За всички софиянци, които са забравили, че обичат София, или са я намразили заради трафика, мръсотията и изнервените хора, споделям - останете си в София за празниците, за да се влюбите отново в нея.
София, изчистена и уханна след пролетните порои на Великден, захлупена под стоманеносиво небе, но блестяща от най-яркото зелено на пролетта, с малки вадички по алеите в парка и двама-трима заблудени, излезли на разходка софиянци, показваща несмело жълтото, розовото, бялото от новата дреха на храстите и дърветата, целуваща ме по бузите с меки капчици дъждовна вода, поздравяваща ме с размаханите опашки на кучета на каишки и без каишки, пееща ми с чуруликането на врабчетата и със стържещото гракане на свраките, промъркваща с котките, които внимателно редуват лапички в росната тревица... София на малките квартални улички, където днес никой не форсира, със заспалите прозорци на домовете, в които е тихо и пусто... София с плачещите върби, надвиснали над Ариана, галещи тюркоазенозелените му води... София, дишаща, освободила се от милионите крака, които ежедневно я тъпчат и хилядите колела, които издълбават още и още дупки в асфалта, свежа, неотровена от газовете на аспусите... София, забавила своя ход, почиваща си, отпусната и спокойна, даряваща спокойствие на своите жители...
Бихте ли пропуснали всичко това? Не бягайте от София, когато е най-прекрасна. Останете си у дома за празниците. И се разходете по алеята от БТА към Феята, успоредна на локалното, под истинска бяла арка от разцъфтели плодни дръвчета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар