А ний, ний сме идиоти!

Продължава оттук:
http://loratraykova.blogspot.com/2010/04/blog-post_10.html

Всеки, който разбира малко от тълкуване на сънища и е дундуркал в съня си бебе, когато отваря очи на 13-то число от месеца, независимо дали е петък, би бил крайно предпазлив относно прогнозите за успех, особено ако му предстои вземане-даване с държавната машина. Не и моя милост. Вчера сутринта грееше ярко слънце, а аз се разсънвах бавно и си припомнях съня от изминалата нощ, в която имах бебе (собствено, моля) и трябваше да му купувам дрешки, защото то имаше само наличните по телцето му. За пръв път откакто си спомням подобни сънища бебето имаше и баща, което, ако ме питате си е много добра поличба, особено в наши дни. И изпружвайки се с приятното усещане, че поне насън съм се приближила до образуването на най-малката клетка на обществото, аз изтълкувах съня като добър знак, че паспортът ми няма как да не е готов днес.

Бодро се запътих към Паспортната служба на 7-мо районно в "Младост-3", в нормален час, а не както когато трябваше да подавам документите за преиздаване на паспорта, в 5.30 сутринта... О, момент. Я да се върнем назад, към момента на подаването, така да се каже.

Преди да стигна до момента на подаването, трябва да ви кажа, че миналия вторник следобед си платих чинно таксата за издаване на задграничен паспорт, бърза поръчка, която гарантира получаването му след 3 работни дни и се равнява (за моята възрастова група) на 80 лв. Към тях прибавете 5 лв. банкова такса. Банковата такса, всъщност, е една и съща независимо от това паспорт ли си вадите, или лична карта, на колко години сте (за пенсионери и за първи паспорт/лична карта има намаления), бърза, обикновена или експресна поръчка правите. Пред банката очевидно всички са равни. Значи, ако аз си бях подала документи за обикновена поръчка, банковата такса щеше да се равнява на малко повече от 10% от цената на паспорта. Това дали е редно? И ако за мен, понеже работя, е по-редно, дали е редно да се дерат така горките пенсионери?

Плащам си таксата и се нареждам наивно на опашката, където прекарвам известно време, докато не разбирам от околните, че трябва да имам номерче. (От околните, а не от Информация, защото на две места при входа има табели: "Тук не е информация.", но никъде няма гише "Информация".) За да си взема номерче трябва да дойда рано сутринта, преди да започне работното време на Паспортната служба и да се запиша в списъка на чакащите. Това дори е описано на листа, залепен на входа на службата, който съм снимала.

Защо гражданите трябва да изготвят такъв списък? Според коя наредба това е законно?

Не е ли това работа на Паспортната служба? И що за обяснение е това - понеже имало много желаещи и чиновниците не смогват да обработят всички поръчки, те прехвърлят топката от другата страна. Всъщност, на тях не им се занимава да изработят механизъм, по който да улеснят гражданите (тоест тези, които им плащат заплатите с данъците си) и затова най-нагло и нахално поставят подобно "указание" и след това докато ни гледат сеира, си осигуряват работа при пълно спокойствие.

Гражданите, от своя страна, изпълняват без да се замислят. Псуват тихо системата, но чинно се редят рано-рано пред Паспортната служба и си предават заветния списък от ръка на ръка. Когато на следващата сутрин, миналата сряда, пристигнах пред Паспортната служба малко след 7 сутринта, установих, че списъкът отдавна е прехвърлил 90 имена, а в службата обработвали само толкова дневно. Нямаше какво друго да направя освен да се прибера у дома и да изчакам още един ден.

Междувременно ми хрумна да проверя след като съм с бърза поръчка дали все пак не ми се полага да се наредя на отделна опашка, само за бързи поръчки например, както би било нормално да стане след като съм платила двойно. По телефона лаконична служителка ми каза, че опашката е една за всички и ми се тросна, че имала хора на гишето и не можела да дава повече информация. Какъв е смисълът тогава на бързите и експресни поръчки, след като човек не може да се добере до гише, за да си подаде документите, тъй като трябва да изчака тези с обикновени поръчки преди себе си?

