Read the interview with Gabrielle Brunnenmeyer in English on the page of Sofia International Film Festival HERE.
Габриеле Бруненмайер е журналист и кинокритик. Oглавявала e програмата МЕДИА Антена Берлин-Бранденбург. Била е артистичен съветник за обучителната инициатива на МЕДИА Moonstone International за Източна и Централна Европа и е организирала уъркшопове за режисьори и сценаристи в Германия. Основната ù работа през последните 10 години е развитието на Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус, където е артистичен директор до края на 2009 г. Тя все още работи като съветник по проектите за фонда Kuratorium Junger Deutscher Film, който подпомага дебютни и втори игрални филми на млади немски режисьори. Габриеле Бруненмайер беше част от международното жури в рамките на 15-ия София Филм Фест.
Поставихте ли си някакви общи критерии с останалите членове на журито, според които да оценявате филмите?
Много добре се сработихме като жури. Журито се състоеше от млади режисьори, някои от тях само с по един игрален филм, и от Фридрик и мен, които сме по-възрастни и имаме различен професионален опит, например моята работа в Пазара на копродукции Изток-Запад в рамките на филмовия фестивал в Котбус. Още в началото решихме да се оставим на усещанията, които поражда всеки филм в нас, да бъдем отворени да открием нещо ново. Не сме търсили някакъв определен елемент във филмите, но това, което ни обединяваше всичките, е любовта ни към киното. Имахме само едно обсъждане, на което говорихме за всички филми. Разбира се, и преди това сме си споделяли разни неща помежду си, но бяхме решили – и това е нещо, в което аз лично вярвам, че трябва да се изчака, докато се изгледа всичко. Някои от нас си водеха записки след прожекциите. И в края се получи много добра дискусия, всички участваха изцяло в нея.
Имате ли различен подход в оценяването на някой, който е в началото на своята кариера и в оценяването на вече утвърдени имена? Прощавате ли някои несъвършенства на дебютантите?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но, да, разбира се, прощаваме някои от несъвършенствата, защото това са режисьори само с по един или два филма зад гърба си. От друга страна обаче те вече са преминали през предварителна селекция, поканени са на международен конкурс и не е честно да гледаме към тях през очилата на „това е млад режисьор-дебютант”. Можеш да простиш всичко на един филм, ако той те докосне. Дори някои от актьорите да не са убедителни, или камерата в някои сцени да не е съвсем на фокус, това не е причина да не харесаш филма. По-важно е как го възприемаш цялостно, как режисьорът е решил да разкаже своята история и дали това ти харесва. За мен е много по-интересно да гледам филми на дебютанти, защото така имаш възможността да откриеш нов талант.
Бихте ли направили сравнение между темите, които засягат режисьорите на двата български филма в конкурса – "Подслон" и "TILT" – и темите, от които се интересуват младите немски режисьори?
Познавам "TILT" от Пазара на копродукции Изток-Запад в Котбус, където работех. Той беше представен там още като проект и аз участвах в намирането на немски партньор. "TILT" ми хареса, защото го намирам за много смел първи филм – той обединява любовна история с история за съзряването в исторически контекст, пътуване извън страната – толкова много теми в един филм. Според мен, за режисьор дебютант Виктор се е справил много добре. Във филма може и да има някои сцени, които не са перфектни, но те са чаровни, а не дразнещи.
За "Подслон" бях чела, преди да го гледам, а и познавам много добре румънския му съсценарист. Той е също много убедителен дебют. В него ми хареса това, че той поставя своята обикновена история, поднесена с доза хумор, сред мизансцен на арт филм. Нивото на дебютантите-режисьори, ако съдя по тези два филма, не отстъпва много по качества от нивото на дебютантите в Германия. В момента у нас има интерес да се разказват семейни драми с криминален елемент в тях. За мен беше интересен фактът, че и много от филмите в конкурса също съдържаха някакъв криминален елемент.
Ще хареса ли немската или въобще международната публика тези два български филма?
В момента е много трудно да се каже какво харесва немският зрител. Проблемът е, че имаме твърде много арт филми, както и голямо количество премиерни филми всяка седмица. Кината са наводнени с филми, които един ден са в програмата, а на следващия са свалени, заради по-слаб зрителски интерес. Поради тази причина е много трудно за един филм въобще да стигне до кинопоказ. Например, с нито един от тези два филма не бихме могли да постъпим така, че да програмираме прожекции за няколко дни и да проследим какъв ще бъде зрителският интерес. Но и двата филма биха били интересни за зрителите с темите и историята си.
Прочетете цялото интервю на сайта на Международния филмов фестивал София Филм Фест ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар