Утре, когато отново ще е вчера

Една новела на татко носи заглавието "Вечер, когато слънцето изгрява". За тази метафора се сещам, когато си мисля, че утрешният ден ще е същият като вчерашният, а днешният се повтаря до безкрайност, опитвайки се да избяга и от този преди него, и от този след него, а най-вече - от самия себе си.  Има нещо странно в кръговото движение, от което човек чувства, че е повлечен, когато не знае къде точно се намира, нито накъде би трябвало да върви, или пък дали върви изобщо. Нещо като хамстер в своята клетка, до припадък навъртащ километри по колелцето, което илюзорно замества истинското движение навън и във всички други посоки, които водят навътре, към себе си. Да стоиш пред една огромна карта, бяла, празна почти, само с ясно очертани географски контури, в която ден след ден закарфичваш новопридобитите си познания, за да се ориентираш по-добре по тях и да знаеш с по-голяма сигурност къде има здрава скала сред подвижните пясъци. Да катериш хълмове с широко отворени обятия, търсещ да прегърнеш всичко ново и непознато и всеки, изпречил се с усмивка, в която ти отчаяно се стремиш да прочетеш загатнато бъдещо приятелство и да се спускаш по стръмни склонове, от чиито чужди културни ръбове боде изненадващо много. И после пак нагоре, и после пак надолу, ту сред вихрушки, от които сърцето се скъсва да тупти, ту сред блажени мигове на заспала езерна повърхност, под която всичко е тихо и спокойно. Да вървиш напред, докато през цялото време вървиш и назад. Да се разделяш, докато се събираш. Да чувстваш, че главата ти тежи за сън, докато в същото време никога не си бил по-буден и възприемчив. Да осъзнаваш толкова много неща за миналото, за културата си от разстоянието, което те разделя с тях, докато единственото, което би могло да те придвижи напред в разполагането на свои маркери в полу-празната ти нова карта, изглежда е движение, отдалечаващо се все повече и все повече от тях. Кому е нужно да избираме едно от две възможни и защо на всяко нещо трябва да се слага етикет с вкус, мирис, усещане и най-важното: дали е добро или лошо.