Рио де Жанейро може и да е познат със своите плажове, пълни с ефектни дупета, със статуята на Христос на хълма Корковадо, с нощния живот в квартала "Лапа", в който всеки петък е като най-разюзданата Нова година, със самба школите си и "Маракана", но, изненадващо или не, градът е дом на любопитни музеи и културни центрове, някои от които са с безплатен вход, а другите един ден седмично отварят демократично вратите си за всички.
И изглежда, че както кариоките, така и бразилските туристи обичат да ги посещават.
Музеите и галериите в Рио не са потънали в прах тихи помещения, в които се ходи сковано и на пръсти. Обикновено са изпълнени с глъч, защото непосредствеността на местните може на моменти да е дразнеща и да бие на липса на (европейско) възпитание, но пък в други е освежаваща и служи като репер спрямо класическото отношение към произведенията на изкуството.
Чрез нея животът нахлува в галериите, където обитава вечността под формата на изкуство, и общуването става двупосочно – както посетителите попиват от експонатите, така и експонатите се оживяват насред цветните дрехи и джапанките, коментарите на висок глас и цвърчащите дечица, търчащи безнадзорно напред-назад.
Любопитството или специалният интерес на кариоките да се докоснат и до чуждестранни творци, и до местни любимци са впечатляващи. Понеже са твърде далеч от галериите на Стария континент, винаги когато нещо оттам пристигне тук, те се втурват да го видят. Посетителите са разнородни – сред тях има както образовани, ерудирани, знаещи какво им се показва, така и такива, за които културата е лукс, защото животът им се състои в буквално физическо оцеляване във фавела. Разбира се, има и хора, които преминават през експонатите в търсене на най-добрия ракурс за селфи, но те са категория без националност, нали?
В Рио е съвсем нормално в последните два дни на някоя изложба галерията да работи нонстоп, а закъснелите посетители да се тълпят пред нея и през нощта и да чакат реда си с бира в ръка. Една от големите галерии с вход свободен в града – Културният център на Банко до Бразил, например организира специален безплатен концерт в деня на рождения си ден и отвори врати за посетители цяла нощ за богатата изложба на Салвадор Дали. Всеки ден в определен музей пък има безплатен концерт на класическа или джаз музика по обед или в края на деня.
В момента една от централните градски части – зона портуария, или пристанищната част, преживява големи трансформации, чийто финал би трябвало да дойде преди откриването на лятната олимпиада на 5 август тази година. В центъра на тази част е огромният площад "Мауа", където през декември миналата година като луксозен коледен подарък за града беше открит Музеят на утрешния ден (Museu do Amanhã). За отварянето му долетя самият президент на страната Дилма Русеф, което само по себе си говори за държавното отношение към най-новата културна институция в Рио.
Цялата статия можете да прочетете в Капитал Light ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар