Прочетено на гърба на картичка, която никога не е била изпратена

Жадната пръст, попиваща водата от чайника, не помни бинтованите китки на момичето, което отнесоха линейките онази вечер. 
                                       Слънцето е толкова настойчиво, че ослепява отправените към него погледи, премръзнали от студа на самотата. 

Само със затворени очи можем да видим най-ясно истината. 

      И истината за истината, която гласи, че истината винаги се изплъзва. 
                  Докато колибрито мушка с човчица цветчетата на аленото цвете, котаракът може да е спокоен, че съществува, защото гръбчето му настръхва в мека дъга и го изстрелва напред. 
                                                                                           Когато колибрито отлети към съседния двор, котаракът се размива в прозрачността на зимния въздух. 
                                Без плячка няма ловец. 

Има само очакване за нещо, което страда от невъзможност да се случи. 

И, разбира се, не то страда. Страда разбирането за него.