Жадната пръст, попиваща водата от чайника, не помни бинтованите китки на момичето, което отнесоха линейките онази вечер. Слънцето е толкова настойчиво, че ослепява отправените към него погледи, премръзнали от студа на самотата.
Само със затворени очи можем да видим най-ясно истината.
И истината за истината, която гласи, че истината винаги се изплъзва.
Докато колибрито мушка с човчица цветчетата на аленото цвете, котаракът може да е спокоен, че съществува, защото гръбчето му настръхва в мека дъга и го изстрелва напред.
Когато колибрито отлети към съседния двор, котаракът се размива в прозрачността на зимния въздух.
Без плячка няма ловец.
Има само очакване за нещо, което страда от невъзможност да се случи.
И, разбира се, не то страда. Страда разбирането за него.
