Когато пристигнах в Рио де Жанейро, установих, че вместо да точат лафове на шварц кафе, местните разтягат усмивки около маси, отрупани с ниски стограмови стъклени чаши с кехлибарена течност, а в центъра им, като в олтар, се извисява 600-милилитрова бутилка бира, най-вече местно производство, грижливо поставена в пластмасов маншон, за да не се стопли. Празните бутилки, свидетели на безброй разговори между приятели или напълно непознати, се нареждат една след друга под масите.
Убедих се и в друго: ако има нещо, което кариоките мразят, това е тишината. Готови са да общуват помежду си по всяко време, на всяко място и на всякакви теми, толкова неуморно и разпалено, че горивото, което служи едновременно да разхлади шупналото от жегите тяло и да придаде красноречие на фразите им, е неизменен реквизит. И ако англичаните имат своя чай следобед, бразилците, изглежда, свещенодействат около бирата.
Когато разбрах, че в Рио се задава третото издание на Световното изложение на бирата (Mondial de labière), заченато в Монреал през 1994 г. и целящо да покаже най-доброто от премиум сегмента на бирите, създавани в неиндустриални количества, а със занаятчийска страст и умения, се сдобих с пропуск. Изложението се провежда между 19 и 22 ноември в два от големите бивши складове на пристанището.
В своите четири дни то привлече над 35 хиляди жадни бирени почитатели, въпреки че билетът за вход е 25 лв., а цените на пивото вътре варират от 2 до 15 лв. за 200 мл. И като стана дума за бира, нека уточним, че кариоките без една могат, но само за една дори не си правят труда да се отбият в бара. Но при тези цени само избраници от средна и нагоре класа могат да й се насладят.
Пред двата склада, където се провежда Световното изложение на бирата, се е извила опашка от по двама-трима, дълга повече от 200 м. Всички търпеливо чакаха да влязат, за да се наредят на друга опашка, откъдето да се снабдят с талони, които после да разменят срещу течност.
Можете да прочетете цялата статия в Капитал Light ТУК.
