Когато чух коментара на мъжа, побеснях. Защо ли? Ами аз не живея и работя в България, за да я "оправям", така че да могат да се върнат в нея тези, които доброволно са я напуснали. Аз живея и работя за себе си и за семейството си, а като правя нещата за себе си добри, така, надявам се, допринасям и за общото благо. И също така се надявам, че повечето българи осъзнават факта, че колкото повече се грижат за собственото си благо с честни средства, толкова повече нашата държава ще върви напред.
Но нямам никакво намерение да работя и заради тези, които предпочитат да бъдат строители, камериерки, сервитьорки или домашни прислужници в чужбина. У нас има достатъчно работа за тези професии. Има работа и за други професии.
Така че, вместо да идеализираме страните, които определено ни превъзхождат в икономическо положение и все да чакаме някой друг да ни свърши мръсната работа, да запретнем ръкави и да направим страната си такава, в каквато да искаме да живеем всички ние, българите.
Който е решил да опита късмета си в чужбина, моля, нека пробва - има и доста българи, които са ценени специалисти извън страната ни. Но нека никой не очаква останалите в България българи да подобряват живота тук, за да могат после гурбетчиите да се върнат на чисто, топло, уютно и по-богато. В крайна сметка, те в търсене на това са напуснали България. И едва ли много страдат от носталгия.
Нека си стоят в Испания и във всяка друга страна, която е по-достойна за тях и да чистят тамошните тоалетни. Ние нашите ще си ги изчистим сами. Защото ние, които сме останали тук, търсим решение на много проблеми всеки ден, а не сме решили просто да избягаме от тях, защото така е по-лесно.
Имам приятели, които след години в чужбина, се върнаха в България и започнаха собствен бизнес. Имам и такива, които живеят в чужбина, заради работата си, но търсят начини да се върнат у дома. Имам и такива, разбира се, които предпочитат да живеят извън пределите на страната ни. Но всеки, който направи избор, трябва да го отстоява.
Сещам се и за още един пример от преди година-две, който ме ядоса. Позната на моя приятелка се беше върнала от Америка и разказваше за нея като за страната на чудесата, в която едва ли не те носят на ръце. Тя сравняваше отношението в тамошните болници с това в нашите (в наша се бяха отнесли грубо с нея), а после говори дълго за това колко дисциплинирани хора са американците, как образцово карат и спазват всякакви инструкции и правила. И как и тя се е научила и колко лесен и чудесен бил животът когато хората следват правилата. И в същото време, докато ни изнасяше тази поучителна лекция в Борисовата градина, девойката съвсем без да се замисля мина напряко през утъпкания ъгъл на едно тревно пространство, вместо да направи две крачки повече и да го заобиколи.
Разбира се, тя въобще не се усети. Но така не се усещат много хора, които в чужбина, или както имаме един много хубав синоним на думата - навън, се държат по-европейски от европейците, а у нас - по-байганьовски и от Бай Ганьо. Те са големи привърженици на правилата и на уредения начин на живот, но само ако той вече е създаден и поддържан, само когато правилата са установени и от тях измъкване няма, само когато от тях се изисква единствено да се впишат в обстановката, а не да я създават всеки ден. А това, първото, е много лесно. Всеки обича хубавото и може да се научи бързо да живее в него.
Така че, повече не ща да чувам квалификации от емигранти за България, освен ако не са си направили труда да се върнат в нея с опита си от "уредените страни" и желанието им малко по малко да го реализират тук, не е довело до пълен крах. Не искам в страната ми да идват и такива, които правят своята инспекция, държат се като първи в града, а като си заминат за новите си родини, се връщат към амплоато си на последни на село.
Който иска да работи за вдигането на България на крака, моля, да заповяда. Работа в тази посока има много, адски много и за дълго време. Ще използвам изречение от плакат, който видях преди години в Еврейския културен дом в София. На фона на снимка от пустинята с една цъфнала червена роза, плакатът канеше евреите по света да се съберат в новооснованата им държава с изречението: "Никога не сме ви обещавали райската градина".
И ние май не сме. Но можем да си я култивираме сами.
7.01.2009, actualno.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар