Първото нещо, което си помислих когато "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" беше, че искам да гледам такъв безкомпромисен български филм. Безкомпромисен, защото е изпипан във всяко отношение. Защото е подчинен на режисьорската работа, на човека, който е водил екипа си от начало до край със съзнанието и волята да се направи необходимото, за да се получи една завършена картина.
Историята отива отвъд сюжета за студентката, която се опитва да направи всичко възможно, за да помогне на приятелката си да направи аборт, който в Румъния през 80-те години е официално забранен. Акцентът е не върху бременната, очевидната жертва, а върху другата, на пръв поглед второстепенна героиня, която в крайна сметка преживява дори по-тежки изпитания и се унижава повече от "загазилата" си приятелка.
Камерата следва младата Отилия почти през цялото време, от кадър в кадър, от сцена в сцена, в която постепенно операторът и режисьорът рисуват потресаващата картина на едно стерилно и захвърлено в нищетата общество, на строя, уж появил се да служи на хората, а всъщност лишен от най-елементарно човеколюбие.
Това Мунджиу постига на първо място благодарение на добър, изчерпателен в обрисовката на героите чрез речта им, чрез ситуациите, в които ги поставя сценарий, на второ - пак на този сценарий и на трето - на всички останали съставки: невероятно детайлната работа на художника на продукция, който съживява миналото на комунистическата действителност с прецизно подбрани веществени доказателства; решението на оператора да снима почти документално, заставайки лице в лице с героите си или намърдвайки се между тях; на избора на измита, синя цветова гама на сякаш нарочно олющената лентата, която внушава сивотата и студенината на света, в който са поставени двете млади момичета; и не на последно място на липсата на каквато и да било музика.
Историята е тежка за съпреживяване, но ако се абстрахирате от човешката драма, както аз успях, ще се насладите на забележителния филмов продукт. Продукт казвам без ни най-малък намек за евтина комерсиалност.
И следете кариерата на Кристиан Мунджиу. Неговата новела в "Поколение: Изгубени и намерени" също се характеризираше със завършеност и точно разпределяне на елементите на мини филма в нея. Румънецът неслучайно получи не само "Златна палма" в Кан и няколко Европейски филмови награди. Оставам с надеждата скоро да гледам подобен разтърсващ и завършен български филм.
actualno.com, 2 май 2008
