У дома през седмицата

Нещата в живота не били нито добри, нито лоши, твърди една древна Източна мъдрост - те са такива, каквито са. Това е доста успокояващо за тези от нас, които реагират първо с емоциите си, а едва после, със закъснение от няколко присвивания на стомаха, с разума си.

Днес природата навън е в унисон с душевното състояние на главния ни герой - моя милост: сивеещо небе над тучно-зелени дървеса, но зад плътните облаци слънцето неумолимо напира да излезе и ще излезе в един момент, защото винаги намира начин за това, защото това си е в природата му, така да се каже. От това аз си вадя извода, че след ръмежа на хладния майски дъждец, отново ще пекне и стопли премръзналите ми ходила.

Тази седмица, в началото, открихме изложбата Сто дни в Китай, със снимки на мама и Ники от тримесечното им скиторене из трудно обятната азиатска страна, включително (провинция?) Тибет. Валеше, беше мразовито като през март, но почитатели не липсваха! Докато размишлявах защо климатичните условия се влошиха точно този ден, така че да принудят организаторите изложбата да бъде свалена в подлеза на НДК при фонтаните - топки, се сетих за друга мъдрост, май че чисто нашенска, че не можело всичко на този свят да ти се даде.

Мисля си обаче, че това е мъдростта на хората, които ги е страх да мечтаят по-мащабно и предпочитат уюта на по-малките, но по-сигурни радости. От друга страна, ако погледна рационално към събитието, вероятно няма пряка връзка между откриването на една изложба на открито и внезапното разваляне на времето. Просто така се е случило, а важното, все пак, е, че изложба има и вие можете да я видите до края на месеца. И също така, както каза едната половинка от фотографите на откриването, "от снимките се надяваме да усетите удоволствието, с което сме ги правили, защото вярваме, че нещата трябва да се правят с удоволствие." Амин. Децата си отбелязваме съвета и го споделяме.

Сега идва моментът и на сгъстяването на облаците. Зизунка, нашата сладка черна котчица, е много болна. Както се оказа, имала тумор. Странно е, когато се оказва, че животинките ни могат да страдат от същите болести, които покосяват хората. Жизнерадостна и красива, с независим и горд характер, Зитичка беше член на нашето семейство в продължение на десетина година и ни донесе толкова много радост! Ако отвориш сърцето си за едно малко четириного пухено същество, домът става много по-уютен. А сега ще трябва да я оставим да си отиде... със зелените си очи и ръждиво-черното си кожухче. Мъката да се разделиш с котаче е огромна и ние сме я преживявали неведнъж, уви, но щастието да го имаш около себе си е в пъти повече и по-значимо.

Така е то в живота. Можете ли сега да кажете тази седмица хубава ли бе, или бе лоша? И може ли да кажем, че в живота чувствата и събитията са рядко само чисто положителни или чисто отрицателни? Толкоз е смесено всичко, че просто сме принудени да настроим сетивата и емоционално-смилателната си система на по-сложни честоти, че да обемем и хладния дъждец и слънцето зад облаците скрито, на един път...

Далечният Близък изток

Понякога е много хубаво да се пътува така, че да ти се прииска да се върнеш у дома без задръжки и съжаления, че пътешествието приключва. И то не е, защото местата, до които си достигнал, са безинтересни, а защото екзотиката (извинете ме за думата-клише) им е толкоз натрапчиво силна, че дори общите черти, които се прокрадват между тяхната култура и твоята култура не са достатъчни, за да ти създадат реалното усещане, че си в своя свят. Близкият изток наистина е сравнително близко в географски смисъл - поне аз мисля така, след като до Дамаск може да се стигне с автобус от София в рамките на 24 - 30 часа, но е съвсем различен, магичен, прашен и богат на зрителни, вкусови и емоционални възприятия свят...

(това не е статия-мъниче, а тийзър:)
снимка: Цитаделата в Халеб, Сирия