 |
| Перфейто Фортуна „дирижира” откриването на карнавала в Лапа. Снимка: Mariana Vitarelli |
Поетичната метафора на Вапцаров за попадналия на хора и станал човек в затвора е действителната история на бразилския актьор и мениджър на културни събития Перфейто Фортуна – една от най-колоритните и активни фигури в културния живот на Рио де Жанейро.
5 януари 2015, навъсен неделен ден в разгара на лятото в Рио де Жанейро. Под Арките на Лапа в бохемското сърце на града дребничък мъж с побеляла коса и живи черни очи дава интервю за ТВ канал. Облечен в риза с флорални мотиви, бермуди и джапанки с нестандартна, ръбата форма, той вдига леко панамената си шапка за поздрав, усмихва се на репортерката и се отправя към насъбралото се множество на улица „Дос Аркос”. Минава покрай боядисаната в наситено светло синьо бивша леярна „Прогрес” и се шмугва под въжетата, които обрамчват карнавалния блок от квартала Санта Тереза Сеу на терра (в превод от португалски – Раят на земята). С музиката на този блок, която се прелива няколко часа по-късно в шоуто на друг, не по-малко известен – Рио Маракату, за да кулминира с падането на нощта на сцена досами Арките, започна официално тазгодишният карнавал на улицата в Рио де Жанейро.
Дребничкият мъж, който през цялото време танцува, весели се с музикантите (и събралите се хиляди почитатели около тях) и не пропуска да подърпа въжето заедно с останалите охранители, носи куриозното име Перфейто Фортуна. Спокойно можем да го преведем като Перфектна съдба или Перфектен късмет. Макар да звучи като индианско, то е всъщност португалско. Перфейто Фортуна е роден в близост до Порто на 22 март 1950 г. – първия ден на пролетта в Европа и датата, на която Бразилия е открита през 1500 г. Като съвсем малък се мести с родителите и всичките си братя и сестри в Рио.
Перфейто Фортуна е една от най-ярките личности в индустрията на нестихващите музикално-артистични забавления в Рио. Той е актьор, който от 70-те години насам се изявява и като мениджър на културни събития. С името му са свързани знакови за бразилците имена от културния афиш на страната през годините. През 70-те той е част от легендарната новаторска театрална трупа „Асдрубал троуси о тромбоне”. През 80-те основава „Сирко воадор” (в превод от португалски – Летящият цирк), който със своите музикално-театрално-циркови спектакли взривява културната сцена в Рио. През 90-те спасява от събаряне „Фундисао Прогресо” (в превод – леярна „Прогрес”), но преди да успее да я превърне в самоиздържащ се, независим от държавата културен център, прекарва 7 години при индианско племе в Амазония, на което помага не само да се съхрани, но и да се развива.
Днес във „Фундисао Прогресо” се организират курсове по театрално майсторство, циркова акробатика, съзнателно движение, капоейра, съвременни танци, перкусии и др. Тук се помещават театралните трупи „Армазем компания до театро” и „Театро де анонимо”; карнавалните блокове „Бангала Фуменга” и „Рио Маракату”, а Симфоничният оркестър на Петробрас прави всяка година Младежката академия, с която дава шанс на млади таланти от целия град да застанат на сцената до професионалистите. От 10 години Фундисао организира Националния конкурс за карнавален марш, който се провежда в няколко града из Бразилия. Известни и прохождащи автори на песни и изпълнители се съревновават за това техният марш да бъде избран за най-популярен и да влезе в репертоара на някой от многобройните блокове, които превръщат живота на кариоките в пъстро забавление на открито не само през официалната карнавална седмица. Конкурсът е част от желанието на Фортуна да възроди карнавалната култура на улицата в Рио, изместена по време на военната диктатура (1964-1985) от лъскавите шоута на самба школите на Самбодрома, които с високите цени на билетите като цяло си остават празник за малцина привилегировани.
Карнавалът е за хората и се прави от хората. Той е най-демократичното събитие в Рио – града на социалните крайности. А Перфейто, който ме посреща в своя офис в леярната, докато из нейните зали, коридори и стълбища се състои деветото Биенале на Националния студентски съюз, твърдо вярва, че като създава радост за кариоките, допринася не само за идентифицирането им със собствената култура и традиции, но и за превръщането на света в по-добро място.
Като президент на „Фундисао Прогресо” повече от 15 години сте мениджър на културни събития. Това ли е любимата ви роля?
За мен „Прогресо” представлява реалният живот. Не е някоя от театралните ми роли. Тук имаме възможността да създаваме културни продукти, които да влияят благотворно върху живота на хората около нас, на цялото ни общество. Днес „Фундисау” е най-вече училище. Аз самият не съм учен, а практик – уча се от живота, от всички около мен, усвоявам знания и умения и ги прилагам в практика. В курсовете, които предлагаме тук, имате възможност да изучите някакъв занаят, да създадете продукт, да го продадете, т.е. да го покажете на нашата сцена, и да общувате както с колеги, така и с публиката. Бразилия е все още развиваща се страна и връзката между образованието и практикуването на реалната професия е доста затруднена. А в кинокурсовете ни, например, преподавателите са активно практикуващи актьори, режисьори, оператори, осветители. Ако харесат някой от учениците, викат го да работи по техни проекти. Театралните ни курсове създават представления, които после се показват пред публиката.
Понякога ми става мъчно, защото „Фундисао Прогресо” е единствена по рода си институция и аз се чувствам изолиран и самотен в работата си. При нас нямаме възможността да интелектуализираме твърде нещата, да преподаваме много и различни предмети, да изследваме дълбоко процеса на създаване на изкуство. Това дава поводи за критики към нас, че нямаме особена тежест. Но за мен е много важно, че не само оцеляваме, но и го правим с добри резултати.
„Фундисао Прогресо” се управлява от НПО. Изцяло сме на самоиздръжка. Живеем от билетите за различните представления и шоута, които правим, и от продажбата на бира, която, както знаете, върви с всички тях в Бразилия. Не сме зависими от правителството или от спонсори. От всичко, което правя, не печеля за себе си. Но нямам нищо против парите. Напротив, обичам ги. Те са горивото, с което правим нещата така, както искаме. Но са средство. Само когато ги пуснете в употреба, се превръщат в богатство. И то не е в количеството им, а в качеството на това, което сте направили с тях.
Прочетете цялото интервю в Портал Култура ТУК.
