Жената, която облича Дон Дрейпър от „Момчетата от Медисън авеню”

Джейни Брайънт. Снимка: Festival do Rio, Agencia R2Foto

Всички жени, които се докоснат до Дон Дрейпър (игран от актьора Джон Хам) от сериала „Момчетата от Медисън авеню”, искат да го съблекат. На много от тях това се отдава, защото той е типичен мачо консуматор на женска плът. Една жена обаче се грижи в продължение на седем години за имиджа му на елегантен талантлив рекламист и неустоим съблазнител – дизайнерката на костюмите на сериала – Джейни Брайънт.

С нея се запознавам в Рио де Жанейро, където Джейни е поканена на професионалното събитие на Международния филмов фестивал в Рио (24.09.-08.10.2014) – Рио Маркет, за да изнесе Мастърклас по костюмография. Заедно с журналистката от „Ню Йорк Таймс” и моден консултант Моника Коркоран Харел, тя е авторка на книгата „The Fashion File”, с която двете ни поканват в гардеробната на „Момчетата от Медисън авеню”, където дават съвети на жените как най-добре да изразят себе си чрез модния си стил.

По време на дългата сесия от интервюта, които дава след мастъркласа, Джейни Брайънт прилича на героиня от „Момчетата от Медисън авеню” – облечена е в дълга, светло бежова рокля с презрамки, която подчертава предимствата на тялото и преди да се спусне надолу към черните сандали на висок ток, приканва със стегнатото си деколте да се насладим на бюста. Разговорите преди мен се проточват и накрая ми съобщават, че ще мога да интервюирам костюмографката в рамките на пет минути. Но аз се правя, че не виждам знаците, които ми правят да приключвам и открадвам още пет, специално за Синефиш.

В „Момчетата от Медисън авеню” костюмите са герои сами по себе си.

Джейни Брайънт: Така е. И аз винаги съм смятала, че Костюмът е една от звездите в сериала. Според мен, костюмът е отделен герой във всеки филм, но в „Момчетата от Медисън авеню” това се вижда много по-ясно, защото действието се развива в определена епоха, която си има своите специфики по отношение на модата.

Костюмите се създават в зависимост от характера на героя. Възможно ли е обратното – художникът на костюми да повлияе върху развитието на героя с идеите си за неговия стил на обличане?

Джейни Брайънт: Да, костюмите се създават, за да допълват героите. Моето първоначално вдъхновение идва от сценария. Още докато го чета, започвам да си представям как изглеждат героите. Всяка серия е съставена от много сцени, в които се случват различни неща. Те са моята отправна точка. Спрямо тях се опитвам да създам и костюмите, така че те да отразяват случващото се на героите. И разбира се, както героите се променят, така се променят и костюмите им.

Вашата работа в „Момчетата от Медисън Авеню” повлия ли върху развитието на сюжета през различните сезони?

Джейни Брайънт: И това се е случвало. Винаги показвах на създателя на шоуто – Матю Уайнър, снимките от пробите на костюмите, които правим на актьорите и понякога той се вдъхновяваше да напише нова сцена във връзка с някоя дреха и персонаж. Когато моделирах спортното яке с шотландско каре на Дон Дрейпър в пети сезон, Матю ми каза, че то пасва идеално в една от сцените с участието на Дон и Меган и че специално ще напише реплика на Меган, с която да привлече вниманието към якето.

В четвърти сезон пък Джоан (Кристина Хендрикс), която е олицетворение на елегантността, грациозността и женствеността, се появява в червена рокля. В една от сцените Роджър (Джон Слатъри) й казва: „Облечи роклята, в която изглеждаш като подарък.” Тази реплика отново беше вдъхновена от облеклото на героинята – въпросната коледна рокля в червено с панделка на врата и панделка на гърба. Щом Матю видя снимката от пробите, възкликна: „Ами че тя изглежда като подарък! Ще взема да напиша нещо по този повод.” Нищо чудно – Кристина притежава изключителна естествена красота.

Кои бяха най-големите предизвикателства пред вас по време на седемте сезона? Както знаем, със звездите не винаги се работи много лесно.

Джейни Брайънт: По принцип е така, само че с актьорите от „Момчетата от Медисън авеню” винаги съм работила много ефективно и с удоволствие. И съм много щастлива от този факт, защото за повечето сериали не може да се каже същото. Също така съм много благодарна за разбирането им и ценя умението им да носят както костюми, които са им по вкуса, така и костюми, които може и да не им харесват кой знае колко. Те се държаха към мен много великодушно.

Доволна съм и от факта, че винаги общувах директно с Матю Уайнър по всички творчески въпроси. Аз получавах сценария преди актьорите и знаех много преди тях какво ще им се случи по-нататък. Така те ми се доверяваха в подбора ми на дрехи, дори да не разбираха защо точно такива ще носят.

Мисля, че не само за мен работата по сериала беше много специална – това беше  необикновено, направо вълшебно преживяване! Разбира се, че имах и много предизвикателства. Работата на художника на костюми е изключително натоварена и изтощителна. „Късите” ми дни продължаваха 12 часа, но обикновено работех по 14-15 часа. А представете си какво е да поддържаш гардероба на толкова огромен актьорски състав! Имате основните герои, после второстепенните герои, после образите, които се появяват само в определен епизод, а накрая и статистите. И понеже спецификата на шоуто е такава, всеки отделен герой трябва да е облечен много внимателно от главата до петите. И не само да е облечен, но и да отговаря на героя си, на развитието на сюжета и на нуждите на всяка отделна сцена. Освен това ние се съобразяваме и с декорите и като цяло с местата на снимки. А аз съм такава – прехвърлям пред погледа си хиляди вратовръзки, докато избера най-подходящата за всеки мъж в една-единствена сцена. Не знам защо сама се изтезавам по този начин, но така работя!

Прочетете цялата статия в Cinefish.bg ТУК.

Всички погледи гледат към Рио

Кинозала на плажа! Снимка: Festival do Rio, Agencia R2Foto

Това гласи мотото на Международния филмов фестивал в Рио. Най-известният град в Бразилия, мястото, в което миналото лято се вихриха футболни страсти, а след още две години ще бъде превзет от олимпийци, от 24 септември до 8 октомври се интересуваше само от седмото изкуство, въпреки междувременно провелите се избори. Уверих се на живо в това.

Международният филмов фестивал в Рио не е най-старото филмово събитие в страната на футбола и самбата, но за навъртените вече три петилетки се е утвърдил като мястото, от което тръгва по света по-голямата част от богатата местна кино и телевизионна продукция. 16-ото издание на форума се състоя в 15 кина с повече от 30 екрана. Някои от тях бяха в централни локации, други в луксозни мултиплекси в шикозните квартали Леблон и Лагоа, а трети в един от най-големите комплекси, обединяващ няколко фавели – Комплексо до Алемао. Музеи и дори Народният театър приютиха събития от програмата на фестивала. И тъй като всички свързват Рио с плажа, не е изненадващо, че част от прожекциите бяха и там. А според каталога на фестивала над 350 филмови заглавия от 60 страни са били селектирани за участие.

Сред основните стремежи на фестивала в Рио е да привлече вниманието както на местната, така и на чуждата публика към най-новото бразилско кино. Най-важната секция на фестивала носи името Бразилски премиери и включва местни пълнометражни игрални, документални и късометражни заглавия, разпределени в конкурсна и извънконкурсна програма. Тази година зрителите имахме възможност да видим 41 пълнометражни и 28 късометражни заглавия. Организаторите споделиха, че някои от филмите са били завършени буквално дни преди фестивалните им прожекции. Неслучайно световните премиери само в тази секция бяха точно 30.

С население от около 6, 5 млн. жители Рио има огромен зрителен потенциал и почти винаги пълните зали свидетелстват за това. 80% от билетите бяха пуснати в продажба преди началото на фестивала онлайн. В едно от централните кина Естасао Рио фестивални каси обслужваха дванайсет часа на ден всички желаещи да си купят билет. Дори акредитираните журналисти трябваше да вземат своя безплатен билет от там, за да е ясно кога залата се е напълнила. Задължително е да си изтеглите номерче, за да застанете на опашката и е съкрушително като установите от електронното табло, че вашият ред ще дойде след 200 човека. Но такива са мащабите тук.

Докато чакате, можете да изгледате някой филм. Възможно е и да се окажете до някоя звезда, защото фестивалните гости представят филмите си задължително поне на една от прожекциите и разговорят с публиката след това. Братът на Хавиер Бардем – Карлос, например, представи в Рио мексиканския филм със свое участие „Гонзалес” като отбеляза с горчивина, че в родната му Испания кинопродукцията е сведена почти до минимум. За негово щастие обаче той се харесва в Мексико, където снима последните си няколко филма.

Родриго Санторо - горещото бразилско име в Холивуд. Снимка: Festival do Rio, Agencia R2Foto

Прочетете цялата статия в Cinefish.bg ТУК.

Стивън Долдри споделя в Рио де Жанейро: „Обичам екшъна!”

(отляво надясно) Вагнер Моура, Стивън Долдри, Селтон Мело и Ричард Къртис, Agencia FEBRE, Festival do Rio 2014

Световната премиера на новия филм на Стивън Долдри се състоя снощи в Рио де Жанейро по време на 16-ия Международен филмов фестивал в града. Това не е изненадващо, тъй като филмът на британския режисьор е заснет в бразилския град и разказва история, която се развива в него. 

Специално за премиерата в Рио пристигна не само Долдри, но и сценаристът Ричард Къртис („Наистина любов”). Те, заедно с бразилските звезди на „Измет” – изключително популярните от киното и телевизията лица Вагнер Моура (познат в България от двете части на „Елитен отряд”), Селтон Мело, Жузе Думонт и Андре Рамиро, участваха в специална среща с пресата преди премиерата. 

Във филма, който ще видим у нас първо на Киномания 2014, а през декември и по кината, участват също холивудският ветеран Мартин Шийн и младата му колежка Руни Мара („Мъжете, които мразеха жените”). 

„Измет” разказва историята на три момчета от фавела около едно от бунищата в Рио, които откриват сред боклуците портфейл с малко пари, но с много ценна, макар и шифрована информация. Докато се опитват да разгадаят смисъла на находката, те са погнати от корумпирани полицаи.

„Измет” се различава ярко в жанрово отношение от предишните филми на Стивън Долдри, когото познаваме от психологически драми като „Часовете” и „Четецът” и от незабравимата трогателна история „Били Елиът”. Режисьорът, който има номинации за „Оскар” и за трите споменати филма, сподели специално за Cinefish.bg, че да снима екшън трилър е било като да научи нов език. „Направих „Измет”, защото отново исках да снимам филм за младата публика и с млади актьори. Беше ми интересно и да снимам на чужд език. Към историята ме привлече надеждата и оптимизма, които тя все пак носи. Да, жанрът за мен беше съвсем нов, но това не ме уплаши, напротив, подейства ми вдъхновяващо. Как съм се справил в крайна сметка ще каже публиката. Но снимките на екшън сцените бяха страхотна забава! Наистина!”

Прочетете цялата статия в Cinefish.bg ТУК.