Испанското село в Барселона показва архитектура от цялата страна

Барселона е град, който може да предложи много атракции на своите посетители. Градът се гордее с архитектурните си богатства, оставени от модернистите, както и с богатите музеи на двама от великите майстори на четката Пабло Пикасо и Хуан Миро (или Жоан, както е на каталонски). В Барселона чувате предимно каталонска реч, когато не сте заобиколени от туристи и цялата смесица от други чужденци, които обитават града. Той е горда столица на областта Каталуня и освен, че надписите в града са първо на каталонски, а после на испански, всичко от културата на каталонците, което може да ги отличи от останалата част на страната, е изкарано на преден план.

Има едно място в Барселона обаче, в което можете да се разходите из цяла Испания. Това е Побле Испаньол или в превод Испанското село - архитектурен музей на открито, който се намира на хълма Монтжуик. Построено през 1929 г. за Световното изложение, провело се в града, то остава единствената атракция оттогава, запазена и до днес. И тя си струва да бъде посетена и разгледана. На 49 хил. кв. м. са разположени 117 къщи, носещи характерни белези на всички испански провинции. Комплексът е оформен като истинско село с улици, площади, църкви и алеи. Не става дума за макети, а за сгради в реални размери, подредени една до друга така, че стиловете им да бъдат в хармония един с друг.

Трима архитекти, сред които Пуиг и Кадафалч, художник и критик са автори на проекта. Те обиколили 1 600 градове и села из цяла Испания, за да събират образци от селата. Самият строеж продължил само за 13 месеца и било решено, че Селото ще бъде разрушено след края на Световното изложение, което продължило 6 месеца. Интересът към него обаче бил толкова голям, че го запазили и до днес.

За да разгледаде комплекса най-пълно е добре да си вземете и аудиогид към билета (билетът е 8, 50 евро, а гидът - 3 евро). Снабдени с карта в ръка и слушалката до ухото си, можете да прекарате спокойно два часа, бавно разглеждай къща след къща, докато вървите по тесни улички, изкачвате стълби, преминавате през площадчета и стигате накрая и до истински манастир. Китното село, разбира се, е снабдено с магазини, от които можете да си купите сувенири. Те са изработени от "обитателите" му - занаятчии, които в 40 работилници правят бижута, предмети от стъкло и керамика, марионетки, музикални инструменти, еспадрили, маски, скулптури и т.н. Посетителите могат да видят и как точно се изработват тези предмети.

Друга атракция в Селото са колекциите от модерно изкуство - най-богата е на Фондация Фран Даурел, сред чиито 300 експоната има творби на Пикасо, Дали и Миро.

До Испанското село на Монтжуик можете да стигнете като вземете метро до Площад "Испания". Оттам към хълма тръгват 3 автобуса - на спирката при двете венециански кули можете да се ориентирате за разписанието им, а билети, разбира се, можете да си купите от шофьорите. Но ако ще разглеждате само Селото, тогава тръгнете пеша нагоре и свийте вдясно по главния път. Ще минете покрай красивата фабрика Касарамона, едно от бижутата на модернизма от архитекта Пуиг и Кадафалч и след още 5 минути ще стигнете и до Испанското село.

actualno.com, 12.01.2009

Емигрант или българин - изберете сами

Наскоро пътувах до Испания и на връщане, на летището в Жирона, попаднах до оживено разговаряща група български емигранти, тръгнали към родината. Младо момиче сподели, че не се е връщало от две години в България и сега е любопитно да види дали "страната се е оправила". На което мъж на средна възраст и с доста смугла кожа, който сподели, че е от Каварна, отговори: "И миналата година си ходих, и тази - все същата мизерия, дори става все по-лошо. Да вземат да я оправят тая България, че иначе няма да се върнем в нея!" Компанията взе да му приглася в същия дух и да прави паралели между България и Испания, разбира се, в полза на Испания. И всичко това на силен диалект.

Когато чух коментара на мъжа, побеснях. Защо ли? Ами аз не живея и работя в България, за да я "оправям", така че да могат да се върнат в нея тези, които доброволно са я напуснали. Аз живея и работя за себе си и за семейството си, а като правя нещата за себе си добри, така, надявам се, допринасям и за общото благо. И също така се надявам, че повечето българи осъзнават факта, че колкото повече се грижат за собственото си благо с честни средства, толкова повече нашата държава ще върви напред.

Но нямам никакво намерение да работя и заради тези, които предпочитат да бъдат строители, камериерки, сервитьорки или домашни прислужници в чужбина. У нас има достатъчно работа за тези професии. Има работа и за други професии.

Така че, вместо да идеализираме страните, които определено ни превъзхождат в икономическо положение и все да чакаме някой друг да ни свърши мръсната работа, да запретнем ръкави и да направим страната си такава, в каквато да искаме да живеем всички ние, българите.

Който е решил да опита късмета си в чужбина, моля, нека пробва - има и доста българи, които са ценени специалисти извън страната ни. Но нека никой не очаква останалите в България българи да подобряват живота тук, за да могат после гурбетчиите да се върнат на чисто, топло, уютно и по-богато. В крайна сметка, те в търсене на това са напуснали България. И едва ли много страдат от носталгия.

Нека си стоят в Испания и във всяка друга страна, която е по-достойна за тях и да чистят тамошните тоалетни. Ние нашите ще си ги изчистим сами. Защото ние, които сме останали тук, търсим решение на много проблеми всеки ден, а не сме решили просто да избягаме от тях, защото така е по-лесно.

Имам приятели, които след години в чужбина, се върнаха в България и започнаха собствен бизнес. Имам и такива, които живеят в чужбина, заради работата си, но търсят начини да се върнат у дома. Имам и такива, разбира се, които предпочитат да живеят извън пределите на страната ни. Но всеки, който направи избор, трябва да го отстоява.

Сещам се и за още един пример от преди година-две, който ме ядоса. Позната на моя приятелка се беше върнала от Америка и разказваше за нея като за страната на чудесата, в която едва ли не те носят на ръце. Тя сравняваше отношението в тамошните болници с това в нашите (в наша се бяха отнесли грубо с нея), а после говори дълго за това колко дисциплинирани хора са американците, как образцово карат и спазват всякакви инструкции и правила. И как и тя се е научила и колко лесен и чудесен бил животът когато хората следват правилата. И в същото време, докато ни изнасяше тази поучителна лекция в Борисовата градина, девойката съвсем без да се замисля мина напряко през утъпкания ъгъл на едно тревно пространство, вместо да направи две крачки повече и да го заобиколи.

Разбира се, тя въобще не се усети. Но така не се усещат много хора, които в чужбина, или както имаме един много хубав синоним на думата - навън, се държат по-европейски от европейците, а у нас - по-байганьовски и от Бай Ганьо. Те са големи привърженици на правилата и на уредения начин на живот, но само ако той вече е създаден и поддържан, само когато правилата са установени и от тях измъкване няма, само когато от тях се изисква единствено да се впишат в обстановката, а не да я създават всеки ден. А това, първото, е много лесно. Всеки обича хубавото и може да се научи бързо да живее в него.

Така че, повече не ща да чувам квалификации от емигранти за България, освен ако не са си направили труда да се върнат в нея с опита си от "уредените страни" и желанието им малко по малко да го реализират тук, не е довело до пълен крах. Не искам в страната ми да идват и такива, които правят своята инспекция, държат се като първи в града, а като си заминат за новите си родини, се връщат към амплоато си на последни на село.

Който иска да работи за вдигането на България на крака, моля, да заповяда. Работа в тази посока има много, адски много и за дълго време. Ще използвам изречение от плакат, който видях преди години в Еврейския културен дом в София. На фона на снимка от пустинята с една цъфнала червена роза, плакатът канеше евреите по света да се съберат в новооснованата им държава с изречението: "Никога не сме ви обещавали райската градина".

И ние май не сме. Но можем да си я култивираме сами.

7.01.2009, actualno.com