Докато повечето ми приятелки вече разказват за децата си и показват снимки на момченца и момиченца, аз, за да не мълча постоянно, а и защото една приятелка каза, че да имаш дете било като да имаш котка, но дори по-хубаво, се сдобих с котарачето Борисчо, родено на 28 август 2009 г., зодия Дева, от една страна, за да му се радвам, а от друга тайно да тренирам. И ето, упоритият Борисчо набързо ме превъзпита, седмица след като се настани у дома, но това им е най-хубавото на котките - не търпят дресура, а натсойчиво изиксват да се съобразиш с тях. За мен това е добре дошло. В тяхната природа е да са независими, в моята - да толерирам особеностите на другите, така че сме родени едни за други. Още повече, че Борисчо (като порасне ще се казва Борис, но сега е още мъничък и затова към името му и към делата му вървят все умалителни наставки), колкото и да е горд и независим, има едно безценно качество - спи по цяла нощ в краката ми и не ме буди, за да ловува или да иска да му отварям в просъница вратата. А сутрин изчаква любезно да отворя очи и чак тогава се втурва с мъркане да се гушкаме и галим...
Но, малкият, но много прост български народ, с присъщия си оптимизъм и способност да открива, или поне да залага частицата лошо и в най-доброто, е постановил, че много добро не е на добро. Борисчо, и той барабар Петко с мъжете, решил да се впише в нея. Вчера, след като го оставих самичък на връх Великден, преаранжирал яйцата по свое усмотрение, след като в мое присъствие не прояви никакъв интерес към тях. И на всичкото отгоре обелил едно пъдпъдъче яйце и го изял... Среднощ ме посрещна с такъв пронизителен писък и тревожно мяучене, с които искаше да ми внуши нещо, които очевидно още не съм разбрала: не му харесва да го оставям сам и ще ми го натяква, докато го запомня, независимо дали с яйца или други подръчни средства.
Браво на Борисчо :-) Колко ли яйца е изтъркалял по пода :-)
ОтговорИзтриване