Щастието да бъдеш удовлетворен от работата си

Миналата седмица, в поредицата си "Зад кулисите на София Филм Фест", ви представихме част от екипа на фестивала. Днес продължаваме да ви срещаме с хората, които намират удоволствие и смисъл да създават празника на годината за киноманите в София, Пловдив и Бургас (а да си пожелаем скоро и в други градове).

Кирил Лозанов e административен директор на София Филм Фест – отговорна и изискваща доста енергия работа. Негова грижа са организационно-административно-финансово-счетоводно-документалните дела на Арт Фест - фирмата, която стои организационно зад мартенската фестивална фиеста и зад доста стойностни кино-проекти. С годините – вече 13 навършени – София Филм Фест се разраства като събитие, организация, ангажименти, а съответно и хора, затова постепенно се налага разделение на отговорностите по отдели – международен (важен компонент, особено заради специалното събитие "София Мийтингс", което е част от фестивала вече шеста поредна година), филмови копия (обработка и цялостно осигуряване на прожекциите), прес-отдел (отговарящ за всякаква информация, жизнено-нужна на журналистите особено във фестивалните дни), административен отдел (за къде без документи?!), протокол (осигуряване на покани; партньори, спонсори, съорганизатори, гости – на всички тях естествено се обръща специално внимание). Екипът, който работи всяка година за фестивала, постепенно набъбва до 100 човека, които се включват на различни етапи от декември до март. Има и подизпълнители, които се включват понякога само за период от 4-5 дена. Освен това има и около 20 доброволци, които работят абсолютно безплатно по време на фестивала.

От декември до април работата ви е най-натоварена. А след това?

Кирил Лозанов: Малко хора знаят, че по време на фестивала ние движим и останалите си проекти. Имаме филми, които сме продуцирали и са в постпродукция, или се занимаваме с разпространение на наша лента, или с дистрибуционната си дейност, която е нещо съвсем различно. Финансово-отчетната част за фестивала продължава до юни. София Филм Фест се готви целогодишно. Изключително важно за популярността на фестивала в чужбина е активното участие на Мира Сталева и Кита във фестивални форуми по целия свят, а всяко пътуване неизбежно изисква подготовка и организационна част, отнемаща 10-ина дена. Двамата и тази година бяха на фестивала в Кан, където се представихме като дистрибутор, продуцентска компания и организатор на София Филм Фест.

От колко години работиш в София Филм Фест?

Започнах през 1999 г. като изпълнител, който търчеше за всичко. Тогава организацията беше много по-малка. Следващата година Стефан ми предложи да стана главен координатор на екипа, който тогава не беше по-голям от 10 души.

Защо се задържа тук 10 години?

Всеки ден се появяват спънки и проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Понякога това е доста изтощително. Но мен всъщност ме задържа непреодолимата мисъл, че правя нещо смислено. И че имам шанса, по-скоро късмета, да съм удовлетворен от това, което правя в живота си. За мен това е изключително важно. Освен това хората от нашия екип се чувстват прекрасно заедно – всички сме емоционални, всеки се раздава изцяло и взаимно се зареждаме с енергия. Разбира се, случва се да има и сблъсък на "заряди" и взаимно изтощение, но все пак сме хора – това е съвсем естествено.

Какви са най-големите проблеми, с които се сблъсквате, които да водят до такива емоции?

Основното е, че сме зависими от много партньори – финансово и времево. Предстои ли ни да уточняваме нещо специално – това води след себе си други детайли, които остават в изчаквателна позиция. Фестивалът е подготвен идейно, той е готов в главата на Стефан и на екипа, и чака финансиране, за да се реализира. Често съм си мислил – и не мога да намеря обяснение – с всяка следваща година нещата не се случват по-лесно, въпреки че това би било логично да се очаква. Вероятно финансирането на фестивала тази година беше затруднено особено поради новите икономически условия, но имам чувството, че това важи за повечето културни инициативи, които се случват в нашата държава.

А трудностите не произтичат ли от факта, че всяка година фестивалът става все по-голям, филмите са все повече, гостите – също?

Всяко предположение е способно да подведе екипа - ние не сме съвсем наясно колко голям ще се получи фестивала, докато той не започне да се случва. Обикновено го "опитомяваме" в крачка. По време на фестивала понякога взимаме важни решения, които - ако не са правилни, могат не точно да спрат събитието, но да го принудят да буксува за известно време. Например - много трудно се намират хора, които да са добри в нещата, които правят, и да работят временно при нас. Слава богу - има такива, които много държат на нас и си взимат отпуск, за да дойдат в екипа на фестивала. Освен това не всеки е способен да носи отговорност. Можем да се случи да вземем човек с прекрасна биография, с 4-5 езика, но темпото на работа да се окаже непоносимо за него. Особено в дните, когато феста е в разгара си, екшънът е страшен! Имаме си специален израз: "Да те хвърлят на тръстиката – и да оцелееш!", което означава нов човек да се справи в София Филм Фест. Но това е прекрасен опит. Много неща можеш да научиш – ако знаеш как да попиваш информация, които няма как да откриеш на друго място.

Често ли се мени екипът?

Радваме се, когато имаме възможност да работим с хора, които вече били част от екипа на фестивала, но всяка година се радваме на момчета и момичета, които попадат за пръв път при нас (след кастинг, това е неизбежно!), и бързо се сработват в синхрон така, че се получава добре работещ екип. Това е едно от важните изисквания за случването на фестивала.

В новите финансови условия, каква е идеята за следващия фестивал?

Винаги сме се радвали на приятелско и добро отношение от страна на фирми и хора, които ценят фестивала и държат да го подкрепят – заради имиджа, който заедно създаваме за София и България, заради прекрасната възможност за реклама и популяризация, с която можем да сме си взаимно полезни. Постигнали сме партньорства с Министерство на културата, Националния филмов център и Столична община, на които много разчитаме, защото те са едни от основните стълбове на фестивала. Партньорските отношения гарантират взаимно изгодно и благоприятно сътрудничество – когато предлагаш събитие, с което организаторите могат да се гордеят, разбира се ще има и спонсори, които ще се радват да го подкрепят, за да станат част от една очевидно работеща формула за успешно представяне – у нас, пред зрителите и пред многобройните международни гости, които всяка година са част от фестивалната еуфория.

А зрителите с броя си връщат ли жеста?

През 2009 нивото на посещаемост е като миналата година. Не е възможно да се разчита особено много на възвръщаемостта от билети. Да, тя е перо от финансирането на фестивала, но е важно той да се случва не само благодарение на тази възвръщаемост. Доста трудна е подобна задача - тази година се наложи да увеличим цената на билетите, но слава Богу, това не попречи на зрителите. Ако е празна залата, ако няма атмосфера – няма и фестивал. Случвало ми се е да бъда на прожекция, на която няма много зрители – и това е обезкуражаващо. Но не бива да се пренебрегва и факта, че предлагаме съблазнителни отстъпки. Тази година имаше възможност да се гледат филми за 3 лева, в случай на предварително закупено определено количество билети.

Какъв шеф е Кита?

Тук съм, защото усещам, че правя нещо, което има смисъл. Тази вяра може и да се разклати от някоя или друга случка, но това се е случвало няколко пъти за последните 10 години. Тя е едното, заради което съм тук. А другото… Сега ще кажа: "Да е жив и здрав Кита!" Той има уникално количество енергия. Неизчерпаемо. София Филм Фест никога нямаше да се случи и да продължава да се случва без неговата енергия. Той не се спира пред нищо, за да реализира идеите си. Понякога нещата се осъществяват на мускули, защото просто се налага, а впоследствие си отнасяме последствията. Мисля, че смисълът на нещата, които правим, още по-силно укрепват енергията на Кита, защото София Филм Фест си е неговата идея за филмов фестивал. Тя се е родила преди години, била е по-различна, трансформирала се е и сега е нещо доста голямо, което е невъзможно да се развива без екип от съмишленици. Хората, които сме се събрали около него, няма как да съучастват в тази "завера", ако не вярват във фестивала. Но пак Кита е този, който влива гориво във всеки един от нас с тотално идеалистичната си визия за нещата.

Но тя е и реалистична, щом се случва.

Да, но ако е само реалистична, може се разпадне в един момент, ако не я подкрепя идеализмът. В живота има прекалено много груби, материалистични детайли, без които сигурно не може, но аз се радвам именно на идеализма на Кита, който има способността да поддържа буден. При него всичко е в сферата на много красиви неща и идеи, които, слава Богу, че стават.

actualno.com, 25 юни 2009