"Ваал" и обратно броене

Спомням си първия спектакъл на Александър Морфов, който гледах - "Хамлет". Беше много отдавна, аз бях още тинейджърка, впечатлителна до немай къде, мястото на събитието беше Аполония. Всъщност като казвам, че си спомням, няма да бъда много честна - спомням си единствено самия Хамлет, наметнал шинел и поркайки водка, как слуша "Stairway to heaven", след което въздъхна: "Това е въпросът!" О, спомням си и един много готин е нестандартен ракурс - четирима седяха на маса, но ние ги виждахме сякаш отгоре...

Най-важното е, че оттогава започна трайното ми и неизлечимо увлечение по спектаклите на Морфов, защото комай само той (и Мариус със "Самият човек", "Зимна приказка" и "Сънят") ме е вкарвал така дълбоко емоционално в това, което става на сцената, че аз съм чувствала и съпреживявала точно така, както съм искала да чувствам и съпреживявам театъра.

Текст, обърнат с хастара навън, изтръскан и нагло, ама как хубаво при това, пренаписан, сценография, която оползотворява всяко кътче от сцената, както си иска, музика!!!! , подбрана от режисьора или сякаш от мен, страхотни актьори, ех, Хамлет, бях си загубила акъла по теб, докато не те видях да си купуваш киви на пазара на Созопол дни след представлението..., и над всички тях г-н Морфов.

Той обикновено също си прави каквото си поиска и в повечето случаи на мен резултатът мноооого ми харесва.

"Вълшебна нощ", странно как ми хареса, без да съм в съзнателна възраст, че да възприемам като възрастен диалога на абсурда. Ама, може пък да ми е в кръвта абсурдът или да е от географската ни ширина.

"Дон Кихот" - за пръв път преобърна образите и направи Рицаря на печалния образ нисък дебелчо, а глуповатия Санчо - строен и готин. И не само това... Всички тези гегове, които са запазената му марка, дали на мен ми се струва или там бяха най-свежи и неуморими.

После по-романтичната и заедно с това адски смешна "Бурята". "Сън в лятна нощ" съм го забравила. Ужас! Срам и позор! Тези четири представления обаче съм ги гледала минимум по два пъти.

После мрачният "Декамерон или кръв и страст по Бокачо". Тогава ли нагазихме в крайностите? Крайностите са много истински, а на сцената наистина спомагат за това "да се внуши авторовата идея по-ярко". Мен обаче ме плашат. Привличат ме и ме плашат. Имам нужда да са ми стилизирани, нали съм момиче. И освен това обичам и нюансите, светлосенките, приглушеното, недоизказаното... Но пък тези неща не са май много присъщи на нас, българите.

Имам известни забележки към "На дъното", но пък не мога да не споделя, че именно благодарение на това, че бях гледала пиесата вместо да чета Горки, си взех изпита по Руска литература на 20 век.

С най-много страх отидох да гледам "Хъшове". Защото не обичам Вазов, освен Епопеята. И се размазах от кеф. Освен това пак емоционално се вързах и изпитах съвсем искрени и чисти чувства на родолюбие и надежда. Много ми е скъпо това преживяване покрай спектакъла и благодаря на г-н Морфов за него.

"Дон Жуан" обаче ми се стори представление на Александър Морфов правено от Александър Морфов в стил "Александър Морфов". Въпреки геговете, въпреки Деян Донков, Захари Бахаров и нежно-комичната Рени Врангова.

И ето, че дойде време за "Ваал". Който отново съдържа онези елементи, които правят от един спектакъл спектакъл на Александър Морфов. Много любопитно - ето една възможност да видя какво прави той в Русия, където, слава Богу, проявяват вкус и го харесват, където, слава Богу, оценяват таланта му с по-ясно изразена финансова почит от тук и където, за мое егоистично съжаление, той все по-често изчезва.

Сцената Морфов пак беше усвоил на няколко нива. Мисля си, че много често самият Ваал (талантлив певец - поет с адско характерче) оставаше сам от едната й страна, на мен така още по-ясно ми изпъкваше разликата между неговия гений (с + и -) и останалите. Музиката беше страхотна и нямам предвид старите рок хитове. Дали не мога да се сдобия отнякъде със саундтрак? И пак, ту груби, насилствени моменти, запои, които на мен ми е писнало да гледам, с тук-там проблясъци на човещина, поезия, лирични и съвсем делнични, но много смешни гегове. Актьорите бяха екстра! Но като видях в програмата - повечето бяха з.а.

Но, защо, г-н Морфов, ме лишихте от превод??? Аз съм последното поколение, старателно изучавало руски в училище и въпреки това поне 30% от авторовия или вашия текст, ми увиснаха във въздуха. А аз много мразя да не разбирам за какво става дума. Дори да не успея да осмисля, поне да го чуя на разбираем за мен език... Значителна част от преживяването ми се губи точно заради липсата на превод. Чувствах - да, а и езикът на музиката нали е универсален, ама... И освен това и филмите ги гледаме със субтитри, разсейваме се от тях, но благодарение и на тях преживяването ни става по-пълно.

Ще намеря пиесата, вероятно, ще я прочета. Обаче той сигурно я е променил, че как иначе. И на мен пак ще ми липсва значителна част от преживяването.

Дали няма начин да получа от някого режисьорския сценарий?

В началото на пътя

Здравейте драги случайно и неслучайно попаднали на това място хора,

Очевидно в момента съм изпълнена с трепет и се притеснявам много, тъй като това е първата ми публикация в първия ми блог। Затова смятам да я прескоча и направо да отида на втората си публикация। Там, предполагам, нещата ще са много по-спокойни, защото сценичната треска от Първия път ще ми е минала...