дъга + дъжд

Няма да ми писне май да се възхищавам на момента, в който пролетта всяка година нахлува неудържимо в София. Но понеже вече съм писала по темата, сега ще бъда кратка. Наистина София е най-красива в празнични дни, когато е оставена на мира от по-голямата част от обитателите си. Вчера се разхождах привечер и взех, че минах под най-голямата дъга, която някога съм виждала над нея, като огромен обръч от единия край на границата между небето и земята, та чак до другия. Дъждът беше измил лицето на града, а пролетта беше аранжирала пространствата, все още незаети от асфалт на дупки със зелена тревица, зюмбюли, лалета, иглики, теменужки и цъфнали в розово, бяло и жълто храстчета и дръвчета. В полупразната Борисова градина дори гаргите бяха кацнали спокойно на земята да се поразтъпчат...

Сега единствено ми е интересно да видя дали ще настъпят в мен известни промени, след като минах под дъгата. Ако ще се появяват мъжки черти, надявам се те да не се изразяват в мустаци, или поне не в следващите 30-40 години.