... когато се събуждам за първи път през седмицата без алармата на телефона си и мога бавно, бавно, бавно да се разсънвам, докато пак се унасям, леко подремвам и пак се разбуждам. Когато умората от изминалата седмица се изпарява толкова окончателно, колкото бавно съм се разсънила.
Чака ме цял ден на каквото си пожелая - сладък мързел, например, който започва със сваряването на огромна чаша турско кафе в старото семейно джезве и измайсторяването на два сандвича - понеже хладилникът е полупразен предотпускно, само с пикантна салата, резенчета домат и две маслинки за красота.
После следва настаняване пред компютъра, където съм свалила поредната романтична комедия или поредната Оскарова драма от преди 2-3 години, която съм пропуснала да гледам тогава. Може и няколко серии на "Сексът и градът", които съм гледала вече безкрай много пъти. Съботните утрини определено са за леки филмови срещи. Усмивка, сълза и пак усмивка.
А после може да погледна към къщата си и да се заиграя с домакинската работа из нея. След пускането на перални и замитането на следите от безразборното пребиваване в нея през седмичните вечери, мога да изляза на терсата и да прекарам един час в упорито плевене, поливане, освежаване и преподреждане на цветята. Преди това или след това мога да се повъртя покрай печката и да си сготвя нещо, за което през седмицата нямам време.
Следобедът мога да посветя на срещи с приятелки или на отпускане на дивана с книжка...
Всъщност както си искам, нали е събота, а утре е неделя и свободата да правя каквото си искам, продължава чак до понеделник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар