Пламен Христов е на 35г., живее в САЩ от 1990г. Преди това е преминал през кръжок по рисуване в Двореца на пионерите, завършил металургия в ХТИ. В страната на неограничените възможности учи рисуване в “Пасадина Сити колидж” и анимация в частната школа на Марк Уестърмор. С анимация се занимава от седем години, а от 1996г. е работи в “Walt Disney”. Първият пълнометражен анимационен филм, в който работи е “Голямата ваканция”.
В какви телевизионни проекти сте работили?
Работих в шоуто “Happily Ever After” на HBO за “Criteria” (?) След това в анимационния сериал Happyless (?) на “Disney” и “Recess”. Работата по телевизионните серии на “Recess” беше повече от четири години. Направихме над 130 епизода, които са много популярни в САЩ. Аз се занимавах с дизайна на продукцията. В момента работя на друго шоу на “Disney” “Loyd in Space”. Автор съм на дизайна на един от героите в “Голямата ваканция” - Гас. Бях дизайнер и декорите. Работата ми се състоеше в това да правя скици, докато чета сценария. След като скиците се одобрят от продуцентите, те се сканират и оцветяват компютърно. Ние създаваме основния поглед към обстановката около героите, после всичко се изпраща в Корея, където ги дооофрмят.
Как се прие филмът в САЩ?
Филмът беше много успешен, тъй като е с нисък бюджет - 10 млн. За да бъде филм като него печеливш, той трябва да направи три пъти бюджета си. Сега вече е прехвърлил 40 млн. в бокс офиса. Дори ще има повторна премиера в определени кина. От студиото искат да правят и продължение.
Какво е личното ви мнение за филма?
Бях доволен, но имаше неща, които не са направени както трябва - качество на някои от рисунките. В Корея няма много добри аниматори. Малко са сковани движенията на самите герои. Това са техническите детайли, които са видими само за хората, работили по филма. Харесва ми историята. Тя е на много добро ниво.
Имате ли други проекти за пълнометражни анимационни филми?
Предвижда се пълнометражна версия на новия сериал, по който работя “Loy in Space”. В “Disney” се опариха от правенето на много високобюджетни анимационни филми. Сега са се концентрирали в бързото създаване на нискобюджетни филми, за да се направи и по-бърза печалба. “Loyd in Space” е сравнително популярен и са изчислили, че ще бъде печелив филм. Не съм сигурен за заглавието, нито за какво ще се разказва в него, но действието се развива в космоса, 1500-2000 години в бъдещето. Героите живеят на вече остаряла космическа станция. Всъщност, също като в “Голямата ваканция” имаме група деца, различни по-характер и именно това ги обединява. Когато гледате филм като този, си давате сметка, че и вие сте имали приятели като тях. Когато четох сценария на “Голямата ваканция” имах чувството, че познавам някои от героите от училище. Работата е много напрегната и е трудно винаги да се намират оригинали идеи за героите, затова много често колегите ми прибягват до описване на някой от нас. Например в “Голямата ваканция” дебелото момченце Майки прилича на един колега, а на Гречън прототип е жената на продуцента ни Пол Джърмейн. Има и деликатна сфера по отношение на героите. В САЩ все още има сериозен проблем с расизма, филмът се опитва да бъде чувствителен към различните раси. Понякога е досадно, но винаги когато се измислят героите, трябва да има представител на всяка раса, да не би да се обиди някой. Сега е много смешно, когато правим “Loyd In Space”, където всички са извънземни. Сега могат да подчертаят героите само чрез гласове на хора от различни раси. От студиото искаха голямо расово разнообразие, но във филма има герои с по едно око. Каква раса са те? Това са изисквания на бюрократи, които също по свой начин си гледат работата.
Кои са вашите учители в анимацията?
Уолт Пергойл ?, автор на цветовете в анимационния “101 далматинци” в началото на шейсетте. Аз имах привилегията да се запозная с него. Той беше много добре настроен към българи, защото в миналото е работил с един българин -Гришата. Известно време работехме в една компания и той ми е повлиял много. Бях много горд, че той оцвети някои от декорите ми.
С кого бихте искали да работите?
О, със Стивън Спилбърг! Честно казано, не бих искал да променям това, което сега имам, защото хората, с които работя са много талантливи и мили, ние сме като едно малко семейство. С повечето сме приятели. Това е много по-ценно.
Как попаднахте в Дисни?
През 1996г. имах дързостта да подам портфолиото си при тях и те ми се обадиха. При тях няма предразсъсъци. Те не се интересуват каква народност си, а дали си талатнтлив. Не съм имал причина да съжалявам, че работя за тях.
Имате ли поглед върху анимацията в България?
Мисля, че има невероятно много талантливи хора тук. Понякога съм се питал защо трябва в Корея, а не в България да се сглобяват филмите на “Disney”. Но май няма желание за съдаване на частна компания тук. Държавата трябва да бъде по-снизходителна към новите компании, за да ги насърчава. Съществуващата анимация ми се струва прекалено консервативна и структурирана, без желание за промени.
Имате ли желание за работа тук?
Знам, че финансовите възможности са много ограничени. Ако не бях ходил в САЩ, сигурно щях да съм много щастлив да работя тук. С Росен Върбанов, който също е аниматор и работи в “Disney” имаме желание след време да направим малка компания тук, с която да започнем с анимационни реклами.
сп. "Екран" 2002
Няма коментари:
Публикуване на коментар