Далечният Близък изток

Понякога е много хубаво да се пътува така, че да ти се прииска да се върнеш у дома без задръжки и съжаления, че пътешествието приключва. И то не е, защото местата, до които си достигнал, са безинтересни, а защото екзотиката (извинете ме за думата-клише) им е толкоз натрапчиво силна, че дори общите черти, които се прокрадват между тяхната култура и твоята култура не са достатъчни, за да ти създадат реалното усещане, че си в своя свят. Близкият изток наистина е сравнително близко в географски смисъл - поне аз мисля така, след като до Дамаск може да се стигне с автобус от София в рамките на 24 - 30 часа, но е съвсем различен, магичен, прашен и богат на зрителни, вкусови и емоционални възприятия свят...

(това не е статия-мъниче, а тийзър:)
снимка: Цитаделата в Халеб, Сирия