В навечерието на Коледа все повече хора изнервени маршируват от магазин на магазин, от мол в мол и от базар на базар в търсене на най-големите, лъскави и понякога съвсем ненужни подаръци за своите близки и роднини. Ръцете им натежават от тежките торби с покупки, а очите им трескаво шарят по щандовете и искат и още и още... Неведнъж и аз съм се поддавала на тази треска. Каквото и да съм купувала все ми се е струвало недостатъчно, скърцала съм със зъби при запознаването с цените по етикетите, но храбро съм се разделяла с парите си в отчаяната си надежда да не пренебрегна някой или да му подаря обидно малък или само един подарък. Тази година обаче твърдо реших да си спестя предколедния маратон и да подаря на обичните си хора вместо купища предмети своята обич и уважение.
Веднага обаче пред мен възникна въпросът – как да го направя, така че да го оценят без да ме заподозрат в обикновено скъперничество? И ако аз толкова съм свикнала с олелията и многотията в подаръците по Коледа, сигурно толкова са свикнали и те и съвсем разбираемо ще си очакват поредните козметики, пуловери, пластмасови колички и коледни покривки.
Спомних си обаче как едно време когато бях малка баба и дядо ми подаряваха за Нова година, когато идваше и Дядо Мраз, една торбичка с портокали, банани, шоколад „Кума Лиса”, банкнота за джобни пари и всичко това декорирано с елхово клонче. Разбира се, тогава портокалите и бананите бяха скъпо екзотично лакомство, но не за това го разказвам. Неизменно получавах това пликче всяка година и то символизираше за мен едно ненатруфено внимание и обич, което моите мили баби и дядовци можеха да си позволят.
Бих искала и аз така да успея да подаря внимание и обич с тазгодишните ми подаръци за Коледа. Затова се спрях на два основни елемента – нещо купено и нещо направено от мен.
Обиколих няколко магазинчета за подаръци и галерии, които в момента са пълни с коледни джунджурии. Смело ги подминах и се спрях на различни ангелски разновидности. Оказа се, че има ангели от филц, изработени от самотни майки, ангели от хартия, керамични фигури, както и такива от плат. Избрах няколко и ги купих - бих искала всеки от моите близки да бъде закрилян от божествената милост, ако на нея е малко съмнително да се разчита, защото не всеки е вярващ, поне да чувстват моята подкрепа и загриженост.
За да изразя по-добре пожеланията си, купих и картички. Ако бях по-сръчна и умеех да рисувам, сама щях да ги подготвя. Но, уви, справям се по-добре в редица други сфери, така че се доверих на професионалисти. Малки цветни картички с ръчно изрисувани ангели (на червен фон те имат закачливо и не съвсем хрисимо излъчване), снежни човеци и елхички.
Втората част от моя подарък ще е нещо, направено от мен. Задава се голямото предколедно печене на дребни сладки, върху които, ако ми стигне майсторлъкът, ще изпиша инициалите на всеки близък.
В крайна сметка на Бъдни вечер и на Коледа семейството би трябвало да се събира, не за да отрупа с манджи на килограм масата, а за да бъде заедно. Да се замисли за всеки един от членовете на семейството, да му отдели внимание в сърцето и молитвите си. Да се замислим за символа на Рождеството, за надеждата, която то носи. Смело да вземем метлата и да изметем с нея ненужните елементи. Нека просто бъдем заедно и се обичаме и бъдем сплотени като семейство – родители и баби и дядовци, деца и внуци, лели, вуйчовци, братовчеди, племенници.
club.bg, 19.12.2008
Няма коментари:
Публикуване на коментар