Джералд Макмороу е гост на София Филм Фест. Той представя тук своя дебютен игрален филм "Франклин", който е включен в състезателната програма на фестивала. Довечера ще разберем дали уважаемото жури ще му присъди някоя от наградите.
Докато гледах филма Ви, си мислех: "О, не, не искам това да е поредната чиста фантастика." Но при развръзката нещата се наместиха, разбрах, че футуристичният свят и случките в него съществуват единствено в умовете на хората от настоящето. Такава ли беше и Вашата идея?
Джералд Макмороу: О, да. Харесвам историите, които те изненадват по някакъв начин накрая. Исках и моята да притежава това качество. Не ми харесват филми, в които всичко е ясно от началото и до края не се случва нищо по-различно. Освен това не исках и да правя изцяло фантастичен филм, защото предишният ми късометражен опит беше именно такъв.
От една страна филмът Ви е чисто актьорски, когато сме в настоящето, а от друга - в града Междувременно в бъдещето, залагате на сцени, изпълнени с много специални ефекти. Върху кое Ви беше по-интересно да работите?
Дж. М.: Както казах, предишният ми, късометражен филм беше фантастика и в него заложих на специалните ефекти. Харесва ми да ги ползвам за това да създавам впечатлителни във визуално отношение образи. Затова и сега ми беше приятно да ги включа. От друга страна, нищо не може да се сравни с работата с актьорите, репетициите бяха изключително интересни, особено това да ги наблюдаваш как постепенно влизат в образа си.
Как дебютант в игралното кино привлича за проекта си имена като Ева Грийн, Райън Филипи и Бърнард Хил?
Дж. М.: Благодарение на продуцента - Джеръми Томас (зад гърба си той има филми като "Младият Адам", Малкият Буда", "Голият обяд", "Открадната красота" и др. - бел. ред.). Той доведе Ева Грийн, която го възприема като втори баща, понеже той я открива за "Мечтатели". И тя се справи забележително с ролята си - ако се вгледате внимателно, ще видите, че тя е толкова истинска и неподправена и с лекота налага присъствието си във всяка сцена. Райън Филипи се свърза с нас чрез агента си, но аз бях предубеден спрямо него. И въпреки това се срещнахме, той ме изненада толкова приятно, че го поканихме за ролята на Франклин. А с Бърнард Хил и Сам Райли и изключително приятно да се работи.
Райън Филипи прекарва по-голямата част от времето във филма скрит зад маска. Беше ли Ви трудно да го режисирате под маската и да му помогнете да бъде убедителен?
Дж. М.: В началото се чувствах като кукловод. Работехме по следния начин - снимахме една сцена, след което с Райън гледахме на монитора какво се е получило. Това много му помогна да свикне с маската, да се ориентира как да се държи докато е с нея. След известно време той стана сам кукловод на себе си. Така идеално влезе в образа си и толкова го хареса, че отказа който и да е да го дублира дори за сцените, в които просто се разхожда, да речем.
Разкажете ми как Ви хрумна тази история.
Дж. М.: В началото си мислех за момиче, което прави поредния си опит за самоубийство, но така че той вече наистина да е смъртоносен. Над нея живее убиец, който трябва да намери начин да влезе в апартамента й, защото от своя не може да види и да се прицели добре в жертвата си. Това обаче е неговият баща. Само че убиецът не го вижда такъв, какъвто е. Той вижда някакви странни, фантастични символни образи. Затова и когато влиза при момичето, забелязвате, че й говори странно, защото е убеден, че се намира в друг свят.
Другото основно нещо в началото беше как да накарам момичето, в рамките на 5 минути, от желаеща да се раздели с живота си, да започне отчаяно да се бори за него.
След това си зададох въпроса как тези герои са стигнали до тук? Какви са техните истории и полека-лека започнах да се връщам назад към началото на историята.
Много ми хареса една реплика на чистача, който заговори Емилия (Ева Грийн) в болницата и й каза, че когато се самоубиваш не е важно толкова кого оставяш зад себе си, с кого се разделяш. Много по-важно е да се замислиш за всички хора, които би могъл да срещнещ, ако продължиш да живееш.
Дж. М.: Да, това е много важен момент. Аз напълно вярвам в това, което този герой казва. Никога не съм разбирал самоубийците. Въпреки че имах приятел, който много млад се самоуби. За мен това е немислимо, защото не мога да си представя, че няма да мога да се събудя на утрешния ден и да видя какво ново ще ми се случи, с кого ще се запозная.
Освен това важна тема е и тази за религията. Тя властва и ръководи живота на хората в бъдещето, в града Междувременно. Преди години бяхме с приятелката ми в Мексико сити и случайно попаднахме в един мол, в който имаше само магазини с религиозни стоки. Представете си няколкоетажен комплекс, който предлага хиляди разпятия и статуетки на Дева Мария в най-различни форми, големина и цвят. Беше потресаващо. Замислих се какво би се случило, ако умножим тази мания на н-та степен и така получихме Междувременно.
Докато гледах филма Ви, си мислех: "О, не, не искам това да е поредната чиста фантастика." Но при развръзката нещата се наместиха, разбрах, че футуристичният свят и случките в него съществуват единствено в умовете на хората от настоящето. Такава ли беше и Вашата идея?
Джералд Макмороу: О, да. Харесвам историите, които те изненадват по някакъв начин накрая. Исках и моята да притежава това качество. Не ми харесват филми, в които всичко е ясно от началото и до края не се случва нищо по-различно. Освен това не исках и да правя изцяло фантастичен филм, защото предишният ми късометражен опит беше именно такъв.
От една страна филмът Ви е чисто актьорски, когато сме в настоящето, а от друга - в града Междувременно в бъдещето, залагате на сцени, изпълнени с много специални ефекти. Върху кое Ви беше по-интересно да работите?
Дж. М.: Както казах, предишният ми, късометражен филм беше фантастика и в него заложих на специалните ефекти. Харесва ми да ги ползвам за това да създавам впечатлителни във визуално отношение образи. Затова и сега ми беше приятно да ги включа. От друга страна, нищо не може да се сравни с работата с актьорите, репетициите бяха изключително интересни, особено това да ги наблюдаваш как постепенно влизат в образа си.
Как дебютант в игралното кино привлича за проекта си имена като Ева Грийн, Райън Филипи и Бърнард Хил?
Дж. М.: Благодарение на продуцента - Джеръми Томас (зад гърба си той има филми като "Младият Адам", Малкият Буда", "Голият обяд", "Открадната красота" и др. - бел. ред.). Той доведе Ева Грийн, която го възприема като втори баща, понеже той я открива за "Мечтатели". И тя се справи забележително с ролята си - ако се вгледате внимателно, ще видите, че тя е толкова истинска и неподправена и с лекота налага присъствието си във всяка сцена. Райън Филипи се свърза с нас чрез агента си, но аз бях предубеден спрямо него. И въпреки това се срещнахме, той ме изненада толкова приятно, че го поканихме за ролята на Франклин. А с Бърнард Хил и Сам Райли и изключително приятно да се работи.
Райън Филипи прекарва по-голямата част от времето във филма скрит зад маска. Беше ли Ви трудно да го режисирате под маската и да му помогнете да бъде убедителен?
Дж. М.: В началото се чувствах като кукловод. Работехме по следния начин - снимахме една сцена, след което с Райън гледахме на монитора какво се е получило. Това много му помогна да свикне с маската, да се ориентира как да се държи докато е с нея. След известно време той стана сам кукловод на себе си. Така идеално влезе в образа си и толкова го хареса, че отказа който и да е да го дублира дори за сцените, в които просто се разхожда, да речем.
Разкажете ми как Ви хрумна тази история.
Дж. М.: В началото си мислех за момиче, което прави поредния си опит за самоубийство, но така че той вече наистина да е смъртоносен. Над нея живее убиец, който трябва да намери начин да влезе в апартамента й, защото от своя не може да види и да се прицели добре в жертвата си. Това обаче е неговият баща. Само че убиецът не го вижда такъв, какъвто е. Той вижда някакви странни, фантастични символни образи. Затова и когато влиза при момичето, забелязвате, че й говори странно, защото е убеден, че се намира в друг свят.
Другото основно нещо в началото беше как да накарам момичето, в рамките на 5 минути, от желаеща да се раздели с живота си, да започне отчаяно да се бори за него.
След това си зададох въпроса как тези герои са стигнали до тук? Какви са техните истории и полека-лека започнах да се връщам назад към началото на историята.
Много ми хареса една реплика на чистача, който заговори Емилия (Ева Грийн) в болницата и й каза, че когато се самоубиваш не е важно толкова кого оставяш зад себе си, с кого се разделяш. Много по-важно е да се замислиш за всички хора, които би могъл да срещнещ, ако продължиш да живееш.
Дж. М.: Да, това е много важен момент. Аз напълно вярвам в това, което този герой казва. Никога не съм разбирал самоубийците. Въпреки че имах приятел, който много млад се самоуби. За мен това е немислимо, защото не мога да си представя, че няма да мога да се събудя на утрешния ден и да видя какво ново ще ми се случи, с кого ще се запозная.
Освен това важна тема е и тази за религията. Тя властва и ръководи живота на хората в бъдещето, в града Междувременно. Преди години бяхме с приятелката ми в Мексико сити и случайно попаднахме в един мол, в който имаше само магазини с религиозни стоки. Представете си няколкоетажен комплекс, който предлага хиляди разпятия и статуетки на Дева Мария в най-различни форми, големина и цвят. Беше потресаващо. Замислих се какво би се случило, ако умножим тази мания на н-та степен и така получихме Междувременно.
actualno.com, 14 март 2009
Снимката е на Мария Абаджиева, studiofo.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар