Защо няма да гласувам

По официални данни от 2011 г. извън България живеят 2 036 092 българи. Тази година за президентските избори ще бъдат разкрити 307 секции за гласуване в 71 държави. А гласуването вече е задължително. 

От две години живея в Рио де Жанейро, българска гражданка съм, но не смятам да гласувам. Не защото в Бразилия няма изборна секция - подадох електронно заявление за гласуване в Сао Пауло както още 65 българи, живеещи тук и такава ще бъде отворена. 

Но аз няма да гласувам, защото смятам, че няма равни условия за гласуване пред всички българи в чужбина. Това не е нито демократично, нито етично за една наричаща себе си правова и демократична държава.

В България можеш да гласуваш, къдего и да се намираш, независимо от адресната си регистрация - в чужбина, по обясними причини, това не е възможно. Защо не е възможно обаче да се разреши електронно гласуване в технологичния 21 век, ето това е въпросът, на който тези, които с много акъл коват законите, не могат да ми дадат адекватен отговор. 

Всички защитници на задължителното гласуване вероятно не са се замисляли как биха постъпили, ако изборната секция, в която могат да гласуват, се намира на 6 часа път от тях с автобус. Ако за тях гласуването е на пет минути път от дома, или в съседния квартал, аз трябва да платя между 50 до 100 лв. за автобус до Сао Пауло само в едната посока. И не само аз. И не само в Бразилия. 

В Бразилия българското посолство отговаря и за страните Колумбия, Еквадор, Перу, Венецуела, Суринам и КР Гвиана. По обясними причини, на страницата на ЦИК не видях подадено заявление за гласуване от нито една от тях. Цената на самолетен билет не е по-голяма от обичта към родината, но здравият разум пред неадекватия изборен закон вероятно е надделял.

Аз смятам, че ъм изпълнила дълга си на българска гражданка с това, че спомогнах за откриването на изборна секция в бразилския град, в който има най-много наши съграждани - така поне те ще могат да упражнят правото си на глас. Независимо за чий кандидат ще пуснат бюлетина, дори да е за някого, когото аз не харесвам или не подкрепям. 

В завършек имам няколко въпроса, на които не очаквам отговори, но ако някой, който прочете тези редове, все пак се замисли, ще се радвам.

Колко ще струват на държавата, т.е. на д а н ъ к о п л а т ц и т е тези 307 секции в чужбина и наистина ли е по-целесъобразно да се открият те, вместо да се въведе електроннд гласуване?

Наистина ли е толкова сложно в 21 век да се въведе електронно гласуване в една страна членка на Европейския съюз?

Кой печели от това, че не всеки ще може да гласува, дори да иска?

А какво означава демокрация?

Ако не гласувам на нито едни избори, не означава ли, че "не подкрепям нито един от кандидатите" и нима наистина някой смята, че избори могат да се обезмислят с подобна опция в бюлетините?

Кой ще плати за анулирани избори?

Колко пъти през изминалите 26 години демокрация народът спечели на 

някои избори и колко пъти - политиците?

П.С. Волтер: "Не съм съгласен с вас, но бих умрял за правото ви да се изразите."