На следващия ден съм още по-ранобудна, макар на котарака това хич да не му се хареса. Не бях пътувала скоро толкова рано в градския транспорт и затова бях много впечатлена от всичко, което забелязах. Първо, убийствено мръсните и раздрънкани автобуси идват съвсем по разписанието, което е качено на сайта на СК "Градски транспорт". Второ, към 5.30 сутринта е най-сигурното време за пътуване из столицата. Може да е тъмно, но половината от пътуващите са служители на различни охранителни фирми, както си пише по якетата им. Друга голяма част от пътуващите са братята роми-служители на "Чистота", които греят ярко с оранжевите си жилетки и носят в ръце оръдията на труда си (метли и счупени лопати). Трето, ако чужденец попадне по това време в градския транспорт и се загледа по хората по спирките, най-вероятно ще предположи, че повечето българи са в траур - основната връхна дреха е черна, лицата са подпухнали, а физиономиите - скръбни. Не иронизирам хората - едва ли за удоволствие стават всяка сутрин толкова рано, но усещането, което оставят наистина е погребално.

На спирката на Паспортната служба слизаме две жени. Аз обаче съм по-млада и пъргава и успявам да я изпреваря и да се добера до Списъка. Забелязвам, че пред сградата има не повече от 15 човека и за втори път проявявам наивност като решавам, че сигурно ще съм най-много 20-та в списъка. Уви. 46-та, в 6.15 сутринта. Господинът, който го пази, е на видима възраст 65 години.

- От кога сте тук? - питам го.
- В 12.30ч снощи един приятел дойде да ми запази ред и аз дойдох с колата в 3.30ч. Първи съм в списъка! - гордо ми съобщава той.

Милият, сигурно има спешна нужда от документи като мен, мисля си, пак наивно, аз.
- За бърза поръчка ли сте? - питам.
- Не, - усмихва се той - само искам да си сменя документите с новите.

Замръзнах от удивление, а после се огледах наоколо. В още няколко коли имаше дремещи хора. Кой знае те в колко часа са дошли. Е, при всички положения след 3.30ч. Не са виновни чиновниците, че гражданите си нямат друга работа и са готови да изкарат една нощ пред службата, не защото имат спешна нужда от нови документи, а за да си разнообразят живота. Заради малоумници като този господин всички останали трябва да се надпреварваме да идваме колкото се може по-рано, за да си сменим паспортите, за които да подчертая пак, сме платили двойно и наистина имаме спешна нужда от тях. Колко абсурдно е това?

Два часа по-късно се връщам пред Паспортната служба, където възрастният малоумник (не се извинявам хич за определението) сияе на стълбите до някакъв чиновник, който важно раздава номерца по списък. Взимам своето и пресмятам, че трябва да дойда отново, вече за да се наредя на опашката, в 13.30ч. Добре, че упражнявам свободна професия иначе щеше да ми се наложи да си взема 1-2 дни отпуск за тези галимации. В 13.30ч пристигам и уведомявам полицая, който пази постъпите към гишетата, кой номер съм. Образува се опашка от около десетина човека, които стоят пред полицая. Всъщност неговата работа е да дава информация, ако някой дойде да пита как става работата с новите документи и да препраща малко по-нататък по коридора по 1-2-ма, колкото поиска следващият "разпоредител".

Следващият разпоредител е същият, който сутринта дава номерца. Той се грижи да насочва към трите гишета (едно - за подаване на документи за смяна на документи, едно - за получаване на нови документи и едно - за свалянето на т.нар. биометрични данни и снимка) по един човек. Сложна и отговорна работа. Явно не може да се има доверие на гражданите сами да се ориентират. Докато вляза в стаята с гишетата този човек три пъти ме пита за какво се редя. Толкова е напрегната работата му очевидно, че не може да се съсредоточи повече от минутка. Пред гишето ме посреща любезна жена, която обаче ми казва:
- Адресната ви регистрация е непълна и затова трябва да отидете в съседство, в общината, да ви я допълнят и да се върнете обратно.
- Как така е непълна? - учудвам се аз. - На личната ми карта са всичките данни за адреса ми.
- Да, ние сме изрядни, - казва чиновничката - но в общинските архиви не са записали апартамента и етажа.

В Общината е пълно мъртвило и поне допълването на адресната ми регистрация не отнема повече от 5 минути, но за формуляра плащам 50 ст. Това, разбира се, не е никаква сума, но все пак

Защо за чужда грешка трябва аз да платя?

От тук 50 ст., от там 50 ст. и полека-лека току-виж запълнили боджетните дупки.
Обратно в Паспортната служба не мога да вляза току-така при гишетата. Разпоредителят трябва още няколко пъти да ме попита за какво съм и също така няколко пъти да влезе и излезе от стаята, където разменя шеги с колежките си. Чиновничките са изключително спокойни, услужливи и ведри. Дори ме снимаха три пъти, докато най-накрая се харесам. И защо да не са? Решили са си повечето проблеми с въвеждането на списъка за гражданите. Освен това са залепили още една молба извън стаята си, в която обясняват, че правят всичко, което влиза в задълженията им, за да извършват услуги и ни приканват да проявяваме взаимно уважение, за да върви работата и да бъдат всички доволни. Останалите проблеми - като например закъсняването на вече готовите паспорти, също не ги тревожи особено - не те ги изготвят, така че със съчувствена усмивка обясняват, че всичко зависи от "онези от Мария Луиза".

Както всъщност стана вчера, която отидох да си взема уж готовия нов паспорт. Нито знаеха кога ще е готов, нито искаха да приемат да напиша жалба по случая, защото нищо не зависело от тах. Те били просто междинно звено, затова да съм идела на бул. "Мария Луиза" да подавам жалби и да разбирам кога ще ми е готов паспортът.

На бул. "Мария Луиза" също има опашка от граждани пред Паспортната служба, да не говорим, че полицаят, който стои отпред, дори не ме пусна да вляза в сградата, като разбра "по какъв въпрос" съм там. Нямало на кого да подавам жалби там, но ако съм искала, защото той ме насърчавал да си търся правата, да съм отидела в Министерството на вътрешните работи. Никой не можел да ми каже кога ще е готов паспортът ми, всички там чакали за спешни и бързи поръчки, след като в "Младост-3" били приели поръчката ми, там трябвало да приемат и жалбата ми за неизпълнението й. Дали е точно така, както той ми каза, аз не можех да зная, нито пък можех да се боря с него, за да вляза все пак вътре.

И хайде обратно, с подвита опашка, към Младост. Не знам дали следите движението ми, но до момента, от първото ми отиване в Паспортната служба, съм изразходвала поне един талон с билети. Тях, разбира се, никой няма да ми ги възстанови. Те са за моя сметка, нервите - също.

В Паспортната служба в "Младост-3" на смяна е нов полицай. Средна възраст, планина от спокойствие и отзивчивост. Ако не могат по друг начин да помогнат, органите на реда поне отзивчиво съжаляват за това, че не могат да са полезни.

Сега вече предупреждавали гражданите, че бързите поръчки отнемат 10-15 дни. Таксата за тях обаче не е намаляла, заради отсрочката. Защо?


Този полицай ме посъветва да подам жалба към началника на 7 РПУ, а не към неговия подчинен, началника на Паспортната служба. Така или иначе началникът на Паспортната служба го (или я) нямаше. Но едва ли нещо щяло да се промени с жалбата, едва ли щели да ми върнат парите за бързата поръчка, но поне щели да ми отговорят. И за да съм сигурна, че ще ми приемат жалбата, независимо къде реша да я подам - в Паспортната служба, в 7-мо районно, в министерството, най-добре било да я пратя препоръчано по пощата с обратна разписка. Сега, що се отнася до пътуването ми, ами нищо не може да се направи, никой нищо не може да ми гарантира. И какво повече да ми каже, завърши той, пращат ни по всички Паспортни служби да помагаме за реда в момента, а кражбите по домовете растат междувременно. Ще речеш, че целокупният български народ се е юрнал лични карти и паспорти да си прави. В този момент спретнат пенсионер в шлифер с любимия на английската литература и на нашите дядовци цвят каки пристъпи към полицая и попита какъв е редът за вадене на документи, защото и той чул по телевизията, че могат да се вадят вече новите...

Успях все пак да разбера, че след два дни, уж щели да са готови документите, които на 13 трябваше да са готови. И да отида след 14ч да си търся моя паспорт, защото тогава пристигали те. Това, разбира се, никой не ми го каза в началото. Така че моята история все още няма нито хепи енд, нито какъвто и да е друг край. Може би утре ще се приближа към някаква развръзка. Междувременно ще напиша толкова жалби, за колкото институции се сетя. И ще ги пратя по пощата, препоръчано, с обратна разписка.

Огорчена съм от целия този цирк, обидена съм и съм възмутена от отношението на държавата в лицето на чиновниците й към мен, да не говорим, че съм потресена и от глупостта и овчия манталитет на съгражданите си за цялото това редене по нощите за записване в списъци, и съм ядосана, че и аз станах част от него. И все се сещам за Ботев и за това, което казваше моят учител по български език и литература г-н Семерджиев: "Ботев е велик, ако щеш и само заради факта, че единствен си позволява да нарече народа "идиоти".
Докато се чувствам като идиот-ка, се чудя какво бих могла да направя, за да се изпълнят бюрократичните реалии с повече цивилизованост и нормалност. Ако някой има идеи, нека сподели тук.