Read the interview in English on the page of Sofia International Film Festival HERE.
Ованес Торосян изпълнява една от двете главни роли във филма на Константин Божанов "Аве", който беше селектиран за участие в конкурсната програма на Седмицата на критиката в Кан. Първата прожекция на филма в рамките на един от петте най-реномирани световни кинофестивали беше вчера.
"Аве" тръгва като проект на шестото издание на пазара на филми София Мийтингс.
Ованес още не е гледал филма и споделя впечатленията си само от работния процес.
Какво те привлече към този филм?
Бях втори курс студент в НАТФИЗ, когато отидох на кастинг за "Аве". Предложиха ми ролята на Камен, но аз я отказах, след като й хвърлих едно око. Тогава бях още по-малък от сега и ми се стори, че този герой не е за мен. Нямаше как да се свържа с него. Казах си, че мога да ги излъжа на кастинга, да приема ролята, но защо да го правя, след като нямам нищо общо с героя! Затова говорих с режисьора и той ми предложи друг герой, епизодичен, който много ми хареса. Спечелих кастинга за него, а брат ми Тигран Торосян и Луиза Григорова бяха избрани за ролите на Аве и Камен.
Започнаха снимките, но в един момент спряха, доколкото знам заради финансирането. Мина известно време, брат ми и Луиза вече бяха твърде големи за ролите си и затова се наложи да се прави нов кастинг. Този път се явих за ролята на Камен и я спечелих. Тогава вече бях четвърти курс, през тези две години пораснах малко и успях да усетя повече разни тънкости в образа на героя. Преди той просто не беше моят човек.
Как си партнирахте с Анжела Недялкова, която все още е ученичка?
Тя е много интересен човек. Не е учила актьорско майсторство и с нея си играе много леко, защото можеш да я манипулираш актьорски по време на снимките. Ако искам да извадя нещо от нея, натискам в определена посока и тя си мисли, че аз, Ованес, а не героят ми Камен, нещо й се дразня и реагира на това. Понеже не е вътре в занаята – не играе. А именно това беше проблемът на кастинга – явиха се много момичета от НАТФИЗ, които си личеше как играят. За разлика от тях Анжела просто присъства естествено в настоящия момент и реагира чисто на това, което й подадеш.
Тя не е единствената непрофесионална актриса в последно време в българското кино – и в "Love.net" има такива...
... и в "Източни пиеси", където Анжела също играе. Там е гаджето на моя герой.
Не е ли странно да се представят по-добре непрофесионални актьори?
В НАТФИЗ имаме проблем с киното, за театъра нищо не мога да кажа. За киното няма обучение... (Тук Ованес се вторачва в накацалите гълъби наоколо – бел. ред.) Докато ние си говорим за изкуство, тук два гълъба се бодат. Я да ги разтървем!
Проблемът с киното в НАТФИЗ е липсата на възможности за изави. Зависи и от инициативността, защото заедно със студентите в кинофакултета аз съм се снимал в много късометражни филми, които са им поставяли като задачи. Включвал съм се с предложения към техните задачи и съм отигравал ситуации. Освен това с Ивайло Христов имахме задачи да гледаме определени филми и след това да ги коментираме. Обсъждали сме италианската, като цяло европейската, руската, американската тип игра, различни актьорски школи. За съжаление в този курс беше предвидено и ние да снимаме, но не ни остана време.
Какъв е героят ти в "Аве", в каква ситуация попада?
Не мога да разкажа много-много за филма, защото не знам какво мога да издам и какво – да премълча. Камен е в първи курс в Художествената академия, имал е много близък приятел. Не знам доколко ще се разбере във филма, но двамата смятат, че са много талантливи и е въпрос на време да станат гениални. В един момент единият разбира, че няма как да стане гениален и слага край на живота си. Другият, тоест моят герой, разбира същото, обаче е такъв, че по принцип приема нещата по-спокойно, философски.
Но филмът всъщност разглежда момент от живота на всеки млад човек, в който нахлува някакъв непознат, преобръща ти понятията за абсолютно всичко и си тръгва. Моят герой е едва на 19, не знае какъв е още, няма формирани мнения и е много лесно някой да го преобърне.
Доколкото знам подобно нещо е преживял и Константин (Божанов) и това го е вдъхновило да напише сценария. В живота му се е появила една жена, която после е изчезнала много мистериозно.
Какво представлява работата с Константин Божанов – различава ли се подходът му като на човек, който не работи тук, от този на българските режисьори, с които си работил?
Да. Той знае какво иска и по някакъв начин гони нещо, без на нас да ни е много ясно накъде отиваме. Разбира се, не съм гледал филма и не мога да сравня работата с резултата, но мисля, че си имаше определени стратегии. Лишавал ни е например от някаква информация, за да се изнервим и да вкараме изнервеността в сцената. Освен това е документалист, търси от актьорите документална игра.
Прочетете цялото интервю на сайта на Международния филмов фестивал София Филм Фест ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар