Привечер листата на дърветата са застинали, мътнозелени, те стоят неподвижно, отпуснати и уморени. Обгръщат се със спускащия се мрак, сякаш искат да го наметнат върху себе си като шал, да се завият с него като с одеало.
Вятърът, който ги раздвижва, и оживява и им носи глътки свеж въздух, е отминал, полетял е надалеч, играе си с листата на нечии други дървета, шумоли в нечии други корони, закачливо гъделичка перцата на други птички, струпали се по други клони за своя ежедневен писукащ концерт.
Слънцето, което ги стопля и изсветлява зеленото им до тюркоазено или тревисто зелено, се оттегля с бързи крачки, като събира едно по едно всяко петънце светлинка към себе си и прибира постепенно и последната сянка, увила се около дънера. То топли други листенца по други дървета сега.
Дъджът не барабани по тях, не подскача капка по капка от едно на друго, не се увива в тънки вадички, които се процеждат бавно в ъгълчатата им, преди да полетят към земята. Дъждът отмива тъгата от застиналостта на други листа по други дървета сега.
През нощта само луната огрява на пресекулки листата - някъде много нависоко облаците танцуват около нея, раждвижвани от невидим вятър.
Около дънерите, под притихналите тъмни клони, няколко жълто-ръждиви листа, първи усетили дъха на есента, са паднали сгърчени от студенината му.
А утре? Ще изгрее ли слънцето, ще се втурне ли вятърът да разроши листата, ще ги наръси ли със сладка роса дъждът, ще долетят ли птички да се сгушат между тях? Ще се изпълнят ли със зеленина или ще се сгърчат едно по едно и ще се отпуснат съсухрени на земята?
Утре... друг ден, друга история, друг живот.
*If winter comes, can spring be far behind?
Ако се задава зима, нима далеч е пролетта? - стихотворение на Пърси Б. Шели
Няма коментари:
Публикуване на коментар