Вече съм се специализирала в опаковането на багаж, имам си система и строго се придържам към нея. Това, че казвам строго вероятно няма да изненада повечето, които ме познават - особено онези, които са срещали строгия ми поглед, който хвърлям над очилата за четене.
Няма значение дали заминавам за два дни, цяла седмица или повече, дали отивам на море, за дълъг уикенд в планински курорт или ще опознавам поредната чужда страна - аз неизменно опаковам багажа си по един и същи начин.
Понеже асоциативното ми мислене надделява на логичното, аз тръгвам към една фанелка, понасям я към куфара или раницата и веднага след това се сещам за несесера с принадлежностите за баня. Но докато умувам колко клечки за уши да пъхна в него този път и дали да взема и четката и гребена, набързо взимам под мишница чехлите и сандалите, които ще нося. Днес, например, бях много затруднена в избора между фанелки с дълъг ръкав и такива с къс и затова, за да скъся собствените си мъки в чудене и да прекъсна дългия диалог наум за предимствата на едните пред другите, който рядко води до вземането на единодушно решение, особено откакто навърших 30 и Везните в мен надделяват над Лъва, напъхах огромно количество и от двете, а към тях за всеки случай подбрах и няколко шала.
Няма да се впускам в повече подробности за това какво още напъхах в багажа и защо увих ракията в най-плътния шал, важното е, че и този път приключих за по-малко от половин час, спокойна, че съм взела повече, отколкото ще ми е необходимо за една седмица.
Но да се върна на системата. Всеки път се впускам в свободно реене из апартамента и без да му мисля много-много пощипвам оттук-оттам, каквото ми хрумне. Важното е да не забавям ход, да отворя всички врати на всички стаи, да открехна всички чекмеджета и долапчета и да ги обикалям, обикалям, докато си събера всичко. Сигурно навъртам значително количество метри и е добре, че наоколо няма никой да ми се пречка в краката, нито да ми обърква мислите с въпроси от рода на: "Взе ли това?" "А не е ли добре да вземеш и онова, в случай, че...?"
Най-хубавото на опаковането е, че след него предстои път. Утре той ще е към страната на лалетата и леките дроги (това, второто, мама да не го чете). За случая специално съм си лакирала ноктите в оранжево. Май Холандия е 19-тата страна в моя международен паспорт. Вече мисля за подаръците, които ще купя оттам...
Но преди това ще отида да сложа и един чадър в багажа за всеки случай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар