Истанбул...

Истанбул, разхвърляният, занемареният, опушен и прашен. Истанбул с малките, криволичещи улички на "Султан Ахмед". Истанбул вечер, когато уталожената гюрултия от деня поляга леко по тротоарите и остава там заедно с боклука по уличките с магазинчетата и дюкяните около Капалъ чарши, докато не я сметат и натоварят боклуджиите и отнесат кой знае къде. Истанбул на веселите компании по гъсто подредените маси в ресторантчетата на Кум капъ или от двете страни на Истиклал caddesi. Истанбул на хилядите рибари по мостовете или по кейовете в онова китно кварталче към Музея на модерното изкуство. Истанбул на стоманеното море и сивия дъжд в началото на септември. Истанбул на августовските жеги, препечените гевреци със сусам, хотелската стая без климатик и жаждата за още една глътка вода. Истанбул с хладината на изрисуваните плочки в Топ Капъ, с обгръгащата влага в цистерната Йеребатан, с полепващия студ през ноември, когато нито климатикът в стаята сгрява, нито още една глътка от йени ракъ стопля. Истанбул с уличните търговци и лъскавите витрини на Пашабахче. Истанбул в ритъма на Баба Зула и Мерджан Деде. Истанбул на чаша чай, докато чаткат пуловете на таблата. Истанбул на една порция ципура и една - лаврак. Истанбул на мъничките черни маслини, многото порязаници бял хляб, агнешката яхния, потънала в мазнина. Истанбул на невероятната Света София, тихо обгръщаща с надежда. Истанбул на застиналия Долма бахче, където прахът от килимите запълва дробовете и прави дишането трудно, а над главите висят с тежка сила, като на магия, полилели от бохемско стъкло. Истанбул на площад Таксим, откъдето уличките се спускат по склона като ручейчета от върха на планина. Истанбул на героите и историите на Орхан Памук. Истанбул и на моята история. Истанбул на чехлите ми, които катерят сокаците към Таксим, докато от сгъвките зад колената ми се стичат вадички пот. Истанбул на един фенер, чието яркочервено стъкло светна предупредително отдавна, но никой не го видя. Истанбул на ферибота до азиатската част и обратно. Истанбул на две снимки. Истанбул преди... Прекрасно сладък, като турско кафе, макар и с лепкава, дълбока, мрачна утайка на дъното на чашата. Истанбул утре? Сигурно още по-прекрасен, не знам, трябва да погадая като се уталожи утайката. И после да я изхвърля.