип излизат премиерните филми в кината в страната, както и в петък и събота вечер. Така, при положение, че не се конкурират за зрители с телевизията, кината привличат много повече приходи.

И накрая, на зададения от Actualno.com въпрос дали са открили нещо интересно, което да искат да продуцират от проектите, представени на София мийтингс, Чедомир Колар ще сподели, че е останал най-приятно впечатлен от две български идеи.

В третата част ще научите дали е силно влиянието върху създаването на един филм от дистрибутора му, защо има толкова много и различни продуценти във финалните надписи на все повече филми, може ли да се даде определение за добър филм.

Много важен момент е и въпросът за това по какъв начин световната финансова и икономическа криза ще промени киното въобще, на който и двамата продуценти отговарят, че от началото й в кината и в Америка и във Франция има рекордни касови постъпления.

*Материалът е заснет и обработен от Николай Иванов.

Сн.: Гео Колев, studiofo.net

actualno.com, 23 март 2009

Бент Хамер: Животът дава много повече сюжети за истории, отколкото въображението

Преди няколко години, когато кино БИАД все още функционираше, влязох на една от прoжeкциите на София Филм Фест. Филмът беше "Кухненски истории". Залата учудващо беше пълна, толкова пълна, че не си намерих място дори на внесените отвън столове. Реших да дам 10 минути на норвежкия филм от непознатия за мен режисьор Бент Хамер и да видя какво ще се получи. Стана това, че изгледах целия филм на крака, на един дъх и почти не усетих липсата на комфорта на седалката, нито анонимността сред редовете, където спокойно можеш да се смееш от сърце или да се разплачеш съчувствено. Тези емоции изживявах в различни интервали докато гледах тази колкото странна, толкова и сърдечна история.

И ето, няколко години и един филм по-късно ("Фактотум"), Бент Хамер беше в София отново, за да представи най-новата си лента, "О' Хортен", ненатрапчиво емоционална история за самотата, пенсионирането и всички чудесни възможности, които очакват един обикновен, незабележим мъж в третата възраст. За мое щастие, той отдели време и за да отговори на въпросите ми.

"О' Хортен" отново е посветен на по-възрастните хора. С какво темата е толкова интересна за Вас?

Бент Хамер: Още в първия си филм, "Eggs", имах усещането, че тази тема ми е любопитна. Освен това разсъждавах, че няма кой знае колко филми за възрастните, или по-обикновени хора. Не съм търсил целенасочено подобна история, но такава се появи пак и направих "Кухненски истории". Разбира се и продуцентите не биха ви предложили да снимате филм за възрастни, защото те се интересуват от темите, които ще доведат най-масовата публика в кината - младежката.

Но ето че дойде и историята за Од Хортен и аз пак заснех подобен филм. Сега обаче смятам да затворя страницата и да се ориентирам към нещо друго. Например към възрастните жени. (смее се)

Основава ли се на действителни събития историята в "О' Хортен", така както "Кухненски истории" е вдъхновен от реално проучване на навиците на старите ергени?

Става дума за смесица от реалност и фикция. Включил съм истории, които съм чул, мои преживявания, измислици. Животът дава много повече сюжети за истории, отколкото въображението. Карането на кола с превързани очи е история, която чух от приятел. Освен това бях чел за един илюзионист, който е карал с превръзка на очите в подължение на 40 км. Нотова е от времето, когато още не бяхме така презадоволени от забавления. Илюзионистът е пътувал от град на град и този номер бил неговото представление. В колата освен него винаги е седял представител на властта, който да удостовери, че няма измама. Това се е случило и в родния ми град. Само че на втората обиколка колата спряла. Полицаят изчакал няколко минути, после свалил превръзката от очите на илюзиониста и установил, че мъжът е починал.

Това е тъжна история, но е и много хубава.

Когато я включих в сценария, трябваше да реша към кой герой да я пришия. Центърът на историята ми беше Од Хортен и около него исках да създам свят. По някакъв начин карането с маска на очите е обратен паралел с управлението на влака от Од Хортен. Машинистът вижда къде кара, но трябва да не излиза от релсите.

Аз работя постоянно - слушам, наблюдавам и се опитвам да оползотворя видяното и чутото по най-добрия начин. Да открадна история, дори. Понякога запомням история, така както съм я доразкрасил в главата си. След известно време се сещам за нея и вече истината ми убягва.

Действителността понякога е доста по-странна от измислицата.

Винаги!

Когато съшивам своята история, аз се опитвам да не я анализирам. В нея има символи, но мисля, че са добре маскирани и ненатрапчиви. Махам всичко очевидно. Главното в историята беше моят пенсионер, който трябва да реши свършил ли е животът за него с края на кариерата му.

Нима животът свършва, когато се пенсионираш?

Разбира се, че не.

В известен смисъл животът му е свършил още преди пенсионирането, защото той е самотник - няма приятели, само жената, с която може би е близък и случайното му запознанство с друг възрастен самотник. Целият му живот е преминал в работата. И тук има още една тема - за самотата.

Да, точно така. Филмът повече се интересува от нея. Много хора водят такъв самотен живот, макар да не са пенсионери. В големите градове хората дори не познават съседите си. Затова ми беше интересно този човек да се вкопчи във възможността да каже "да" на живота и различните възможности в него. Когато бях малък майка ми беше тази, която ме насърчаваше да се занимавам със спорт, да бъда активен, да се развивам не само като ученик, затова включих и образа на майката във филма и го посветих на нея.

И ски скокът, който Од Хортен направи беше скок от работата към пенсионирането и от пенсионирането към новия живот, който го очаква.

Да. Ако имах американски прoдуцент щеше да ми се наложи да отговоря на въпроса: "Какво си случи когато той скочи?" Щеше да трябва да показвам как героят се приземява, дали се е наранил, какво си е счупил. Моят отговор обаче е, че ако не беше скочил със сигурност щеше да умре. В това е същността.

Може ли да се върнем на темата за самотата. Ние също живеем в голям град, но не мисля, че темата за самотата и изолацията тук би била така актуална. Културата ни е такава, че имаме нужда да общуваме постоянно и го правим. Що се отнася до темата за самотата във филма, тя отзвук от наблюдение върху Вашето общество ли е?
Разсъждавам над това дали хората стават по-щастливи когато обществото им става все по-богато и богато. Роден съм в малък град в Норвегия. Всъщност у нас всички градове са малки. Преди 20 години в нашия град, Берген, все още имаше странници, които всички познавахме и на които измисляхме прякори. Те спяха по улиците и създаваха впечатлението, че има място и за различните. Сега всички карат подобни коли, обличат се в подобни дрехи, пазаруват подобни неща. Хубавото е, че повече хора имат приличен във финансово отношение живот. Тук има малка опаснот да разберете погрешно ситуацията. За мен основният въпрос е може ли да има различни хора и какво прави всеки един щастлив.

София ми напомня за Берген преди години и това ми харесва, извиква в мен сантиментално чувство. Има и разлики, разбира се. Но усещането ми е приятно. Не всичко е идеално, добре организирано и уредено, но хората се стараят. Може би и тук биха искали да бъдат по-богати.

Да, разбира се.

Това си е човешко качество. Но вие разбирате какво имам предвид - добре е да постигнеш някакъв приличен социален статус и да си финансово обезпечен. Но трябва да си наясно и какви са последствията от натрупването на богатства. Обществата стават по-студени и дистанцирани.

Може би не обществото става студено, а просто когато човек забогатее, той сигурно се разглезва, свиква да получава повече с по-малко усилия.

Да, именно това можете да усетите, ако посещавате в различни социални сбирки в Норвегия. Тя е малка страна, богата и предвидима. Когато представях филма си в Япония, журналистите предпочитаха да говорим за социалната демокрация в страна ми. Тя е нещо много хубаво. От друга страна, Норвегия е и страна с много малко население, много добра инфраструктура и в нея наистина всичко е планирано. Така че няма място за субкултури и от една страна, както казахте, човек се разглезва, а от друга - просто следва вече установените правила, прави нещата така, както е постановено, че се правят. Няма много място за творчество, но това си има и хубави и лоши страни.

Ако можехме да постигнем комбинация между ред и свобода, сигурно би било най-добре.

Е, да, но не знам дали е постижимо. Задачата на всеки един от нас е да разбере собствения си живот, да отсее важното за себе си от маловажното. Интересен ми е паралелът, който правя между Норвегия и Япония. Обществата ни си приличат по реда и организираността, но и по самотата. Както японците се напиват в събота вечер и ходят на караоке, така го правят и в Норвегия. Въпросът е когато някой ходи на караоке, това част от японската култура ли е или се прави, защото всички го правят.

Но както и да е, моите филми са фикция, все пак. Очевидно в Норвегия имаме усещането за самота, понеже сме малко хора на по-голямо пространство. Од Хортен е човекът, който ще подминете на улицата, защото той няма с какво да ви впечатли. Това също беше една от идеите ми - да обърнем поглед към обикновените хора. Всъщност ние всички сме малко или много еднакви - опитваме се да организираме собствената си вселена.

Филмите Ви пътуват много по различни фестивали. Как общувате с фестивалната публика, важен ли е за Вас контактът с нея?

Да, разбира се. Една от причините да се ходи по фестивали, е за да бъдеш открит и да си изградиш репутация, но и да продадеш филма си. Създаването на име е важно, не като самоцел, а за да можеш да продадеш филма си и да получиш пари за нов. Приятно е да се срещаш с фестивална публика, защото тя знае повече за филмите от обикновения зрител в кината. В някои случаи когато в определена страна имам дистрибутор, проверявам дали там има и подходящ фестивал, на който да се покаже филм и така обединявам и двете, а и давам необходимите интервюта.

Получавали ли сте добри идеи от публиката, които да Ви свършат работа в работата?

Аз мисля постоянно на 360 градуса. Старая се да бъда с отворено сърце, непредубеден, защото всичко би могло да ми свърши работа. Спомням си, че бях на фестивала в Лондон, за да представям предишния си филм, "Фактотум". Беше доста изтощително. Една вечер включих телевизора и попаднах на канала ARD, по който тече предаването за най-красивите железопътни пътешествия - в него показват всичко, което може да се заснеме от камера, поставена на локомотива на един влак. Сигурно има много любители на пътешествията, които го гледат.

Тогава тъкмо бях започнал да пиша сценария за "О' Хортен". Видях как показваха по този канал преминаването през тунелите. Ставаше за кратко тъмно, после камерата минаваше през машиниста и след това отново се обръщаше към пътя. Помислих си, бил съм там. И когато влакът спря, установих, че е пътувал по маршрута, който ми е добре познат - от Осло до Берген. Може би е било съдба да го гледам, не знам. Но ми харесва идеята, че когато една възможност минава пред очите ти, ако искаш, можеш да я уловиш. Така че директно откраднах от този канал началната сцена в "О' Хортен".

А следващият Ви проект?

Следващият ми проект е една коледна история. Сценарият е по сборник от разкази, посветени на Коледа. Един от разказите е мой. Балканите имат важна роля в него също. Току що завърших сценария. Надявам се за снимките да започнат през есента, затова в момента търсим места за снимки, на които да има много сняг. Разбира си, винаги се случва така, че ако си намерил място, в което от 100 години не е валяло и не искаш да вали, точно за снимките ще завали.

actualno.com, 31 март 2009