Честно казано, поизморих се от глупости и затова чак сега сядам да опиша добрия финал на идиотската история. Както виждате, имам си отново и снимков материал, макар и малко размазан.
От 16 април си имам нов задграничен паспорт, на който хубавото е, че на корицата пише: "Република България - Европейски съюз". Другото хубаво е, че чак след 5 години ще ми се наложи да вървя отново по пътя от изминалите десетина дни и да си контактувам с изключително любезни и незапознати с процедурата чиновници.
Когато отидох на 15-ти да си взема паспорта, след кратко чакане, ми казаха, че не е пристигнал в Паспортната служба, но е готов. И затова, ако искам и не ми се чака до другия ден, да отида до управлението на бул. "Мария Луиза" и да си го взема от там. Интересно дали бих изчакала спокойно, след като съм платила за бърза поръчка за три дни, която вече е закъсняла с два... Ходом марш към "Мария Луиза". Пред нея се насъбрал отново народ, а един младичък и симпатичничък полицай храбро брани подстъпите към гишетата. Разбира се, действието се развива на стълбите пред сградата, вали дъжд, народът се люшка напред-назад, наляво-надясно, тълпата ту се сгъстява, ту се разширява, аз се опитвам около 15 минути да обясня на полицая за какво точно се боря, но все не успявам, защото всеки възпитан мой сънародник-европеец, който се изравни с мен и полицая, ме прекъсва със своето питане. Питанията и отговорите общо-взето водят до там, че никой не преминава навътре и в един или в друг момент всеки чакащ започва да крещи на полицая, който в отговор също му крещи. Това в психологията си е техника и се нарича "влизане в рапорт", или в спор да отговориш на опонента си по начина, по който той ти говори (или крещи), за да можеш след това постепенно и незабелязано да измениш начина на говорене така, както искаш и да го накараш той да те следва. На стълбите не се стига до развиването на тази техника. Хората започват комуникацията спокойно, продължават я крещейки, полицаите - също. И толкоз. После всичко се повтаря.
Междувременно се събираме 4-ма човека, изпратени от Паспортната служба на 7-мо Районно в "Младост-3" да си взимат паспортите оттук. Никой не ни пуска навътре, но в един момент ни обясняват, че тук се обработват и издават само експресните поръчки. Защо са ни пратили тук колегите им от 7-мо районно е пълна мистерия... Тръгваме си унило.
На другия ден се запътвам отново към Паспортната служба в "Младост-3", където вече се поздравяваме с полицая като стари познати и където, о чудо, връчват ми новия паспорт, но нищо не казват за това, че са просрочили времето на бързата поръчка. Аз обаче питам и ми казват, че процедурата е следната: плащам наново за обикновена поръчка, удрят ми печат на квитанцията от бързата поръчка и с нея отивам в Столична дирекция на полицията на ул. "Антим Първи" 1 и там ми връщат парите. Началникът на паспортната служба дори ми се извини за причиненото неудобство след като ми удари печата.
Е, благодаря много. Сега ми олекна след неговото извинение. Олекна ми, че трябваше да ставам два дни подред нечовешки рано, за да осигуря спокойствието на неговите служители като се записвам в някакви неофициални, създадени от цивилни хора като мен, списъци, защото той и подчинените му не са измислили по-цивилизована процедура, в която за бързите поръчки има отделна опашка, или дори две или три. Отдъхнах си, че два пъти марширувах до управлението на бул. "Мария Луиза", защото неговите подчинени и хал хабер си нямат, че там нямам никаква работа. Отдъхнах си, че ми забавиха три дни паспорта, при положение, че той още на втория ден е бил готов. Отдъхнах си и от това, че не мога веднага да си взема парите, които министърът милостиво обеща да връща за неизпълнение на бързите поръчки в срок, от Паспортната служба, а чак от Столична дирекция на полицията... И още нещо. Оказа се, че съм изгубила или изхвърлила бележката за банковата такса (защо да я пазя, впрочем, след като никой не ме е предупредил) и във въпросната Столична дирекция ми казаха първо да си извадя дубликат в Паспортната служба в "Младост-3" и след това отново да отида при тях. Е, какво пък. Утъпкала съм пътя до там, ще се разходя още един път.
Важното е, че пред стаята с гишетата в "Младост-3" е залепена Харта на клиентите с изброени задълженията на чиновниците към нас и на нашите към тях. Прочетете за какъв професионализъм и отзивчивост става дума в изискванията и към двете страни на управлението и преценете сами от моята история кой е изпълнил по-стриктно своите.
И ако тепърва ви предстои да си вадите нови документи, съветвам ви първо да прочетете внимателно пак моята одисея, защото от нея ще получите по-пълна информация какво и как трябва да направите и очаквате, отколкото от заредените с желание за професионализъм, уважение и отзивчивост чиновници...
А сега отивам да пиша жалби до министъра на вътрешните работи, до началника на 7-мо районно и до началника на всички началници...
Няма коментари:
Публикуване на коментар