Когато най-после дойдеш, ще бъде като дъжд след дълга суша. Като листенца на дърво ще попия всичките капки и ще грейна свежа с дълбоко зелените цветове на лятото.
Защо да хабя емоциите си в неизбежните флиртове, когато пазя чувствата си за теб?
Огромното ми легло, което сега скърца приглушено, защото е наполовина празно, ще натежи от обичта ни. Ще те целувам вместо да се приспивам с чай от маточина и сгушена в прегръдките ти сладко ще ти мъркам, по-сладко и от котка. А целувките ти сутрин ще ме покриват като рояк пръхкави пеперуди.
Целувките ти са с вкуса на трите череши, които дядо гледаше на вилата - раннозреещите обли, жълтеещи и тук-там прошарени с несмело розово; плътни, кърваво алени и замайващо сладки като хрущялките; а за десерт дребните, като златен пъпеш бели череши, от които ще направя сладко и за двама ни.
Заедно ще се покатерим на много върхове. Заедно ще се изтъркаляме в много пропасти. Ще се носим по течението на живота, отпуснати като върху морски вълни. И ще се нагълтаме с неприятно солена вода. Но докато ръцете ни една друга не се пускат, моята усмивка ще изпарява влагата в очите ти (това не са сълзи, че кой истински мъж плаче?!), а твоето рамо ще подкрепя унилата ми глава.
Не съм се изморила да те търся и да те чакам - ти си струваш избледнелите минали връзки и някоя и друга случайна целувка по пътя. Нетърпелива съм обаче, защото знам колко хубаво ще бъде, когато най-после се открием.
Идваш ли?
