"Беднякът-милионер" като жокер за пътуване из Индия

Филмът, който вчера спечели най-много отличия в надпреварата за най-бляскавите и престижни киноотличия в света "Оскар" - "Беднякът милионер" може в известен смисъл да ви подготви за едно бъдещо пътешествие из Индия. В случай, че планирате такова, хвърлете му един поглед.

Лентата, режисирана от Дани Бойл, съвсем безцеремонно ни захвърля сред мизерните джугита или коптори в Мумбай, най-космополитния индийски град, в който живеят 19 милиона души. Условията, при които милиони души в Индия са принудени да оцеляват, може да ви се сторят прекалено сурови, може би нереалистични, а и е доста вероятно да ви отвратят. Но те са факт, наред с разкоша на свръхбогатите и смайващо богатото културно-историческо наследство на субконтинента.

Не споделям това като пропаганда срещу индийската държава, която не може да се справи с големия процент мизерстващи хора, които буквално живеят на улицата. А за да ви помогна да сте подготвени за шока, който неминуемо ще изживеете, когато стъпите на индийска земя. Независимо дали сте в Делхи, Мумбай, Колката или другаде.

Джугита не можете да избегнете, дори да се движите само по туристически маршрути. За разлика от други страни, тук те не са скрити в края на градовете. Напротив. Дори в квартала в Делхи, където има най-много дипломатически мисии, между Американското училище и Руското търговско представителство мирно се е разположило населението на едно подобно джуги. Хората в него рядко имат повече от една риза на гърба си и нощуват всяка вечер под открито небе. Но за сметка на това парцелът земя, на който са се настанили е електифициран и от него по цял ден до късна нощ се носят жизнерадостните музикални хитове на Боливуд.

И още - изобретателността, с която индийците са способни да ви преметнат, измамят, излъжат, надхитрят, за да ви вземат парите, е изумителна. При това те могат да бъдат изключително чаровни, ненатрапчиво галантни и услужливи или неотстъпчиво нахални, но при всички положения рядко се отттеглят от "жертвата си" преди да постигнат успех. И колкото и да ви е досадно и нетърпимо това, вървете мълчаливо докато ви оставят на мира, но не им се сърдете. За много от тях това е не само единствен начин за прехрана; както се виджда и в "Беднякът милионер", много от тях си имат жесток господар, който чака в края на деня да му донесат заработеното. Независимо от това колко пъти сте били в Индия, колко внимателни сте и колко добре знаете различните схеми, приемете, че поне веднъж ще бъдете преметнати.

Но това също е част от иначе заразяващото очарование на Индия.

И филмът на Дани Бойл това показва. Перипетиите и абсолютно невероятните приключения на двете хлапета от мумбайско джуги са като извадени от документален филм. И като казвам това, съвсем не искам да омаловажа художествените достойнства на филма.

А него можете да гледате вече както в кината у нас, така и в рамките на предстоящия София Филм Фест.

Посланик на лукса и качеството

Хавиер Монклус е посланик на алкохолните напитки и вина от групата на Luis Vuitton Moеt & Chandon от десет години насам. Присъединявайки се към LVMH, испанецът получава бойното си кръщение с марката-стълб в портфолиото - конякът Hennessy. Постепенно преминава през обучения за останалите марки и днес уверено се занимава с обучение, презентиране и провеждане на дегустации за всички марки на LVMH. Освен посланик на избата Moеt & Chandon, той е и експерт и посланик на Hennessy, съветник към избите Veuve Clicquot, Krug и Ruinart, както и мениджър по обученията за вина към LVMH - Европа.
Логично работата на Хавиер Монклус е свързана с многобройни пътувания из всички точки на света. У нас той пристигна, за да представи новата серия от уискито Glenmorangie, но също така и за да се върне към началото на кариерата си като посланик в LVMH - с коняка Hennessy. Но за това как е правилно да се наслаждаваме на коняка, ще ви разкажем някой друг път. Сега се запознайте с непринудения и общуващ с лекота Хавиер Монклус.Преди да се присъедините към Luis Vuitton Moet et Chandon сте работил на стоковата борса.

Защо потърсихте именно такава промяна?

Хавиер Монклус: Исках не само да постигна успех в професията си, но също така и да бъда щастлив с нея. Затова потърсих промяна. Моята страст винаги са били вината, харесва ми света на алкохолните напитки и лукса.

Промяната беше ли трудна?

Не, в никакъв случай. В новата си работа открих мир и спокойствие, които дотогава ми бяха непознати. На борсата изпитвах огромно напрежение, бях постоянно под стрес и мислех единствено и само за пари. Преди 10 години животът ми се промени изцяло и тази промяна беше страхотна!

Вие сте посланик на къща Moet et Chandon. Какви задължения се крият зад тази титла?

Посланикът представя марката във всеки един смисъл. Той носи и предава качествата на марката из целия свят. Обяснява на хората, с които се среща какви са предимствата й пред останалите марки. Това е най-важното.

Вие пътувате много и правите презентации из цял свят. Подготвяте ли са по различен начин за презентациите в зависимост от това в коя страна сте?

Да. Не може навсякъде да правиш едно и също. Във всяка страна се опитваш да се адаптираш към нуждите на тази страна и в същото време да реагираш, ако забележиш, че някъде употребяват някой вид алкохол погрешно. Например, ако си в страна, в която пият шампанското като го изстудяват прекалено, трябва да обясниш коя е подходящата температура за това питие. Ако видите, че пият коняка в чаша с формата на балон, трябва да им обясните, че най-подходяща е чашата с формата на лале, за да можете наистина да усетите качествата на коняка. Така че, по време на презентациите не се нагаждам към традициите на страната, а обяснявам как правилно да се употребяват нашите марки. Понякога, но рядко, няма нужда от подобни обяснения.

Какви качества трябва да притежава добрия презентатор, за да има успех?

За мен общуването е в основата на всичко. Много е важно да можеш да достигнеш сърцата на хората. Когато притежаваш голямо знание, но не знаеш как да го предадеш на друг, то е няма стойност. Хората не само трябва да разбират това, което искаш да им кажеш, но и да са съпричастни с теб. Много е важно да провокираш мнението им, да промениш убежденията им.

Нека поговорим и за целта на посещението Ви в България.

Целта на посещението ми тук е да говоря за нашите марки. Да науча хората как да употребяват марките ни правилно и да дам нови идеи за консумацията им, например, да комбинират коняк с плодове. Да пият шампанско не само към десерт, но и към предястие. И да представя новия свят от продукти на Glenmorangie.

Има ли разлика между презентациите ви за журналисти и друга публика?

Общо взето си приличат. Разбира се, когато говорим с журналисти, спестяваме подробностите около това как да се съхраняват бутилките в ресторанта, например, с каква температура да се сервират и т.н. С професионалистите, търговците и ресторантьорите навлизаме в повече подробности. Избягваме дълбочината с журналистите просто, защото на тях не им е необходима.

Като посланик работите ли с голям екип от хора?

Не. Имам само асистент, който ми подготвя програмата.

Вие сте също така съветник към избите Veuve Clicquot, Krug и Ruinart. В какво се състоят съветите Ви?

Няколко човека опитваме вината и даваме оценката си, особено когато се създава ново вино или цяла нова серия. Разчитат на мнението ни за вкусовите качества на продуктите. Те обикновено са много добри, но понякога мнението ми е по-различно от това на технолозите и именно тогава трябва да обясня внимателно и подробно защо е така.

Как успявате да бъдете едновременно посланик, съветник, а и мениджър по обученията на вина към LVMH?

Това са различни занимания, но те не съвпадат по време. В определено време се занимавам с дегустации, разговарям с енолози как са създали напитката, за да мога след това да предам техните идеи на хората по време на презентациите ми. Аз съм посредник между винарите, които създават шампанското и любителите на напитката.

Чувствате се щастлив с работата си. Но можете ли да се сетите за трудни периоди?

Не, не си споням нито един лош период.

Това е работа - мечта, така ли?

Да, точно така! Още в началото се почувствах добре. Най-трудният период беше периодът на обученията, защото тогава трябваше да започна от А и да стигна до Я с всяка една от марките ни. В началото започнах с изучаването на коняка, например. Но като изключим това, работата ми е била изпълнена само с хубави мигове.

Какъв съвет бихте дали на човек, който тепърва започва да работи като посланик на марка?

Преди всичко да уважава философията на марката, за която работи. Да я приеме като своя и да я предава на останалите хора с искреност. В никакъв случай не работете за марки, в които не вярвате. Просто няма да имате успех! Необходимо е да вярвате в марката, която представлявате.

Какво от философията на марките на LVMC привлече Вас?

Това са любими марки на поколения хора. Те са били на върха не само за някакъв определен срок от време. Напротив, те все още са на върха. Да вземем, например, Moet et Chandon. Избата е лидер в пазара на шампанско от 1743 г. насам. През 2043 г ще честваме 300-годишнината на марката. Затова наричаме всички напитки от портфолиото на LVMC любими марки. Това са специални, луксозни марки, но зад високата цена и блясъка има и много високо качество. Това е основната философия на нашите марки.

actualno.com, 20.02.2009

"Беулф" тръгва у нас със страховита 3d версия

Фентъзи приключението "Беулф" тръгва днес по екраните на кината "Арена" в София в нова и много по-впечатляваща версия - 3d формат. След като преди година киноразпространителите от "Александра филмс" ни показаха филма, заснет с революционната кинотехнология "performance capture", сега можем да изживеем приключенията на митичния герой Беулф и битките му с водните чудовища така, че да ни настръхнат косите. Причина за това от една страна са очилата, които приближават зашеметяващите екшън сцени опасно близко, а от друга - самите кадри от филма, които в някои моменти силно напомнят за епизод от безпокоящия във визуално отношение сериал "От местопрестъплението".

Сюжетът, за тези, които са пропуснали "нормалната" версия на филма, ни среща с героя, чието име и слава се носят на шир и длъж - Беулф, убиецът на чудовища и пазител на земята. Призован от викингите, той убива ненаситния звяр Грендел, опустошаващ земите им. Неговата нестихваща амбиция обаче го подтиква да продаде душата си за злато и царство. Но както става ясно, греховете на бащите не могат така лесно да бъдат загърбени.

Рей Уинстоун в ролята на Беулф, Анджелина Джоли в позната ни от действителността роля на майка, с чудовищен фентъзи нюанс обаче, Антъни Хопкинс като стария владетел с млада и красива жена и Джон Малкович като верния съветник, са главните действащи лица в това приключение с елемент на антична трагедия.

Безспорно "Беулф" приковава вниманието, макар и да е дълъг около 2 часа. Единствената въпросителна за мен е защо комисията му е дала сертификат за показ с толкова ниска граница - децата над 12 години могат спокойно да го гледат и без придружител. Очевидно се предполага, че те са свикнали с подобни страхотии.

actualno.com, 6.02.2009

Чарли Чаплин проговаря в "Модерни времена"

Седем години след появата на първия филм със звук, "Джазовият певец", Чарли Чаплин заснема своя последен ням филм, "Модерни времена". Той излиза на екраните в САЩ на 5 февруари 1936 г. Упоритото нежелание на Чаплин да премине в ерата на говорещото кино се дължи на опасението му, че ореолът на чаровна романтичност около Скитника ще избледнее, ако той проговори. Затова с „Модерни времена" той едновременно се сбогува с най-обичания си герой и плахо навлиза в новата ера в киното.

Две години по-рано той започва работата по проектирания за първи негов "говорещ" филм, като пише диалог и експериментира с някои звукови сцени. Но скоро се отказва от този вариант и се връща към немия формат със синхронизирани звукови ефекти. Едва към края на филма чуваме за пръв и последен път гласа на Скитника докато той импровизира на фона на песента на Лео Данидерф "Je cherche après Titine". "Модерни времена" дори е заснет на „"яма скорост" с 18 вместо 24 кадъра в секунда. Но въпреки техническата си изостаналост, той си остава един от най-добрите филми на британския гений.

И както Чаплин се опитва да се пребори с новата технология - говорещото кино - с филма си, така и неговият герой Скитника се опитва да се пригоди към модерния, автоматизиращ се свят. Идеята на актьора, композитор, сценарист и режисьор на филма с известни леви убеждения била да покаже условията, при които са принудени на оцеляват хората във времето на Голямата депресия, които според него са пряко следствие на индустриализацията.

Неслучайно Скитника изпада в умопомрачение от напрегнатата и еднообразна работа на поточната линия в голямата фабрика. Разбира се, при Чаплин всичко е изопачено до гротеска, но много находчива, оригинална и изпълнена с гегове гротеска. След нервния срив сюжетът изпраща Скитника в болница, оттам погрешка на комунистическа демонстрация, където е арестуван. А след освобождаването си той установява, че сигурен подслон и храна може да получи само в затвора и затова се опитва всячески да попадне там. Разбира се, повявява се и неизменното момиче, в ролята спътницата за известно време в живота на комика Полет Годар, което се опитва да го вкара в правия път. Финалът на филма, в който двамата се отправят устремени към несигурното бъдеще, но заредени с оптимизъм, е един от класическите моменти в световното кино.

С течение на времето "Модерни времена" се превръща в един от любимите на поколения зрители Чаплинови филми с характерното за британския гений топло отношение към малкия, обикновен човек и неговите перипетии във вечно недружелюбния свят. С този филм Чаплин прави важен извод и предупреждение - безспорно модерната епоха носи технически достижения, които улесняват работата на човека. Но прекалената автоматизация би могла да превърне човека в поредното винтче в голямата машина. И както винаги във филмите му, всичко това, поднесено с усмивка и намигване.

А ето и няколко любопитни факти около филма:

- От основната мелодия към филма, която Чаплин написва с помощта на Алфред Нюман, се появава известната песен "Smile". За пръв път тя е записана от Нат Кинг Коул, а до днес има версии от певци като Джуди Гарланд, Даяна Рос, Майкъл Джаксън и други.

- Известната сцена, в която Скитника върти гаечните ключове в несвяст, за да не изостава от поточната линия, на която работи, е използвана за вдъхновение в няколко филма, сред които "Der Fuehrer s Face" на Дисни, в епизоди от сериалите "I Love Lucy" и "Drake & Josh".

- Това е първият открито политически ангажиран филм и критиката му към индустриализираното общество е приета с противоречиви реакции след премиерата.

- Филмът напомня в много отношения на френския "A Nous la Liberté" от 1931 г. на режисьора Рене Клер, който бил поласкан от взаимстванията на Чаплин. Не така обаче мислела компанията, разпространителка на филма, която неуспешно се опитала да съди Чаплин.

atualno.com, 5.02.2009