Read the interview in English on the page of Sofia International Film Festival HERE.
Днес "Кецове", дебютният филм на режисьорския тандем Валери Йорданов и Иван Владимиров, ще бъде излъчен на фестивала в Москва, където беше селектиран за конкурсната програма. Както вече ви съобщихме, филмът беше представен като част от Проекти в развитие на София Мийтингс, за да стигне до селекциите на реномираните фестивали в Москва и Карлови Вари (в конкурсната програма „На Изток от Запад”), преди да се срещне с родната публика.
В "Кецове" шестима млади хора бягат от житейските си неуспехи и от агресията в града далеч, към морския бряг. Те бягат от своите провали – в семейството, в любовта, с парите, с амбициите, в срещите с различните от тях. Един девствен залив ги събира, сближава и преоткрива за тях надеждата.
Главните роли в Кецове се изпълняват от Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов, Иво Аръков и Ина Николова, с която ви срещаме днес.
Ина Николова подготвя в момента дипломната си работа по анимация за НБУ, но освен това се занимава „с още 3 милиона други неща, с които всеки друг художник се занимава”. Макар в Кецове за първи път да се изявява като актриса, опитът й в киното включва и работа по различни филми с анимация и дизайн. Това го намира за нормално, защото ”повечето млади хора преминават през толкова много неща, преди да решат какво точно искат да правят. А нещата се променят с времето, затова е добре да не вървиш напред като кон с капаци.”
През март заедно с Райна Атанасова като екип BUSTAN спечели Филмовото предизвикателство Sofia Short Challenge в рамките на 15-ия София Филм фест в категорията за анимация с късометражния филм "Хромони" (CHROMONES).
Как се получи работата с "Кецове"?
Познавах се с Валери отпреди години. Запознахме се в О!Шипка в 10 или 11 клас. Сподели ми за идеята на "Кецове", дори ми каза, че аз съм момичето от историята, а аз му се смеех и казвах, че не съм актриса, че искам да уча рисуване. Минаха 6-7 години и един ден той ми се обади с думите: „Малък, одобрени сме, ще снимаме. Идвай на кастинг.”Той искаше да се пробвам за ролята и в крайна сметка имаше много сериозен кастинг. Големи разправии бяха докато отида, защото въобще не смятах, че това е нещо за мен. Но си дадох сметка, че ако не се пробвам поне, ще съжалявам много. И после така се завъртяха нещата, че докато се усетя, бяхме свършили филма.
За кастинга ми бяха дали малка част от сценария. Но както кастингът, така и филмът наблегна повече на естественото отношение към нещата. Не беше въпросът да си безгрешен,а по-скоро с характера си да бъдеш част от ролята.
Моята героиня Емили е шестото момче в компанията. Бунтар. Специфичен характер. Имаме общи черти, но не съм толкова крайна като нея.
Какъв е мотивът й да зареже всичко?
Нейният мотив, както може би и на 100 процента от младите хора, които се чувстват неудовлетворени и наранени от случващото се и неслучващото се у нас, е, най-грубо казано, че й е дошло до гуша и иска да се махне. В "Кецове" шестимата герои имат много голяма нужда от това бягство. В техния живот доминира агресията и проблемите. Става дума за три приятелски двойки, които първоначално не се познават. Когато шестимата се запознават, постепенно стават като семейство, на плажа е така.
Какво ги сплотява?
Повечето хора, които ходим на този тип плажове, включително Валери, Фицата (Аврамов) и аз, отиваме за 30 дни на Иракли, а оставаме 60. Там има много странен дух. Не искам да използвам думата свобода, но идва един момент, в който нямаш нужда от нищо. Като част от пейзажа ставаш. Много е диво чувството. Няма какво да те ангажира, за да се изнервиш. Няма „оф, какво да си облека”. Чувстваш, че живееш така, както трябва. Изпадаш в безвремие. Плажът, на който се снима Кецове, е именно такъв. Хората, които почиват по този начин, без течаща вода, три куфара дрехи и т.н ще харесат филма, защото сценарият е писан от човек, който разбира тази среда.
Какъв жанр е филмът?
Не съм много силна в определянето на жанровете, но според мен "Кецове" е съвкупност от няколко жанра, които може би нямат помежду си нищо общо, но понеже филмът следва много реалистична линия на повествование и както в живота сега можеш да плачеш, но излизаш навън и там се случва нещо, нещо смешно и нелепо, после пък нещо много сериозно те грабва и забравяш за три седмици да се смееш, по този начин и в Кецове сериозните моменти вървят ръка за ръка с по-леките. Но тежестта е върху първите.
Страхотна еуфория беше преди снимките, но като тръгнаха нещата, притеснението, че мен сигурно сега ще ме гледат под лупа и ще правят 300 дубъла заради треперенето ми в кадър, отпадна донякъде, не защото съм придобила самоувереност, а по-скоро, защото и двамата режисьори и целият екип ме приеха много открито, добронамерено и всеки ми е помагал по някакъв начин. Особено като отидохме на морето там вече не бях сигурна кое е филмът и кое е животът, защото всички много се забавляваха докато работеха и бяха много отдадени на историята. Тя им беше буквално влязла под кожата, барабар с пясъка.
Как работиха като тандем Валери Йорданов и Иван Владимиров?
Валери и Иван имат опит с най-различни продукции. Мисля, че филмът се получи главно заради тях двамата., заради това, че бяха отдадени и с бистър поглед. Валери е по-експанзивен и емоционален. Той повече търчеше напред-назад, приказваше, играеше, докато Иван е по-спокоен, дистанциран, в някои моменти благодарение на това виждаше по-обективно как се случват нещата. Но двамата се допълваха. Сценарият е на Валката, който много добре знае какво иска за филма си, но и Иван е много мислещ човек, силно усещаше всеки един от нас дали е вярна играта ни. Двамата бяха като магьосници. Имаше моменти, в които могат дойдат и да ми кажат: „Представи си, че си едикъде си, това не е този човек до теб и случката е съвсем друга и изведнъж като някакво хлапе, си вече там! И точно в този момент те измъкват каквото им трябва. Това може би е добрият режисьор. И двамата бяха супер ангажирани със случващото се и бяха много готини. Гледаха да докоснат всеки един от актьорите там, където трябва, за да се получи играта.
Защо трябва да се гледа "Кецове"?
Не мога да кажа, „Кецове е най-добрият филм” и ще грабне всички зрители. Най-малкото, защото различните като стил филми не могат да се сравняват един с друг. Ако някой е хубав заради определени достойнства, а друг е пълна каша, добре, но не можеш да сравняваш "Кецове" и "Love.net", например. Би било добре да има повече български филми, за да кажеш на фона на пет комедии, например, коя е най-добрата.
Бих препоръчала да се гледат всички български филми. A Кецове бих го препоръчала на всички. Не бих казала, че той е само за младите хора или за специфична плажна прослойка, напротив, той засяга много фундаментали въпроси за нас самите като травмирани и същевременно чувствителни характери. направен е много реално, истински и всеки човек би могъл да разпознае част от себе си в него, в нашата действителност. Не е филм, който цели да покаже нещо по-лъскаво от нея. Ако нещо е красиво, филмът го показва като такова. Ако нещо е грозно, брутално и агресивно – филмът го показва като такова.
Прочетете цялото интервю на сайта на Международния филмов фестивал София Филм Фест ТУК.
