Ако пишех този текст преди десетина години, когато моя
близка приятелка се омъжи за американец, той щеше да звучи доста по-екзотично,
отколкото сега. Наистина, аз съм щастливо омъжена за бразилец от шест месеца
насам и живея в Рио де Жанейро, което придава на моята лична история дъх на
загадъчност и далечни земи, примамващи толкова с представата ни за тях, колкото
и с неизвестността, която излъчват. Но тук съм обградена от колумбиец,
англичанин, холандец и французин с половинки бразилки, имаме семейна приятелска
двойка англичанин и датчанка, а приятелката ми перуанка за малко да се обвърже
с японец. Двете ми доведени сестри са омъжени за испанец и белгиец… В наше
време бракът с чужденец си е направо клише.
Имала съм няколко връзки с чужденци до момента и те са ми
пасвали, защото имам много забележки към традиционното възпитание на българския
мъж. А като добавим и вцепенението, в което живеят ден за ден и без желание за
поемане на отговорности много от моите връстници между 30 и 40 в момента,
излиза, че съдбовната ни среща с Марсело от Рио де Жанейро е била
предопределена.
Два месеца след като се бяхме запознали (аз – каучсърфърка в
неговия дом), моят любим ми предложи да се оженим по фейсбук, защото той беше в
Рио, а аз – в София, в общо съобщение между двама ни и единствената ми
приятелка, която го познаваше до този момент и която после ни стана кума.
Родителите ми още не го бяха виждали, но само те и много малък кръг от хора
посветихме в намеренията ни да се обвържем. Не защото съм суеверна, а защото
представата за какафонията, която можеше да настъпи, след като се разбереше, че
ще променям живота си напълно и то на съвсем различен континент, ме напрягаше.
Защото съм убедена, че нашата култура разрешава наглото нахълтване в живота на
другия с прикрито като загриженост желание за вмешателство по какви ли не
поводи.
Когато шест месеца по-късно отпътувах само с 60 кг. багаж,
започнах да осъзнавам с лекота колко малко предмети са ми нужни и каква нищожна
част въобще ми се иска да пренеса в новия си дом. Първите дни с моя любим
търчахме по институции, за да подадем документите си за брак, който щеше да ми
позволи легален престой тук. Не звучи много романтично, но и друго щастливо
смесено семейство, на което съм кума, пристъпи към тази стъпка по спешност
заради подобни бюрократични препятствия.
Прочетете цялата статия в Жената днес ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар