Драги Буда, искам да спя в скута ти (почти) всяка вечер, а ти да ме галиш по главицата и да ми наливаш през ушетата с целувки подобни мантромисли и мисломантри на мястото на моите необмислени и непредпазливи, според избора за превод, мисли. Можем по този начин дори до някоя тантрическа поза да стигнем съвместно, при положение, че после обясним, че всичко е било една заблуда на сетивата и всъщност нищо не се е състояло, а дори и да се е състояло, то не е било онова, което всички са си помислили.
Ти си помисли сега внимателно, а аз ще почакам. Но не се улисвай в медитация, че мислите ми напират, а с тях и стремежът да се втурна към Руми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар