Read the interview with Yves Marmion in English on the page of Sofia International Film Festival HERE.
Ив Мармион е един от водещите европейски продуценти със заглавия като "Аризонска мечта", "Апартаментът", "Обичах те толкова дълго" и др. в биографията си. Той е и председател на управляващия борд на Европейската филмова академия (ЕФА) и заедно с колегите си от него беше в София по време на 15-ото издание на София Филм Фест, за да осъществят тук една от своите работни срещи през годината.
Как мина днешната ви среща? Можете ли да споделите какви въпроси обсъждахте на нея?
Подобни работни срещи имаме четири пъти годишно. Днес срещата беше съвсем обичайна, с тази разлика, че приветствахме трима нови членове на борда. Обсъждахме също така и следващата церемония по връчването на Европейските филмови награди и как да я пригодим към новите условия. Опитваме се с всяка изминала година да подобряваме работата на Европейската филмова академия. Доволен съм от резултатите от днешната среща, защото след дълги обсъждания постигнахме съгласие по различните предложения за подобрения в работата ни, които бяха изказани.
Защо избрахте за място на срещата си нашата столица и то в рамките на София Филм Фест?
Ние имаме положителния навик да извеждаме борда извън Берлин, за да се срещаме с други колеги и местни кинодейци в различни страни. В този конкретен случай Стефан Китанов е добър приятел на ЕФА и когато предложи да ни покани тук, ние много харесахме идеята му. Досега бордът ни не се беше събирал в Източноевропейска страна. Но такъв вид пътуване предоставя добри условия за работа и за срещи с местни кинодейци.
Къде бихте поставили Международния София Филм Фест и професионалното му събитие София мийтингс на картата на европейските фестивали?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Мисля, че София Филм Фест е част от мрежата, която оформят все повече фестивали и благодарение на нея вече не е задължително да сте в Кан, Венеция или Берлин, за да свършите своята работа или да се срещнете с определени хора. Мисля, че и пичингите тук са много интересни и полезни за широк кръг от млади таланти и продуценти. Не бих могъл да кажа повече от това, защото не пътувам по всички фестивали и винаги ми е трудно да правя сравнения. Но тук усещам положителни трептения в атмосферата.
Имахте ли възможност да посетите някои от пичингите или да участвате в друго събитие, което е част от София мийтингс?
Не, тъй като пристигнах едва вчера. Но някои от колегите ми са били на пичинги и споделиха, че ги намират за много интересни.
Една от целите на ЕФА е да проправя мост между бизнеса и кинотворците, между творческото начало и хората с пари, които финансират филмите. Опитвате ли се също така да продължите този мост и към зрителите?
Европейските филмови награди представят богат спектър от заглавията, които съставляват европейското кино. Опитваме се да открием както успешни по отношение на бокс офис резултатите филми, така и забележителни със своите качества заглавия, които не винаги имат и комерсиален успех. ЕФА има 2000 членове из цяла Европа и ние постоянно се опитваме да намерим баланс в това да оценим, както казах добре представилите се в кината филми и качествените заглавия, които са минали по-малко забележимо през салоните. Това, все пак, са двете страни на един и същи бизнес.
Друга цел на ЕФА, както се твърди на сайта й, е желанието за осъществяването на различни събития през годината, които да насърчават развитието и промотират европейската филмова култура на континента и по цял свят. Можем ли да говорим за практическите резултати от тези събития? Как преценявате доколко те са успешни?
Мисля, че трябва да бъдем доста скромни що се отнася до преценката ни за конкретните резултати. Основната задача на академията е осъществяването на наградите. Това е процес, който тече през цялата година, но освен него, ние организираме и други събития. Ще ви дам пример с мастър класовете, които наричаме Неделя в провинцията. Това са дълги уикенди, посветени на конкретна тема, на които каним млади режисьори. Миналата година, например, най-добрият експерт по 3d кино в Евроа, французинът Ален Дероб води един от мастър класовете ни, който беше много интересен.
Освен това ние организираме и прожектирането на късометражни филми от фестивал на фестивал, подготовката за което също ни отнема цяла година – постоянно следим фестивалите на късометражното кино, от където се формира окончателната ни селекция. (Подборката от номинираните за най-добър европейски късометражен филм е включена и в програмата на София Филм Фест – б. ред.)
Най-голямото ни събитие, разбира се, е церемонията по връчването на Европейските филмови награди, която през година се състои в различен от Берлин европейски град, така че ние постоянно търсим партньори за градове домакини. Освен това, докато правим селекцията, внимаваме да дадем на всички филми равен шанс, както и да предотвратим възможни случаи на пиратство. Сега всички автори на филми са много внимателни когато трябва да изпратят филмите си на 2000 човека. Затова започнахме да работим с платформите Video on Demand, тъй като те предлагат по-голяма сигурност.
Пиратството е проблем за цяла Европа. Във Франция властите са се заели да се справят с интернет пиратството, но сега се появиха продавачи на пиратски филми в метрото, например, които предлагат както класически, така и съвсем нови заглавия. И въпреки всичките усилия, пиратството в момента продължава да процъфтява.
Как съвместявате задълженията си на председател на ЕФА с кариерата си на продуцент?
Имам късмета да работя със силен екип, ръководен от директора на нашия секретариат Марион Дьоринг, така че задълженията ми като председател на ми отнемат чак толкова много време. Аз съм насреща винаги, когато трябва да се обсъдят различни въпроси или има среща на борда. И също така за мен винаги е удоволствие да пътувам до различна европейска столица за срещите на борда или за церемониите за наградите.
Прочетете цялото интервю на сайта на Международния филмов фестивал София Филм Фест ТУК.
неделя, 20 март 2011 г.
вторник, 15 март 2011 г.
Габриеле Бруненмайер: Имате младо поколение, което има какво да каже с филмите си
Read the interview with Gabrielle Brunnenmeyer in English on the page of Sofia International Film Festival HERE.
Габриеле Бруненмайер е журналист и кинокритик. Oглавявала e програмата МЕДИА Антена Берлин-Бранденбург. Била е артистичен съветник за обучителната инициатива на МЕДИА Moonstone International за Източна и Централна Европа и е организирала уъркшопове за режисьори и сценаристи в Германия. Основната ù работа през последните 10 години е развитието на Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус, където е артистичен директор до края на 2009 г. Тя все още работи като съветник по проектите за фонда Kuratorium Junger Deutscher Film, който подпомага дебютни и втори игрални филми на млади немски режисьори. Габриеле Бруненмайер беше част от международното жури в рамките на 15-ия София Филм Фест.
Поставихте ли си някакви общи критерии с останалите членове на журито, според които да оценявате филмите?
Много добре се сработихме като жури. Журито се състоеше от млади режисьори, някои от тях само с по един игрален филм, и от Фридрик и мен, които сме по-възрастни и имаме различен професионален опит, например моята работа в Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус. Още в началото решихме да се оставим на усещанията, които поражда всеки филм в нас, да бъдем отворени да открием нещо ново. Не сме търсили някакъв определен елемент във филмите, но това, което ни обединяваше всичките, е любовта ни към киното. Имахме само едно обсъждане, на което говорихме за всички филми. Разбира се, и преди това сме си споделяли разни неща помежду си, но бяхме решили – и това е нещо, в което аз лично вярвам, че трябва да се изчака, докато се изгледа всичко. Някои от нас си водеха записки след прожекциите. И в края се получи много добра дискусия, всички участваха изцяло в нея.
Имате ли различен подход в оценяването на някой, който е в началото на своята кариера и в оценяването на вече утвърдени имена? Прощавате ли някои несъвършенства на дебютантите?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но, да, разбира се, прощаваме някои от несъвършенствата, защото това са режисьори само с по един или два филма зад гърба си. От друга страна обаче те вече са преминали през предварителна селекция, поканени са на международен конкурс и не е честно да гледаме към тях през очилата на „това е млад режисьор-дебютант”. Можеш да простиш всичко на един филм, ако той те докосне. Дори някои от актьорите да не са убедителни, или камерата в някои сцени да не е съвсем на фокус, това не е причина да не харесаш филма. По-важно е как го възприемаш цялостно, как режисьорът е решил да разкаже своята история и дали това ти харесва. За мен е много по-интересно да гледам филми на дебютанти, защото така имаш възможността да откриеш нов талант.
Бихте ли направили сравнение между темите, които засягат режисьорите на двата български филма в конкурса – "Подслон" и "TILT" – и темите, от които се интересуват младите немски режисьори?
Познавам "TILT" от Пазара на копродукции Изток-Запад в Котбус, където работех. Той беше представен там още като проект и аз участвах в намирането на немски партньор. "TILT" ми хареса, защото го намирам за много смел първи филм – той обединява любовна история с история за съзряването в исторически контекст, пътуване извън страната – толкова много теми в един филм. Според мен, за режисьор дебютант Виктор се е справил много добре. Във филма може и да има някои сцени, които не са перфектни, но те са чаровни, а не дразнещи.
За "Подслон" бях чела, преди да го гледам, а и познавам много добре румънския му съсценарист. Той е също много убедителен дебют. В него ми хареса това, че той поставя своята обикновена история, поднесена с доза хумор, сред мизансцен на арт филм. Нивото на дебютантите-режисьори, ако съдя по тези два филма, не отстъпва много по качества от нивото на дебютантите в Германия. В момента у нас има интерес да се разказват семейни драми с криминален елемент в тях. За мен беше интересен фактът, че и много от филмите в конкурса също съдържаха някакъв криминален елемент.
Ще хареса ли немската или въобще международната публика тези два български филма?
В момента е много трудно да се каже какво харесва немският зрител. Проблемът е, че имаме твърде много арт филми, както и голямо количество премиерни филми всяка седмица. Кината са наводнени с филми, които един ден са в програмата, а на следващия са свалени, заради по-слаб зрителски интерес. Поради тази причина е много трудно за един филм въобще да стигне до кинопоказ. Например, с нито един от тези два филма не бихме могли да постъпим така, че да програмираме прожекции за няколко дни и да проследим какъв ще бъде зрителският интерес. Но и двата филма биха били интересни за зрителите с темите и историята си.
Прочетете цялото интервю на сайта на Международния филмов фестивал София Филм Фест ТУК.
Габриеле Бруненмайер е журналист и кинокритик. Oглавявала e програмата МЕДИА Антена Берлин-Бранденбург. Била е артистичен съветник за обучителната инициатива на МЕДИА Moonstone International за Източна и Централна Европа и е организирала уъркшопове за режисьори и сценаристи в Германия. Основната ù работа през последните 10 години е развитието на Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус, където е артистичен директор до края на 2009 г. Тя все още работи като съветник по проектите за фонда Kuratorium Junger Deutscher Film, който подпомага дебютни и втори игрални филми на млади немски режисьори. Габриеле Бруненмайер беше част от международното жури в рамките на 15-ия София Филм Фест.
Поставихте ли си някакви общи критерии с останалите членове на журито, според които да оценявате филмите?
Много добре се сработихме като жури. Журито се състоеше от млади режисьори, някои от тях само с по един игрален филм, и от Фридрик и мен, които сме по-възрастни и имаме различен професионален опит, например моята работа в Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус. Още в началото решихме да се оставим на усещанията, които поражда всеки филм в нас, да бъдем отворени да открием нещо ново. Не сме търсили някакъв определен елемент във филмите, но това, което ни обединяваше всичките, е любовта ни към киното. Имахме само едно обсъждане, на което говорихме за всички филми. Разбира се, и преди това сме си споделяли разни неща помежду си, но бяхме решили – и това е нещо, в което аз лично вярвам, че трябва да се изчака, докато се изгледа всичко. Някои от нас си водеха записки след прожекциите. И в края се получи много добра дискусия, всички участваха изцяло в нея.
Имате ли различен подход в оценяването на някой, който е в началото на своята кариера и в оценяването на вече утвърдени имена? Прощавате ли някои несъвършенства на дебютантите?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но, да, разбира се, прощаваме някои от несъвършенствата, защото това са режисьори само с по един или два филма зад гърба си. От друга страна обаче те вече са преминали през предварителна селекция, поканени са на международен конкурс и не е честно да гледаме към тях през очилата на „това е млад режисьор-дебютант”. Можеш да простиш всичко на един филм, ако той те докосне. Дори някои от актьорите да не са убедителни, или камерата в някои сцени да не е съвсем на фокус, това не е причина да не харесаш филма. По-важно е как го възприемаш цялостно, как режисьорът е решил да разкаже своята история и дали това ти харесва. За мен е много по-интересно да гледам филми на дебютанти, защото така имаш възможността да откриеш нов талант.
Бихте ли направили сравнение между темите, които засягат режисьорите на двата български филма в конкурса – "Подслон" и "TILT" – и темите, от които се интересуват младите немски режисьори?
Познавам "TILT" от Пазара на копродукции Изток-Запад в Котбус, където работех. Той беше представен там още като проект и аз участвах в намирането на немски партньор. "TILT" ми хареса, защото го намирам за много смел първи филм – той обединява любовна история с история за съзряването в исторически контекст, пътуване извън страната – толкова много теми в един филм. Според мен, за режисьор дебютант Виктор се е справил много добре. Във филма може и да има някои сцени, които не са перфектни, но те са чаровни, а не дразнещи.
За "Подслон" бях чела, преди да го гледам, а и познавам много добре румънския му съсценарист. Той е също много убедителен дебют. В него ми хареса това, че той поставя своята обикновена история, поднесена с доза хумор, сред мизансцен на арт филм. Нивото на дебютантите-режисьори, ако съдя по тези два филма, не отстъпва много по качества от нивото на дебютантите в Германия. В момента у нас има интерес да се разказват семейни драми с криминален елемент в тях. За мен беше интересен фактът, че и много от филмите в конкурса също съдържаха някакъв криминален елемент.
Ще хареса ли немската или въобще международната публика тези два български филма?
В момента е много трудно да се каже какво харесва немският зрител. Проблемът е, че имаме твърде много арт филми, както и голямо количество премиерни филми всяка седмица. Кината са наводнени с филми, които един ден са в програмата, а на следващия са свалени, заради по-слаб зрителски интерес. Поради тази причина е много трудно за един филм въобще да стигне до кинопоказ. Например, с нито един от тези два филма не бихме могли да постъпим така, че да програмираме прожекции за няколко дни и да проследим какъв ще бъде зрителският интерес. Но и двата филма биха били интересни за зрителите с темите и историята си.
Прочетете цялото интервю на сайта на Международния филмов фестивал София Филм Фест ТУК.
Абонамент за:
Публикации (Atom)