Когато кажем "харем" (от арабски - забранен) най-често си представяме пищна дворцова обстановка и красиви, чувствени жени, чието единствено задължение е да забавляват застаряващ султан-мераклия. Но дали много знаят, че пред XV и XVI век в Османската империя харемът е играл важна роля в управлението на страната? Известен като Управлението на жените или Кадънлар Султанатъ, през този период участитето на майката на султана и неговите фаворитки в ръководенето на империята значително отслабило властта на суверена.
Да се върнем обаче към по-романтичните си представи.
Докато се разхождах из харема в Топ Капъ, а по-късно и в този в Долмабахче, си мислех как това е било място, преливащо от разкош, в което излегнали се на отоманки пищни кадъни са похапвали баклави и къде през смях, къде с ръка, закриваща устните си са плетяли интриги. Ароматът на турско кафе се е примесвал с тежките им парфюми. Дългите им коси стигали до кръста, а под пленително разкрития пъп се спускали шумолящи атлазени шалвари.
В харема в Долмабахче мирно или не дотам мирно съжителствали майката на султана, неговите жени - фаворитки, които му раждали наследници и останалите наложници, които служили само, за да му доставят удоволствие. Мъжките наследници били премествани от харема в доста невръстна възраст. Както е известно, борбата за власт между бащи и синове или братя е била нещо обикновено за фамилиите с благородна кръв из целия християнски и мюсюлмански свят, затова колкото по-рано синът бил отдалечаван от влиянието на майка си, толкова по-добре.
В традиционно патриархалното османско общество основната и официална функция на жената била да се възпроизвежда или да служи за удоволствие. В харема на султана имало както робини, така и "свободни" жени. Той се притеснявал, че законните му жени можели да влияят върху решенията му като подмолно прокарват неща, полезни за свои родственици и затова предпочитал компанията на наложниците, които нямали никакви права. Постепенно те станали за предпочитане и за раждане на деца, тъй като не затормозявали султана с бремето на брака.
От цялата империя красиви и млади момичета, най-често християнки, били пращани на султана като подарък. Затова в харема имало жени от Кавказ, Грузия и Абхазия, които получавали мюсюлманско име и приемали новата религия. Някои от тях били откраднати от домовете им, а други били насърчавани от семействата си да станат одалиски (или слугини в двореца), където щяли да бъдат заобиколени от лукс и разкош. Само тези, които се отличавали с извънмерна красота и талант били обучавани да танцуват, да рецитират поезия, да свирят на музикален инструмент и да бъдат умели любовници.
Само най-надарените одалиски били представяни на султана и ставали негови лични прислужнички. Повечето обаче оставали в услуга на останалите жени, като някои от тях отговаряли за дрехите, други за бижутата, трети обслужвали банята, четвърти се грижели да опитват храната преди фаворитките и майката на султана, пети били натоварени със задължението да варят кафето и т.н.
Най-влиятелните жени в харема били майката на султана или валиде султан и неговите фаворитки или кадъните. Майката на султана отговаряла за поддържането на мира в харема. От нея се очаквало и да възпита сина си да се предпазва и да разплита интригите в дворцовия живот, както и да управлява мъдро и правилно. Често нейният съвет се искал когато мюфтията, султанът и везирите (неговите министри) били на различни мнения по някой важен въпрос.
Кадъните били със статут на официални съпруги и можело да бъдат само четири. Те имали собствени апартаменти в харема, купища слугини и евнуси.
Наложничките от своя страна, или жените за удоволствия, са одалиските, които все пак биват представени на султана. Често обаче след една нощ с него повече не го виждали никога освен ако не забременеели с момче. Тогава се превръщали във фаворитки на султана.
Евнусите също били важна част от харема. Кастрираните мъже не представлявали заплаха за султана, защото не можело да бъдат изкушени от някоя хитра жена. Тъй като според мюсюлманската традиция не било възможно някой мъж да погледне харема на друг мъж, евнусите, считани за половин мъже, били изпращани да следат и пазят жените.
В харемите имало бели евнуси от християнските части на Кавказ, Грузия и Армения, както и пленници от войните на империята с Унгария, Словения и Германия. Чернокожите евнуси били пленници от Египет, Абисиния и Судан.
В Долмабахче освен стаи за майката на султана, жените му, принцовете и принцесите, има апартамент и на самия суверен. В осем от десетте апартамента в двореца живеели официалните и неофициалните жени на султана. Има, разбира се, и апартамент за гости. Двата най-красиви апартамента, разположени от страната към Босфора били запазени за султана и неговата майка. Между тях са апартаментите на жените и това стратегическо разположение способствало майката да упражнява важна роля в йерархията.
actualno.com, 16.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар