неделя, 20 септември 2009 г.

(тъжни) Размисли на една котка за нещата от живота

Мили мамо и татко,

Използвам, че кака си меси пица в кухнята да ви драсна някой ред и аз, вашата злощастна котка Зита. Аз съм добре, не се безпокойте, макар че не съм много добре. Кака ми е купила само 6 вида храни - за хубава козинка, против камъни в бъбреците, за котки живеещи в затворени помещения, на Уискас с агнешко, Пълноценна храна за котки с пиле, пуйка и зеленчуци и с телешко, риба и зеленчуци, от които на мен ми е много трудно да си избера кои най-много ми харесват. А както знаете, аз трябва да опитвам поне три вида през деня, за да бъда спокойна, красива и неотразимо котешка.

В началото ми даваше и пастет Gourmet, но то е било само, за да ме прилъже. А и не беше го купила тя, а един симпатичен чичко на име Серрррр-гей. Сега от него е останало едно бурканче, което кака държи затворено в хладилника, защото знае, че с моите деликатни котешки усилия няма да мога да проникна до него.

Прилъгах я на два пъти да ми купи пауч с агнешко, но според нея не било прилично да го излапвам за един ден. Ами, един ден = един пауч. Няма да го оставям да се развали, я! Знаете ми колко съм прилежна и загрижена.

Също така, кака затваря вратите на две от стаите, когато излиза и аз се чувствам изолирана и некомфортно да се разхождам само в един коридор, една спалня, една кухня, една баня, една тоалетна и един балкон, при това малък и остъклен. Какво като се изпишках в две от стаите - в едната открих много симпатична саксия с кротон, който имаше нужда от торене, а в другата - един напълно ненужен стар матрак, на който са му избили пружините - малко ми се вижда тесногръдо да не ме допуска повече до тях, освен ако не ме надзирава строго и с подвиквания: "Зита, слез от канапето, Зита не рови в саксията, Зита, защо си пишкала на леглото?" За назидание й се изпишках още два пъти, току до тоалетната си. За да разбере кака кой комадва в нейната къща.

Добре поне, че докато е тук я издебвам и си лягам върху изпраните й дрехи на мекичко и чистичко. Да ви кажа, тя май не си пада много-много чистница и къщовница, защото не глади веднага като изпере. Също така кака не ме пуска когато аз си поискам на терасата, а когато тя си поиска. Това е нечувано! Да не говорим, че до момента не ми е осигурила повече от една пеперуда. Губя формата си на ловец! Освен това изчисти праха от покрива на гардероба, на който така сладко си спях и се криех от враговете няколко дни, след като пристигнах тук.

След като спря да ми бие сърчицето от страх когато ме захвърлихте в този огромен и непознат апартамент, аз тръгнах на разузнаване. Отворих всички шкафове, които можах и преподредих някои неща. В шкафа за обувки, например, успях да постигна много приятна хармония и въздух посредством изхвърлянето на някои непотребни вещи от него, сред които и обувки. Чичкото Серррррр-гей обаче, който има вкус за котешки храни, но никакъв усет за вътрешен дизайн и подредба, ги върна отново вътре.

Опитах се и да пренаредя някои саксии. Една специално съборих на пода, за да види кака, че я е поставила на пътя ми към гардероба. Тя обаче така и не ме разбра и съвсем скоро я постави отново така, че да ми пречи.

Хммм.

Не всичко е изгубено обаче. Когато кака се изкупе, аз гледам да се намърдам в банята и после да се разходя с мокри лапички из цялата къща. Много е забавно, а и какво друго ми остава, след като кака избърса старателно праха навсякъде и не мога повече да оставям следи по стените и по белите й первази.

Също така много обичам са си точа ноктите по двата фотьойла, тапицирани с някакви стари покривки, плетени на една кука. През нощта активно спортувам и тренирам скокове от по-височко, така че да падам като малко, но тежко гюле, топуркам по-силно по пода, докато гоня въорбажаеми врагове и изнасям концерти в коридора, защото там акустиката е най-добра. От време на време нагъвам успешно китеника на пода в хола.

През денч се стремя да се разнообразявам като си подремвам в различните стаи или зяпам през някой от четирите прозореца. Още не съм се овъргаляла на терсата като магаренце, но за сметка на това пък чевръсто помагах на кака да измие подовете и за десерт се овъргалях на прясно измития мокър под. После веднага се метнах върху дантелите за ужас на кака. Предизвикателство за мен са и няколкото лавици на холната гарнитура, по-високоте имам предвид, до които, колкото и да проточвам врат и да се протягам на задни лапички, не успявам да достигна.

Вчера кака се гънеше много смешно в разни пози на земята и се кокореше в една точка докато от очите й шурнаха сълзи, а аз ходех и я гъделичках по стъпалата. О, да, изядох й всичките теменужки - онези, които така трудно се захващат, и преминах към някакво друго много вкусно цвете. После успешно повърнах на пода в хола.

Оставям косъмчета навсякъде за по-сигурно, ако от някъде се зададе мишка да е наясно чия територия е това.

Иначе се правя на много миличка, мъркам на кака и й се умилквам при всеки удобен случай, та белким ми сипе още нещо в купичката. Днес дори успях да си открадна малко пилешка пържолка от нея.

Това е засега. Още не съм успяла да надникна навсякъде, но поне нощно време отварям двете крила на гардероба и се завирам върху най-шумолящите пликове.

Изпратете ми подарък. Може и да е лястовиче гнездо, без гнездото, но с лястовичките.

И вижте, моля ви се този клип. Кака каза, че ще ме учи така да си пийвам водичка. Пратила й го една друга кака, моята бивша сватя Лалка, която пък замислила най-голямото притеснение на моя бивш възлюбен, сър Боби - ще го гони от леглото му, моля ви се, защото щяла да име бебе. Нечувано! Но, както виждам и се успокоявам, има по-зле и от мен.

http://www.youtube.com/watch?v=gMxGvam5Ros

А уж ме бяхте пратили на курорт!

вторник, 15 септември 2009 г.

Ашколсун, Орхан бей, за "Музей на невинността"!

Тази книга е толкова съвършена, че чак не зная какво да напиша за нея. Толкоз много ме развълнува и удиви, че чак плаках на финала й. Не е първият роман, който ме натъжи така, че да пророня сълзи, първият и май единствен беше "Мъртвата зона" на Стивън Кинг, но този е къде-къде по-добър.

Изпипан, обмислен и се чете на един дъх, сякаш така е и написан. Като че ли Орхан Памук е низал разноцветни мъниста на дълга, здрава връв, а не е писал книга. Имам чувството, че е седял пред няколко коша с различни по големина, цвят и форма мъниста и е бъркал с шепи във всеки един от тях, изсипвал е пред себе си загребаното и с длан го е търкалял и размесвал пред очите си, докато е оглеждал кое след кое върви да наниже.

Или е посръбвал сладичко турско кафе и примижал от следобедното слънце, е седял на някой от кейовете на Истанбул и премятал с език в устата си топлата течност и думите, които са му хрумвали, за да изрисува с тях хем пищно, хем премерено тази богата на нюанси, трогателно простичка и затрогващо човечна история.

Хем препусках към финала, че да видя с какъв възел ще завърже дългите и предълги нанизи от сюжетни нишки и дали този възел ще е подходящо избран и достатъчно здрав, за да ги удържи да не се разпилеят, хем ми се искаше да има и още една страница, и още една глава, и още малко надежда.

Финалът обаче е великолепен, за мен последното изречение така непоколебимо осмисля всичко разказано преди него, че дори ми изглежда не като възел, а като семпло украшение, с което се закопчават завинаги нишките на наниза.

P.S. Освен човешката история, от "Музей на невинността" можете да научите толкоз много за прекрасния Истанбул през годините, от 70-те до днес и за продължаващото разбулване на турското общество и обръщането му към Запада, без обаче да помръдва корените си от Изтока.

Голям кеф е да се четат такива романи, затова, ашколсун, и аферим, и машалла и евала на Писателя!

Ето я и официалната му страница, откъдето свалих корицата на книгата.

http://www.orhanpamuk.net/default.aspx