Седем години след появата на първия филм със звук, "Джазовият певец", Чарли Чаплин заснема своя последен ням филм, "Модерни времена". Той излиза на екраните в САЩ на 5 февруари 1936 г. Упоритото нежелание на Чаплин да премине в ерата на говорещото кино се дължи на опасението му, че ореолът на чаровна романтичност около Скитника ще избледнее, ако той проговори. Затова с „Модерни времена" той едновременно се сбогува с най-обичания си герой и плахо навлиза в новата ера в киното.
Две години по-рано той започва работата по проектирания за първи негов "говорещ" филм, като пише диалог и експериментира с някои звукови сцени. Но скоро се отказва от този вариант и се връща към немия формат със синхронизирани звукови ефекти. Едва към края на филма чуваме за пръв и последен път гласа на Скитника докато той импровизира на фона на песента на Лео Данидерф "Je cherche après Titine". "Модерни времена" дори е заснет на „"яма скорост" с 18 вместо 24 кадъра в секунда. Но въпреки техническата си изостаналост, той си остава един от най-добрите филми на британския гений.
И както Чаплин се опитва да се пребори с новата технология - говорещото кино - с филма си, така и неговият герой Скитника се опитва да се пригоди към модерния, автоматизиращ се свят. Идеята на актьора, композитор, сценарист и режисьор на филма с известни леви убеждения била да покаже условията, при които са принудени на оцеляват хората във времето на Голямата депресия, които според него са пряко следствие на индустриализацията.
Неслучайно Скитника изпада в умопомрачение от напрегнатата и еднообразна работа на поточната линия в голямата фабрика. Разбира се, при Чаплин всичко е изопачено до гротеска, но много находчива, оригинална и изпълнена с гегове гротеска. След нервния срив сюжетът изпраща Скитника в болница, оттам погрешка на комунистическа демонстрация, където е арестуван. А след освобождаването си той установява, че сигурен подслон и храна може да получи само в затвора и затова се опитва всячески да попадне там. Разбира се, повявява се и неизменното момиче, в ролята спътницата за известно време в живота на комика Полет Годар, което се опитва да го вкара в правия път. Финалът на филма, в който двамата се отправят устремени към несигурното бъдеще, но заредени с оптимизъм, е един от класическите моменти в световното кино.
С течение на времето "Модерни времена" се превръща в един от любимите на поколения зрители Чаплинови филми с характерното за британския гений топло отношение към малкия, обикновен човек и неговите перипетии във вечно недружелюбния свят. С този филм Чаплин прави важен извод и предупреждение - безспорно модерната епоха носи технически достижения, които улесняват работата на човека. Но прекалената автоматизация би могла да превърне човека в поредното винтче в голямата машина. И както винаги във филмите му, всичко това, поднесено с усмивка и намигване.
А ето и няколко любопитни факти около филма:
- От основната мелодия към филма, която Чаплин написва с помощта на Алфред Нюман, се появава известната песен "Smile". За пръв път тя е записана от Нат Кинг Коул, а до днес има версии от певци като Джуди Гарланд, Даяна Рос, Майкъл Джаксън и други.
- Известната сцена, в която Скитника върти гаечните ключове в несвяст, за да не изостава от поточната линия, на която работи, е използвана за вдъхновение в няколко филма, сред които "Der Fuehrer s Face" на Дисни, в епизоди от сериалите "I Love Lucy" и "Drake & Josh".
- Това е първият открито политически ангажиран филм и критиката му към индустриализираното общество е приета с противоречиви реакции след премиерата.
- Филмът напомня в много отношения на френския "A Nous la Liberté" от 1931 г. на режисьора Рене Клер, който бил поласкан от взаимстванията на Чаплин. Не така обаче мислела компанията, разпространителка на филма, която неуспешно се опитала да съди Чаплин.
atualno.com, 5.02.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар