Включеният в списъка за световно наследство на ЮНЕСКО и наскоро обявен за едно от новите 7 чудеса на света, Тадж Махал е разположен на брега на река Ямуна, така че императорът да може да му се любува от своя дом, Червената крепост в град Агра.
Мавзолеят е строен в продължение на 22 години между 1631 и 1652 г. от повече от 22 000 строители. Белият мрамор, от който е направен, бил пренасян постепенно от 1000 слона, всеки от които можел да влачи 2, 25-тонен блок. 28 различни скъпоценни и полускъпоценни камъни като яспис, лапис лазули, карнеол, малахит и др. красят фасадата и вътрешността на мавзолея. По мавзолея са изписани с яспис части от 15 сури от Корана.
Всичко това струвало 30 милиона рупии на хазната, а се твърди, че от глад умрели 20 000 от строителите и семействата им, които трябвало да се изхранват само с по 50 рупии годишно. Не е установено със сигурност дали турчинът Мохамед Иса Ефенди или главният архитект на империята Ахмад Лахори са автори на проекта. Носи се легенда, че на строителя на купола били отрязани ръцете, за да не може да повтори произведението си. Преди това обаче той успял да остави като следа от себе си на глед незабележим дефект, който и до ден днешен не може да бъде отстранен - когато вали, от купола се процеждат капки дъжд.
На запад до Тадж Махал има джамия, а от другата му страна е издигната за симетрия същата като архитектура постройка. От входа от червен пясъчник към комплекса попадате в градината, която за мюсюлманите в подобен тип комплекси символизира Райската градина. Две пътеки водят към самия мавзолей, а между тях се точи поредица от фонтани. По средата на разстоянието от входа до мавзолея е и площадката, на която всеки турист може да бъде сниман, понякога и против волята му от напористите индийски фотографи, как "държи" между палеца и показалеца на ръката си купола на Тадж Махал.
Заради изразходването на многото средства Шах Джахан бил на път да разори империята. Синът му Аурангзеб, обаче, взел нещата в свои ръце и затворил баща си в тъмница в Червената крепост преди той да се отдаде на второто планирано безумие - издигането на мавзолей за себе си от черен мрамор срещу Тадж Махал. До края на дните си той наблюдавал от прозореца на затвора си спомена за голямата си любов, размиващ се в маранята на река Ямуна. Сега туристите могат да видят само ценотафите на Мумтаз и Шах Джанах в самия мавзолей. Истинските саркофази на двамата са скрити от хорските очи в помещение под тях.
Шах Джахан започва да строи Тадж Махал, за да удоволетвори предсмъртното желание на любимата си Мумтаз, която издъхнала при раждането на 14-то им дете на 39-годишна възраст. С грандиозния проект императорът се надявал да утеши собствената си скръб, но и да покаже на света величието на империята си. Не бива да забравяме или омаловажаваме романтичния елемент от историята - но въпреки това ми е трудно да се съглася, че Шах Джахан е бил романтичен докато Мумтаз Махал (в превод - бижуто на двореца) е била жива. Той е искал тя постоянно да бъде край него и затова държал да го придружава на всичките му военни походи. Те съвсем не са били малко, а простата сметка показва, че през повечето време тя е била бременна.
Три пъти съм имала щастието да застана пред Тадж Махал. Първият път, когато още доста несмело и със стиснат нос опознавах Индия. Тогава бях подвластна на собствената си представа за монумента. Бях щастлива от факта, че съм там и се радвах, че съм се докоснала и буквално до най-красивото, ослепително и чисто нещо в Индия. Струваше ми се, че това е най-изразително изреченото "Обичам те" на света. Помня, че една мила индийка на средна възраст искаше да се снима с моята сламена шапка за спомен, както че и аз бях най-вече съсредоточена в това да позирам пред, зад и до мавзолея. Помня също така, че бях разочарована от празнотата му.
Вторият път, вече по-спокойна, имах време да се разходя и из градините, които и до днес се поддържат, да се вслушам в плискането на водата от фонтаните сред глъчката на многобройните посетители и да отбележа, че няма изстъргани камъни от облицовката на монумента. Както във всички други храмове и гробници в Индия, независимо от религията, преди да влезете вътре, трябва да се събуете. Така всички сетива се впрягат в усещането и съпреживяването. Топлината на мрамора под краката ви или хладината му по стените, грапавината от инкрустираните в изящни флорални мотиви камъни. Миризмата на множеството човешки тела в сумрака на вътрешността съвсем не е романтична, но пък те връща в действителността. Традиционно шумните местни семейства и тук са почти толкова, колкото чуждите туристи, понеже индийците тачат паметниците и историята си и винаги намират време да ги обикалят.
Третият път се чувствах достатъчно уверена да бъда гид на моята спътница. Както и смело да отблъсквам ордите от "заети в туристическата индустрия" млади и стари индийци, които се надпреварваха да ни предлагат услугите си да ни разведат из комплекса и да ни разкажат всичко за него, "напълно безплатно, само за да си упражнят английския".
В известен смисъл всяко място губи част от очарованието и магията си когато застанеш срещу него, защото става част от действителността - нещо твърде реално, за да продължава да бъде и толкова специално. Често обаче то си връща очарованието в разказа за него и колкото повече очи са вперени във вас и уши ви слушат, толкова по-красиво и специално става то. Споменът на свой ред се променя в разказите за преживяното, след всеки следващ разказ той придобива все по-твърда обвивка и все по-статична форма. Налице са основните краски и черти, детайлите са стилизирани и сред време забравяме усещането от непосредственото преживяваване. И да се мъчим да си спомним други подробности, картината много често остава статична - като стоп кадър в киното. Обикаляме около нея, но не можем да проникнем в нея. И тогава идва време за нова среща със спомена.
Така че, как да стигнем до Тадж Махал?
Първо, от София поносимите полети са с турските или руските авиолини, които пътуват до Делхи с прекачвания съответно през Истанбул и Москва. Разстоянието между Делхи и Агра е малко над 200 км, като най-живописният начин да го изминете е с влак, защото там ще пътувате заобиколени в непосредствена близост от индийци, което често е доста по-забавно, отколкото досадно. Можете да потърсите подходящ за вас влак на старницата на индийските железници или на място в самия Делхи. Също така можете да пътувате с такси, което да наемете за цял ден. Така ще можете да го помолите да спира тук-там и да осъществите мечтата си да пояздите камила или слон в някой от туристическите комплекси покрай магистралата, както направихме ние с моята спътница. Има още един вариант и той е да се включите в организирана еднодневна екскуризя до Тадж Махал и Червената Крепост в Агра, каквато се предлага тук.
Комплексът е отворен всеки ден без петък от 6 до 19.30 ч, входът за чуденци е 970 рупии, около 20 долара. Забележете, че за индийци е само 20 рупии, или половин долар. Високият сезон в Индия е от октомври до март, тогава температурите са най-поносими за европееца.
Actualno.com, 3 номеври 2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар